Отглеждане на Copiapoa. Въпроси и отговори

[scleri]

Копиапоа деалбата







Копиапоа цинереа








Копиапоа колумна алба









Копиапоа калдерана








Копиапоа краинзиана








И на края един Ехиноцереус. Любимия ми - линдзи

[SPINY]

Scleri - супер са !
Искам да те питам във връзка с копиапоите - Излагаш ли ги на директно слънце през лятото ? или винаги имаш някаква преграда м/у тях и слънцето. Виждам , че са ти направили много добри бодли и сигурно успяваш да ги печеш директно без да ти изгарят.

[Andromir Popov]

Пиши,моля те и в какъв субстрат ги отглеждаш.

[scleri]

Scleri - супер са !
Искам да те питам във връзка с копиапоите - Излагаш ли ги на директно слънце през лятото ? или винаги имаш някаква преграда м/у тях и слънцето. Виждам , че са ти направили много добри бодли и сигурно успяваш да ги печеш директно без да ти изгарят.

На всички снимки на Копиапои в естествена среда се вижда един пейзаж залят със слънце, пясък, камъни и почти никаква растителност освен купчинките Копиапоа. Този шаблон създава лъжливото впечатление че Копиапоа-та се нуждае от всичкото слънце което можем да и осигурим.  Истината е малко по-различна. Четох много пътеписи и спомени на хора които са виждали Копиапоа на живо, и всички в един глас казват че там където виреят Копиапоите още към пет , шест след обяд пада гъста мъгла която се вдига към дванайсет часа на обяд на другия ден.  Тоест Копиапоите получават пряко слънце четири, пет часа на ден. През останалото време са обвити с плътна или не толкова плътна  мъгла.
Аз в началото експериментирах с пълно слънце с надеждата не толкова за добри бодли колкото за цвят на епидермиса. Предполагах че слънцето ще ги накара да се покрият със защитен цвят. Вярно е че те направиха защитен цвят на епидермиса, но не този който на мен ми се искаше. Те просто почервеняха до степен кафеникаво червено. Точно както повечето южноамериканчета.  Освен това пълното слънце до известна степен затормозява разстежа на трънчетата. От моите впечатления Копиапоа - та са кактуси които лесно изпадат в лятна стагнация.
В момента моите Копиапои са разположени на южна тераса, но защитени от прякото слънце с един слой матов найлон. Използвам оня тънък найлон който продават в магазините за бои и се използва за постилане на пода при боядисване. Рано на пролет когато изкарвам трънчетата на вън слоевете найлон са два. След две, три седмици свалям единия. В най - горещите месеци слънцето се вдига високо и не ги огрява толкова пряко. В края на август и през септември месец ако времето е слънчево както е сега отново слагам втория слой найлон. Слънцето е паднало ниско и ги огрява по-директно. За това.

Не знам какъв е чалъма да накараш Копиапоите да се покрият с оня сребристо бял цвят на епидермиса. Мога да се подпиша с две ръце че не е слънцето. Или поне не интезитета на огряването им. Виждал съм цинереи в руски колекции доста по-бели от моите. Може би честотния спектър на слънчевата светлина който се влияе от ъгъла под който грее слънцето. Южна Русия и северно Чили може би са на една географска ширина / не съм поглеждал на картата. Сигурно ще го направя. / 

Пиши,моля те и в какъв субстрат ги отглеждаш.

Копиапоа- та иска водо и въздухо пропусклив полу минерален субстрат. Поне това говори моят скромен опит.  Повечето специалисти препоръчват да се отглеждат в почва със четирсет процента инертен материал и шейсет процента глинеста градинска почва. При мен процента на инертния материал е малко повече. Аз се опитвах да го докарам до петдесет процента, но вероятно е дори малко повече. Може и да е към шейсет. Използвал съм всичко каквото съм имал под ръка. В тези шейсет процента има лава, пемза, зеолит, едър пясък / едрина на зърната около 3 - 4 милиметра / и дребни камъчета / около осем - десет милиметра /. Лавата също е малко по едра фракция - около десетина петнайсет милиметра.  Останалите четирсет процента включват трийсет процента по гленеста градинска почва и десет процента горска широколистна листовка.  Получи се такъв субстрат че успява да изсъхне четири, пет дена след поливката. Вярно че за скоростта на изсъхване влияе и това колко вода ще изпие самото растение, но ако растението е здраво и във фаза на растеж почвата му изсъхва четири, максимум пет дена след поливката.  Както вече казах от моите наблюдения стигнах до извода че Копиапоата лесно изпада в стагнация. Тя на практика расте малко в началото на лятото, и малко в края. В зависимост от времето фазата на растеж може да включи и късната пролет и ранната есен. Юли и август растението спи. През това време веднъж седмично овлажнявам почвата леко, докато когато е във фаза на растеж поливам обилно. Докато водата потече през дренажните отвори.
И още нещо. Пак според моите наблюдения Копиапоата не понася чести смени на местоположението. Всяка година моите ги разполагам на едно и също място ориентирани по един и същи начин.  Направил съм си на терасата един заслон дълбок към трийсетина сънтиметра. Остъклен от трите страни, и отворен отзад. Създава се един особен микроклимат. Нещо следно между открита тераса и оранжерия. Като се наведеш на вътре се усеща че въздуха е малко по-влажен и с няколко градуса по- топъл.
И не на последно място. Копиапоа-та не е трънче за нетърпеливи хора.  Расте бавно, и всеки опит за ускоряване на растежа било с подхранка, присаждане или по-модерните - стимулатори на растеж водят само до промяна на нейния външен вид. 

[Andromir Popov]

Mного ти благодаря за изчерпателния отговор относно субстрата за копиапоите аз винаги слагам 40 % листовка но с твърдите копиапои имам проблеми.Особено с краинзиана,която загубих.

[kle4o]

Scleri, поздравения - проявяваш старание и в текст и на терен/тераса!

Ще добавя и аз нещо:

Факторите на средата - почва, вода, влага, вятър, температура, слънце, лъчи и прочие следва да се разглеждат комплексно, както и влияят.
Интересно е, че преобладаващите % копиапоа се намират на надморска височина от 0 до 500м, но има някои популации и на височини до 2000 метра.
Климатично авторите правят следния извод - по-нависоко може, ако е по-сухо.
За някои копиапои, като краинциана и маргината е интересно да се видят как изглеждат в двата края на височинния си ареал.

Има съгласие за следното:
- няма копиапоа, която да издържа под -3 градуса
- слънцето наистина огрява само няколко часа, но по-важното е, че температурите рядко надхвърлят 23-27 градуса,
  защото когато има слънце има и силен вятър
- почвите са изключително минерални - все едно целия терен е наторен - разтварят се от влагата на "каманчака" и се
  складират в ряпата, която има и "инженерен" смисъл, като пилотен фундамент.

Така, че "ваксата" се формира като защита срещу "комплексни" фактори на средата - слънце, влага, вятър и ....

При отглеждане в културни условия се появяват и нови особености, свързани с адаптацията към една доста "по-щедра" и на добри и на лоши влияния среда - друг климат, други патогени и ....

Имам опит с копиапои от Рангел, Веснер, Уулиг и последно от Адария.

Рангеловите (SB) ги гледам без особености, но не на пряко слънце, тези от Веснер и Уулиг са в по-минерален субстрат и на източно слънце, както и тези от Адария (растат най-бързо).

Това се прави, защото на тези, които са най-диви (Веснер или негови доставчици са се запознали преди 15-20 години с майките им на място), патогенията им идва в повече (фитофтора и ....).

По принцип съм против черно бели съвети, затова ще спра до тук засега.

[SPINY]

Ценна информация Kle4o    И аз си мисля, че основната трудност са тези твърде умерени температури - рядкост за нас , но съчетанието със силен вятър ми навява мисълта в друга насока ..... и живот и здраве другата година ще се експериментира 

[scleri]

Клечо е отбелязал нещо много важно с което обаче малко хора се съобразяват. То важи не само за Копиапоа- та, а за всички кактуси. Това важно нещо е източникът на семената, растението.  Едни са изискванията на едно напълно " диво " растение. / Или то е събрано в природата, или е отгледано от семена събрани в природата / Доста по - други са нуждите / или по-скоро границите на поносимост /  на растение на което родителите поколения наред се отглеждани в културни условия.  Преди трийсетина, или малко повече години да се отглежда Гландуликактус на собствен корен си е било кауза пердута.  Почти както е сега да гледаш Ютахия силери на собствен корен.  Не че сега Гландулито е станало кой знае колко търпеливо. Пак си се води капризно трънче, но може масово да се срещне в колекциите. Дори и при не кой знае колко напреднали любители. Това е така защото поколения на ред вида е размножаван в културни условия и постепенно е привикнал към тях.

Та в тази връзка не всяка Копиапоа ще е щастлива да я изложиш на брулещите ямболските баири ветрове. Не напразно подчертах че моите на практика растат при полу оранжерийни условия. Няколкото които занесох на вилата, и които са на доста по-проветриво място растат по-зле от тези които са на завет, по-топличко и при по-влажен въздух на терасата.     

[SPINY]

....Та в тази връзка не всяка Копиапоа ще е щастлива да я изложиш на брулещите ямболските баири ветрове....

Сигурно си напълно прав Scleri.  Моите копиапои са твърде далеч от оригиналите си. Сяти са от чешки семена преди две - три години. Другата година ще трябва да ги разсаждам тъй като им утесняха саксийките. И имам достатъчно , за да си позволя всякакви своеволия - наистина ще ми е интересно да сравня резултатите - дори и да загубя някоя и друга няма да е кой знае каква загуба. Друго си е сам да се опариш.

[7george]

Schultz R. - Copiapoa and their environment , 2006:  Много полезна книжка със съвети, картинки, данни за всеки вид.
Има я в списъка с Pdf -файловете мисля.

Copiapoas can benefit from only a few millimeters of rain By having roots just under the surface this
Copiapoa cinerea can access a large area of damp soil. C. cinerea ssp. columna-alba can have near surface
roots which extend over 8 m from the plant. A rain event of as little as 2 mm will moisten the soil
to a depth of about 50 mm, providing plants with useful amounts of water. Plants also have a deep
taproot which can access water from the rare soaking rains.

Да, не знам къде ще завъртят 8 метра корени в саксията за да ловят всяка паднала капка дъждец. По въпроса за пресъздаването на условията им.
А за цвета на кожата, имам чувството че има нещо общо със соления морски вятър. Щото автора на тая книжка пише, че далеч от морето, в Чили пак, се покривали с някакви алги растенията...


И все пак, някои ги правят сиви - това е в ботаническа градина.