То онова склеротизирало пенсионерче не на празно си пее една песничка, ама младите обикновено почват да чуват какво им приказват другите чак като вземат да застаряват.
Люпилниците и всякакви други технологични маймунджулъци не са панацеята която ще ви реши всички проблеми, а само помощно технческо средство даващо възможност леко да се опитаме да поизлъжем природата. Щото е много трудно природата да бъде излъгана напълно.
Като цяло люпилника е средство с чиято помощ можем да излъжем семенцето че е време да поникне. Само че няма как да го излъжем че трябва да расте цяла година без почивка. В неговата генетична памет / някой някъде беше оспорил наличието на такава памет / е заложено че след периода на растеж идва време за оцеляване след което пак ще дойдат добри времена. Нашето семенце покълва излъгано от условията които сме му създали в люпилника. Тръгва да расте, и след четири, пет месеца вече го хваща съклета щото чака, чака, а онова лошото за което то е подготвено не идва. В люпилника, или вече извън него условията все още са прекрасни за растеж. Ошашавеното семеначе като не знае какво да прави изпада в стрес в резултат на което спира да расте. Само че това не е онова нормално стагниране което е полезно, а стагниране предизвикано от стрес. От това състояние някои семеначета успяват да излезнат и за наша радост тръгват отново да растат, а някои не успяват да го преодолеят, закеретяват / хубава научна думичка / и твърде рано се преселват в кактусовия рай.
Точно поради гореописаната причина семеначета сяти на слънце в началото на пролетта на есен настигат и дори в някои случаи могат да задминат в развитието си семеначета сяти в люпилника в неподходящ момент.
Люпилника безспорно е полезен, но трябва да се съобразим и с ритъма на растеж установен след стотици поколения преди трънчето да се окаже на нашите колекции.
За това според мен, а и не само според мен, люпилника е добре да се употреблява, но семената да се сеят или на есен / септември, най-късно началото на октомври / или рано на пролет / началото на март /. При първия вариант някъде през февруари на пет, шест месечните семеначета трябва да се осигури месец, месец и половина " зимен" покой, след което те отново да бъдат събудени и да растат на воля до есента когато ще бъдат зазимени наравно с възрастните растения от колекцията ни. При сеитба през март този покой не е необходим. Този вариант дава на семеначето допълнителни два месеца вегетация, и когато то вече започва да изпитва " умора" от продължителната вегетация и е на ръба на стреса есента си идва и заедно с нея зимната почивка.
От опита който имам мога да кажа че семеначета сяти през септември на другата есен са почти два пъти по-големи от семеначетата сяти на слънце през май. Семеначета сяти в люпилник през март на есен са видимо по-големи и по-укрепнали от тези сяти на слънце, а семеначета сяти в люпилник през декември, януари на есен са почти колкото тези сяти на слънце през май.
Правя тези изводи с пълното съзнание че друг спокойно ще ме опровергае пак на базата на собствен опит. Аз просто споделям своя.
Р.р - Реших да ви покажа две снимки. Старички са щото от три години не съм сял. Живот и здраве дано тази да мога да си поначеша старата краста.
Ето това по долу са едногодишни Ферокактуси. Сяти в края на септември, почивали през февруари и снимани следващата есен. Крисакантуси. С червени бодли и класическия. Подчертавам това защото крисакантуса е един от най-бавно растящите Ферокактуси. Размера им е като на дву годишни семеначета от този вид. Това е ползата от люпилника.