Всички знаете колко омотана е кактусовата класификация. Като цяло обаче освен за научни цели тя все пак върши работа и на нас, любителите. Има разбра се и изключения. Специално при Ферокактусите проблема идва от това че твърде късно достигат зрялост, а знаете че когато се описва едно растение за типово се взема възрастен екземпляр, а не семеначе. Подавляващото болшинство видове разпространени в любителските колеции на 5 - 7 годишна възраст вече достигат размерите на възрастно растение и влизат в цъфтеж. Тоест нашите кактуси могат да се сравнят с описанието на типовия вид. На едно Феровско семеначе обаче му трябват поне двайсетина години за да достигне възраст която поне малко да го доближи до екстериора на възрастните екземпляри. Има разбра се и изключения, но те си остават изключение. За наша радост повечето Ферокактуси са достатъчно различни така че и в по-младенческа възраст можем да ги определим. Има обаче и такива за които за определяне на видовата принадлежност трябва да се доверим на табелката с която сме ги купили. Ще дам пример. Всеки може да познае един латиспинус, но аз ще попитам дали това което виждаме е наистина латиспинус. Щото разликата между него и рекурвус се появява чак на " стари" години когато ребрата на рекурвус-а се завиват спирално, и той става по източен на височина. То и за това някои го наричат латиспинус вар. спиралис. На практика преди да навършат поне петнайсетина години двете растения са напълно еднакви. Същата невъзможност да бъдат определени точно видово съществува и при трите подвида на пенинсулае и трите подвида на вислизении. Прекалено големи са границите в които определящите белези варират дори в рамките на един подвид. Да вземем например вислизении . Обобщено за трите разновидности. Височина от 0.75 до 3 метра. Диаметър от 0.25 до 0.80 метра. Ребра от 13 до 30. Радиални бодли от неточно различими до 20, власинкоподобни от 0 до 8-10. Централни бодли от 1 до 8 с дължина от 3 до 10 см. Сравнени с пенинсулае. Височина от 07. до 2.5м. диаметър от 0.25 до 0.5м. Ребра 12до 20. Радиални бодли от 0 до 16 част от които белезникави власинкоподобни. Централни бодли от 5 до 9, но при възрастните растения. При младежите централния бодил е един, леко наклонен на долу плосък с кукичка на края / точно като централния бодил на вислизении / с дължина от седем до единайсет сантиметра. От няколко години чехите предлагат един природен хибрид на пепинсулае и ректиспинус с полеви номер РР не знам кой си. Дължината на централния бодил на това хибридно пенинсулае е до 17 см.
На практика един Ферокактус от тази група с диаметър десетина сантиметра отговаря на описанието и на общо шестте подвида на двата вида пенинсулае и веслизении. Как да разберем точно кой е? Вариантите са два. Или по-точно три. Първият е ако сме купили семената или растението от реномиран доставчик да се съобразим с неговата табелка. Ако растението или семената са от търговец който препродава растения отгледани от друг, или от цветарски магазин вариантите са два. Първият е да си изберем табелка с име което според нас е най- точно. / не е задължително да сме прави, но кой може да ни обори /. Вторият вариант е да сложим табелка - хоридус. Това е търговско наименование несъществуващо в класификацията. Под това име на пазара са се предлагали и пенинсулае и вислизении и в частност херерае така че винаги ще сме прави.
В описанието на херерае / в младенческа възраст / изрично се набляга на факта че централния бодил е мощен, насечен на ребра, и с дължина от 3 до 6 см. Аз съм приел че растение с такъв централен бодил е херерае, а другото с дълъг и сравнително по-тънък централен бодил е пенинсулае. Друг характерен белег за херерае в тази възраст е наличието на бели власинкоподобни бодли най-често осем на брой, докато при пенинсулаето тези бодли са две, три, тънки и бели, но не власинко, а по-скоро игло подобни.
И на края ще посоча че Пилбийм в своята книга - "Ферокактус" като ключ за точно определяне на пенинсулае и вислизении не дава брой и размери на бодлите, а размера и формата на семената. Това ще ви даде да разберете колко " лесно " различими са представителите на тези два вида особено в младенческа възраст.