Осветление, отопление... редосеялки и други джаджи

[7george]

Като гледам и аз съм на мнение, че навън не е за работа и за мъже 

Лятото става за кактуси навън,  а мъжете сме на сянка край бирата..   

[Clement]

liupilnik e po4ti pylna sled seeneto na semena na Barmon malko mqsto ima oshte no skoro nqma da ima

Daje si mislq dali da zimnuvam semena ot hayek ili ne ..

[el pistolero]

Clement, вече имаш нужда от пристройка за още няколко етажа или направо един небостъргач за кактуси 

Аз преди малко пък видях, че от холандския кактусарски форум с полезните клипчета, са пуснали преди месец ново видео в което има разни полезни неща за лумени, луксове, спектър и нужди на кактусите...и нагледно показно как си осветяват семките със светодиодни лунички. Там се казва че при покълване на семките най- важен е червения спектър, а после като поотраснат и синия.
Ето го:

[Valyo]

Clement, вече имаш нужда от пристройка за още няколко етажа или направо един небостъргач за кактуси 

Аз имам готовност веднага да му предложа поне един тристаен апартамент САМО за целите на кактусите му

[7george]

Clement, вече имаш нужда от пристройка за още няколко етажа или направо един небостъргач за кактуси 

Аз преди малко пък видях, че от холандския кактусарски форум с полезните клипчета, са пуснали преди месец ново видео в което има разни полезни неща за лумени, луксове, спектър и нужди на кактусите...и нагледно показно как си осветяват семките със светодиодни лунички. Там се казва че при покълване на семките най- важен е червения спектър, а после като поотраснат и синия.
Ето го:
====

Интересно, значи някои неудачи в кълненето могат да се дължат и на неправилен спектър ла ламбите... 

[Nick]

 Интересно, значи някои неудачи в кълненето могат да се дължат и на неправилен спектър ла ламбите... 
[/quote]
Поради което ако климата ти е що годе нормален сей на слънце- май месец. При мен един септември се случи с подходяща температура и семена, които не покълнаха зимата,изкарали цяло лято на сухо, след накисване поникнаха и то така,че за година започнаха да изпреварват другите.

[Neli Maneva]

Интересно, значи някои неудачи в кълненето могат да се дължат и на неправилен спектър ла ламбите... 

Поради което ако климата ти е що годе нормален сей на слънце- май месец. При мен един септември се случи с подходяща температура и семена, които не покълнаха зимата,изкарали цяло лято на сухо, след накисване поникнаха и то така,че за година започнаха да изпреварват другите.
[/quote]
вече си мислех, че само аз сея на слънце  поради липса на техника но според мен стават много калени и с хубави бодли растения с по-малко загуби след разсаждането 

[kalinaalena]

И аз поради същата причина сея след март.Обаче за мен да поникнат е по-лесно, отколкото да опазя семеначетата по този начин.

[scleri]

То онова склеротизирало пенсионерче не на празно си пее една песничка, ама младите обикновено почват да чуват какво им приказват другите чак като вземат да застаряват.
Люпилниците и всякакви други технологични маймунджулъци  не са панацеята която ще ви реши всички проблеми, а само помощно технческо средство даващо възможност леко да се опитаме да поизлъжем природата. Щото е много трудно природата да бъде излъгана напълно.
Като цяло люпилника е средство с чиято помощ можем да излъжем семенцето че е време да поникне. Само че няма как да го излъжем че трябва да расте цяла година без почивка. В неговата генетична памет / някой някъде беше оспорил наличието на такава памет / е заложено че след периода на растеж идва време за оцеляване след което пак ще дойдат добри времена. Нашето семенце покълва излъгано от условията които сме му създали в люпилника. Тръгва да расте, и след четири, пет месеца вече го хваща съклета щото чака, чака, а онова лошото за което то е подготвено не идва. В люпилника, или вече извън него условията все още са прекрасни за растеж. Ошашавеното семеначе като не знае какво да прави изпада в стрес в резултат на което спира да расте. Само че това не е онова нормално стагниране което е полезно, а стагниране предизвикано от стрес. От това състояние някои семеначета успяват да излезнат и за наша радост тръгват отново да растат, а някои не успяват да го преодолеят, закеретяват / хубава научна думичка / и твърде рано се преселват в кактусовия рай.
Точно поради гореописаната причина семеначета сяти на слънце в началото на пролетта на есен настигат и дори в някои случаи могат да задминат в развитието си семеначета сяти в люпилника в неподходящ момент.
Люпилника безспорно е полезен, но трябва да се съобразим и с ритъма на растеж установен след стотици поколения преди трънчето да се окаже на нашите колекции.
За това според мен, а и не само според мен, люпилника е добре да се употреблява, но семената да се сеят или на есен / септември, най-късно началото на октомври / или рано на пролет / началото на март /. При първия вариант някъде през февруари на пет, шест месечните семеначета трябва да се осигури месец, месец и половина " зимен" покой, след което те отново да бъдат събудени и да растат на воля до есента когато ще бъдат зазимени наравно с възрастните растения от колекцията ни.  При сеитба през март този покой не е необходим. Този вариант дава на семеначето допълнителни два месеца вегетация, и когато то вече започва да изпитва " умора" от продължителната вегетация и е на ръба на стреса есента си идва и заедно с нея зимната почивка.
От опита който имам мога да кажа че семеначета сяти през септември на другата есен са почти два пъти по-големи от семеначетата сяти на слънце през май. Семеначета сяти в люпилник през март на есен са  видимо по-големи и по-укрепнали от тези сяти на слънце, а семеначета сяти в люпилник през декември, януари на есен са почти колкото тези сяти на слънце през май.
Правя тези изводи с пълното съзнание че друг спокойно ще ме опровергае пак на базата на собствен опит. Аз просто споделям своя.

Р.р - Реших да ви покажа две снимки. Старички са щото от три години не съм сял. Живот и здраве дано тази да мога да си поначеша старата краста.
Ето това по долу са едногодишни Ферокактуси. Сяти в края на септември, почивали през февруари и снимани следващата есен. Крисакантуси. С червени бодли и класическия.  Подчертавам това защото крисакантуса е един от най-бавно растящите Ферокактуси. Размера им е като на дву годишни семеначета от този вид. Това е ползата от люпилника.

[7george]

Поради което ако климата ти е що годе нормален сей на слънце- май месец. При мен един септември се случи с подходяща температура и семена, които не покълнаха зимата,изкарали цяло лято на сухо, след накисване поникнаха и то така,че за година започнаха да изпреварват другите.

Климата ми е нормален за доста малко видове кактуси, за да сея навънка. Но слънце имам почти целогодишно. Може би само да покълват на слънце, а после - в люпилника, щато пък нямам такова място в къщи с достатъчно високи температури за малки семеначета за повече от 2 - 3 месеца максимум. В парника може да ги сваря , а иминималните са ниски. Може би им докарвам ~ около естествения темп на нараствене.

Имам и 5 -6 саксийки зимуващи на леко хладно мъничета, свити до "подземно" състояние, трябва да ги снимам.

Завинтих и 1 крушка с по-червена (2700К) светлина за няколко дни, ама да видим..

А засушевенето с последващо затопляне и навлажняване след време помага при няколко вида вече - явно им е заложено да не покълват от първия "дъжд", или поне на част от семенцата.

[troll]

За да поникне едно семенце то се нуждае от влажно и топло, а това, че някой го греят с ламба....с независимо къв спектър е друга работа.
А туй с генетичната памет и то за време .... може да е памет от предишния живот на кактуса.Знам ли....
Иначе бебоците на Склери са супер!
 
Съвсем скоро в магазин предламповия щанд, се запознах с човек, който каза, като са изкарали Силваниягролукса и той почнал да се продава добре неговата фирма пуснала същата лампа но преди туй прасили серьозни изследва ия.
Та той ми каза, гролукс бил с 5250К. Резултатът от изследва ията бил, че всяка луминисцентна лампа с температура над 4000К е еднакво добра за растенията.

[scleri]

Мисля че е време да поговорим малко за това което аз наричам " генетична памет ". Вероятно това чудо си има точно научно име, но биологията не ми е от силните страни.Разбирам че ще говоря твърде профански за твърде сериозни научни теми, но ако се опитам да направя писанието си малко по-сериозно рискувам да напиша неща за които специалистите ще ми се смеят.  За какво иде реч?

Физиологията на кактусите, както и на всички останали растения, включва няколко основни процеса: - усвояване и пренос на влага и хранителни вещества, фотосинтеза, пренос на преработените хранителни вещества, дишане и растеж. Върху всеки от тези процеси влияние оказват много фактори основните от които са температурата на околната среда и светлината. Като изключим фотосинтезата където светлината участва пряко в процеса във всички останали процеси това влияние не е пряко, а през хормоните които регулират конкретния процес. Тези хормони се произвеждат от специализирани клетки намиращи се на различни места из растението. Любопитен факт - клетките произвеждащи хормона на растежа не се намират на върха на кактуса, а в основата на кореновата му шийка. Тези клетки не са неизчерпаем източник на хормони. Може би щяха да бъдат, ако природните условия бяха обусловили тази възможност, но стотици поколения на ред условията са били такива че работата на тези клетки е била прекъсвана от фази на покой.  Какво се случва в нашите люпилници. Клетката произвеждаща хормона на растеж е работила няколко месеца стимулирана от подходящите за растеж условия които ние сме създали изкуствено. Нейния ресурс се е изчерпал и тя има нужда от покой, но условията на околната среда не са се променили така че да предизвикат този покой. Създава се конфликтна ситуация. Въпреки че условията са подходящи за растеж, клетката не може да продължи да произвежда нужния за тази цел хормон. Растението изпада в състояние което аз наричам стрес. Може то да си има и по-точно научно наименование. Аз не знам. 
Подобен пример може да се даде и с кореновата система на кактусите. Както знаете тя не работи непрекъснато, а на определени цикли. Кактуса няма помпа с която да изсмуче влагата от почвата. За да се случи това той разчита на така нареченото осмотично налягане. Налягане което кара влагата да преминава от по-влажното към по-сухото место. След валеж почвата е влажна и влагата спокойно преминава в кактуса. Скоро обаче под влиянието на околната среда почвата изсъхва напълно. За да се спазят природните закони влагата трябва да се върне обратно от кактуса в почвата. За да не се случи това кактуса е принуден да прекъсне връзката си почвата, а тази връзка е кореновата му система. Само че пълното възстановяване на кореновата система на по-късен етап е доста енергоемко мероприятие, и кактусите , по точно природата, е намерила по-елегантно решение на въпроса. Кактуса губи не цялата си коренова система, а само всмукващите коренчета. Обратния път на влагата и кактуса не е заплашен от бързо изсъхване. В основата на всмукващите коренчета кактуса е заложил клетки, един вид пъпка, от които при появата на нова влага буквално за часове се развиват новите всмукващи коренчета. За да се развият тези нови коренчета обаче трябва да мине известен период от време през който почвата да е суха. Колко точно суха е различно за различните видове. Какво би се случило ако ние поставим един кактус в постоянно влажна почва ? Отговора е ясен. Ще се развият патогенни гъби и плесени и корена, а от там и целия кактус ще изгние. Ако обаче направим средата достатъчно стерилна и предотвратим появата на тези вредности? Кактуса е възстановил запасите си от влага и за да предотврати обратния път на влагата е хвърлил всмукващите си коренчета. Нови обаче не се появяват защото не е минал сухия период нужен за узряването на тези пъпки от които ще се появят новите коренчета. На практика кактуса поставен в постоянно влажна почва ще изсъхне когато изразходи напълно запасите си от влага. Ще се изпълни народната поговорка - " Вода гази жаден ходи."  Разбра се това е крайно твърдение. Кактуса все пак не е електрическа верига и няма две крайни състояния - включен, изключен. Вероятно някое всмукващо коренче ще се появи въпреки липсата на сухия период, но тази поява няма да е масова и кактуса няма да е в перфектно състояние. Пак стигаме до състояние което аз наричам стрес. Ако той е достатъчно дълбок може не, а сигурно ще доведе до смъртта на кактуса.

Ето тази нужда от последователни промени в условията на околната среда аз наричам генетична памет.  Когато тази последователност от промени не се изпълни кактуса изпада в стрес,  и резултата може да е фатален.     

[7george]

За генетичната памет, или какво му е програмирано на кактуса в гените, мисля че Склери доста добре схваща и ни обяснява нещата. Естествено, има известни разлики в тая насока между различните видове, както и между възрастните растения и малките семенеачета, които съответно са способни да функционират по-успешно във влажна среда доста по-продължително време. С цел да дръпнат повече, да налеят повече телесна маса, преди да им се наложи да преживеят първия в живота им сушав период.

Други мои наблюдения. На един (среден) кактус му е заложен определен прораст за сезон. Когато го изпълни успешно, той се ориентира към подготовка за зимуване, щото, както казва босос - зимата иде. Даже всичко още да е слънчево и безоблачно. Ако условията се били неподходящи - лошо, студено и тнт. лято примерно, той тръгва да изпълнява програмата си по-късно, когато нещата са се пооправили - примерно чак септември, и с известни мъки и компромиси я привършва примрно чак до декември, пак ако има добри условия за това нали. Ако имате няколко кактуса от един и същи вид, може да го наблюдавате това, ако ги постевите при различни условия, за сравнение.
От друга страна, много бразилци и други жители на топли и влажни тропици ще се стараят да усвоят добрите, оптимални за тях условия, максимално дълго, едва ли не целогодишно, щото идват от такива места, дето природата ги е глезила. Ще му мислят за покой чак когато дойде лошото, сухо време.

[SPINY]

Всичко това е така. Безспорно...... Обаче се сетих за тайландците и тяхното производство на кактуси. Някъде бях чел , че техния целогодишно топъл климат им позволявал да им растат кактусите почти без прекъсване целогодишно. И почти без период на покой. Което е странно и ако наистина е така се получава известно противоречие с генно заложените им нужди. Знаете ли нещо по въпроса ?

[el pistolero]

Аз тайландски не форсиран, не стимулиран хормонално и генетично каръщисан май почти не съм виждал