Сял съм какво ли не. И в по-песъчлив субстрат за кактуси, и в чисто минерален субстрат. Резултат винаги е имало. То семенцето няма крака да избяга ако не му хареса почвата. На края стигнах до един смесен вариант който според мен е най-удачен. / Изключвам две дузини особено капризни видове искащи супер специално отношение. /
На дъното на кутийка дълбока шест, седем сантиметра насипвам два, три сантиметра смес от 50 процента зеолит, 20 процента кварцов пясък, и трийсет процента пресята горска листовка. Върху този слой насипвам сантиметър чист кварцов пясък с едрина на зърната около милиметър, милиметър и половина. В този промит кварцов пясък няма никаква храна за семеначето, но няма и нищо което може да гние и да храни врага. На началния етап от развитието на семеначето храна не му е нужна. Единственото от което семеначето се нуждае е твърда почва в която да се закрепи, и от която може да усвоява нужната му влага. Хранителните вещества за първите няколко месеца от живота са складирани в семенцето. Когато семеначето започне да прави първите си няколко ареола коренчето му достига слоя по-богат на хранителни вещества и това ускорява растежа му. В същия момент най-чувствителната му част - кореновата шийка е в слой минерален субстрат и е относително защитен от гниене. Вярно че подготовката на кутийката с два слоя субстрат е малко по времеотнемащо, но си струва. Ако някой му се занимава може да направи експеримент със сеитба в чест минерален субстрат / както е модерно напоследък / и същите семена по моя начин. Гарантирам че от догодина няма и да помисли да сее по-друг начин.
Една забележка. Ако се сеят семена на видове с реповидни корени предпочитащи глинести почви в долния слой се слага такава почва, а не листовка.