Ще си позволя да поспоря малко с теб.
Според мен много трудно можеш да постигнеш не някакъв, а пълен контрол върху температурата и влажността в оранжерия. Много по-лесно можеш да го направиш вътре в къщата. Отделяш една стая, осветяваш, отопляваш и овлажняваш изкуствено и контролирано. Навън, в оранжерията, в един хубав слънчев ден температурата надхвърля петдесет, а може да доближи и шейсет градуса. Само с вентилатор, без мощен климатик, няма как да я контролираш.
Може да звучи малко парадоксално, но точно светлината която ти не се каниш да контролираш подлежи на най-лесен контрол в една оранжерия. Има сенници които се разпъват вътре в оранжерията и ограничават слънчевото греене над растенията без да намалят топлината. Полезно е рано на пролет когато топлината е кът. Може самата оранжерия отвън да се напръска с варов разтвор / най-примитивния метод / , а може да се покрива частично или напълно с по-плътни материи.
Оранжерията си е твоя. Сигурен съм че експериментирайки ще откриеш най-добре и хубавите и лошите и страни. Дано да си я ползваш дълги години, и всяка година да я подобряваш с нещо.
И като споменах дълги години. Не знам как е при вас в Балкана, но при нас в равното градушките са проблем който не бива да се пренебрегва. Четири пилона, и два опънати тела между тях върху които да разпъваш при нужда една мрежа против градушка не струва много, а понякога е просто безценно.
Р.р - Естествената циркулация при две отворени врати има доста недостатъци. За това повечето оранжерии имат прозорци по цялата си дължина ниско долу, на нивото на пода, и прозорци горе в най-високата част. По-евтините, любителски конструкции нямат прозорци, и проблема се решава със сравнително евтина тръбна вентилационна система. Тръбата разпределя по-равномерно хладния въздух по цялата дължина, и нямаш преохладени / до вратата / и прегряти / в средата / участъци.