Здрасти Андро.
Благодаря за хубавите думи. Като ги чета обаче се чувствам малко като лъжец. Не знам защо. Може би в мене спи гениален фотограф, но на живо като че ли не са толкова хубави. Когато обектива се фокусира върху едно растение и то се разхубавява. Има и един друг момент. Все пак те са снимани когато са били във върховна кондиция, а като всяко живо същество и те имат възходи и спадове. Най-големия ми латиспинус например миналата зима беше нападнат в долната си част от оная гадна оранжева гъба . Жив и здрав си е. Цъфти си, но като го погледнеш вече не е онова перфектно растение дето е на снимката.
Иначе са сяти в класическа кактусова почва. Няма някаква тайна рецепта. Правилото за търпението се отнася за всички кактуси, но като че ли за Ферокактусите важи в двоен размер. Просто искат време. За да вземе да хваща око едно феро си иска минимум десетина години от поникването. Иначе са скромни. Не искат някакви специални грижи. Просто максимум слънце, и търпение. Да им дадем време да покажат красотата си.
