Пак за систематиката на употребяваните имена.
Както вече забелязах, Лексикона, към който се придържаме, взе да не е много актуален. Те и авторите му (трима са, не е само D. R. Hunt) още навремето когато доста набързо са го писали, не са били сигурни в много от своите твърдения, на места направо са написали доста съмнителни за тях самите си, неща.
Та въпроса ми е, как ние да не излизаме с един предварително остарял продукт, статиите в БЕК. Все пак, да се придържаме към някаква система, но и да отразим новостите и откритията, все пак.
Нещата за които се сещам, че могат да се направят що-годе лесно:
- да се добяват в статиите всички възможни синоними, нови и стари, така и търсещата функция на БЕК се увеличава. Имам предвид синоними в широкия смисъл на думата - названия които са били в употреба за дадени растения по едно или друго време, без значения колко валидни са били и колко са приети в момента.
- да се направят статии за новоткритите видове в сответните родове; Макар и без пряка връзка (може би) с всички останали статии.
- да се посочи валидното, възприетото название за даден таксон в момента, макар и като синоним, забележка, абзац или нещо подобно.