Гледам тая членска карта и се чудя, как се е ставало член там? Колко заека/кактуса или любене-на-природата трябваше да си доказал, че да ти я дадат? 
Или само великите я носехте?
Глей сега Джорджи, то едно време в Екзотика се влизаше с приемен изпит, не е като сега.
Първо трябва да посещаваш сбирките редовно няколко месеца (час на влизане, излизане и т.н.). На сбирките, първо някой с повече опит (тогава нямаше Велики), изчетЕ някоя лекция, после въпроси и отговори под ръководството на модератор, както си му е редът и след това дискусии и "Разни". Чак след това се преминаваше към гроздова, бира и кебапчета. Като минеш този задължителен период, за да те приемат, ти трябваха и двама поръчители. На мен единият ми беше Валъо от Бистрица, а др. един колега от работата. Тук ще отворя една скоба да кажа, че Кирчо Акулата (така се казваше този колега), всъщност ме запали по катусите. Веднъж влизайки в неговата лаборатория, видях една Хилдевинтерa аурейспина (Cleistocactus winteri). В момента, в който я видях, разбрах че вече съм кактусар, купих си A bis Z - та на Хааге и се отпочна цялата драма .
Та да продължа, след като те приемат и ти връчат заветната карта, първо разбираш с недоумение, че си в един кюп със зайцевъди и гълъбовъди, а трябва да обичаш и цялата природа, не само кактусите. То ме беше срам да я показвам тази карта, мушнал съм я в едно старо чекмедже и преди няколко дена като разтребвах, я открих и изпаднах в умиление, та рекох да я постна във форума. Тези негативни емоции тогава, бързо се забравяха и компенсираха с привилегията, че ставайки горд член на дружеството, получаваш достъп до библиотеката. Тя се състоеше от две руски книжки с илюстрации, които ги пипахме и разлиствахме, като че са от фонда на Народната библиотека, реликви от Атон или нещо такова. Имаше и един служебен А bis Z, който беше само за позване в "читалнята". Днешните колекционери от по-младото поколение, а осбено от тези като Ради /Керин2, нямат представа как се гледаха кактуси без интернет, полеви номера, графики и таблици и всякаква литература. Хааге беше като библия. Да не говорим за достъп до търговци. То сега всеки може или поне така си мисли.
Живи и здрави...!
P.P. Между другото, като стана въпрос за Керин. Аз не го познавах и прочетох всякакви изказвания за него, по повод на някаква стара история. Вчера си поговорихме с момчето (в 7-ми клас е) по скайпа. Да знаете че това момче е Гений (той е тези новите индиговите). Нямаше въпрос, по който да го бутна и да не информиран. Изчел е форума на catiguide от Ей до Зет. Потготвен е не само теоритично, сял е и пак ще сее (поръчал е към 100 вида семки, да не ви казвам какви видиве са). Момчето и мн. възпитано, викам му "Ради, говори ми на ти, ние сме си колеги от форума и колекционери, независимо от разликата във годините". А той ми казва, "Извинете, не мога, така съм възпитан". Да знаете че това момче скоро ще стане Велик, в инстинския смисъл.
Аз наближавам 60-те и не се каня да умирам, каня се да сея пак и тепърва да гледам кактуси, ама тези работи само Началника от горе ги решава. Обявявам официално: ако нещо ми се случи преждевременно, завещавам каквото имам (растения, парници и редосеялки, литература, твърдия диск с папките за кактуси) на Ради!! Мойте щерки не пожелаха да поемат щафетата като Асенчо.
