Кактус БГ
КАКТУСИ => България и кактусите => Темата е започната от: melaleuca в Август 05, 2012, 09:31:07 am
-
Най- първият кактусист в България е Бай Иван Петков от село Сандрово Русенско
(http://i49.tinypic.com/2mg1ms8.jpg)
-
За съжаление е покой! Почивай в мир!
(http://i47.tinypic.com/rh8gnt.jpg)
-
Това е родния дом на бай Иван Петков!
(http://i49.tinypic.com/28hj1mu.jpg)
-
Това е било негова оранжерия на кактуси! За съжаление е разрушен и запазил част на оранжерията!
(http://i45.tinypic.com/2rfubkp.jpg)
-
Това е известен русенски кактусист е Стоян Николов,може би някой знае за него!
За съжаление той почина преди няколко години! Мир в праха!
(http://i48.tinypic.com/2q8wowl.jpg)
-
Най известна варненска кактусарка се казва Весела Грозева и както неговия семейство Грозеви! Някой знае добре познава за нея!
За съжаление тя почина преди няколко години! Памет пред поклон! Мир на праха!
(http://i47.tinypic.com/9psu8x.jpg)
-
Това е известен прочут русенски кактусист на Маммиларии се казва Христо Гайдов е жив и до днес!
(http://i45.tinypic.com/naxyq.jpg)
-
Сбирката на кактусисти в България се проведе в Банско през 1988 год!
Някой знае имена на този кактусисти?
(http://i47.tinypic.com/ur0jk.jpg)
-
(http://i46.tinypic.com/mvkwib.jpg)
-
(http://i47.tinypic.com/2uxlg.jpg)
-
(http://i49.tinypic.com/2en7no4.jpg)
-
(http://i50.tinypic.com/198405.jpg)
-
Йордан Костадинов и Петър Петров от Русе!
(http://i47.tinypic.com/ndq2qb.jpg)
-
Това е част на оранжерията на известен кактусист Михайл Михайлов Балчик заедно с Петър Петров!
(http://i48.tinypic.com/vgh286.jpg)
-
Това е негова колекция на Мишо Балчик!
(http://i50.tinypic.com/wvtsg7.jpg)
-
Семеначета на орнажерията при Мишо Балчик!
(http://i50.tinypic.com/2j43woi.jpg)
-
Кактусарска среща през 2001 год при Йордан Костадинов гр.Русе,заедно с Васко Доктора и Професор!
(http://i46.tinypic.com/33k5h06.jpg)
-
Кактусарска среща през 2003 год при Тодор Динев гр.Ямбол!
(http://i45.tinypic.com/2uorhvc.jpg)
-
На гости у известен прочут кактусист Веселин Хамбаров гр.Добрич!
(http://i45.tinypic.com/2a9wci8.jpg)
-
Варненска кактусарска сбирка през 2003 на селото :)
(http://i48.tinypic.com/33xhj7o.jpg)
-
И пак ...
(http://i49.tinypic.com/14khb3a.jpg)
-
Най първата основателка женска варненска кактусарка Елена Захаривеа и Ирина Караджова през 1989 год!
(http://i46.tinypic.com/nxkdv4.jpg)
-
Колекцията на Елена Захариева от Варна през 1988 год!
(http://i48.tinypic.com/35c3llg.jpg)
-
Една варненска кактусарска среща на 25 години юбилей от основанието на дружество Екзотика гр. Варна!
Сниман е през 2011 год!
(http://i45.tinypic.com/5cna75.jpg)
-
И пак! (beer)
(http://i49.tinypic.com/357ejo4.jpg)
-
При оранжерията на Димитър Велчев от село Тотлебен Плевенско през 2009 год!
За съжаление той напусна България и живея в чужбина!
(http://i45.tinypic.com/r79dnc.jpg)
-
На гости при известен троянски кактусист Веселин Йосифов през 2008 год!
(http://i47.tinypic.com/1zb762b.jpg)
-
На гости при Диян гр.Русе!
(http://i45.tinypic.com/34ozpu9.jpg)
-
На гости при Професор Маммиллария Христо Гайдов гр.Русе!
(http://i47.tinypic.com/2q33d6b.jpg)
-
И още една ....
(http://i47.tinypic.com/1pv1px.jpg)
-
Пловдивска кактусарска сбирка през 1997 год! Само Змейчо знае за него!
(http://i46.tinypic.com/33vizyv.jpg)
-
Сега е хубаво да се разкаже за участниците в срещата. Не само снимки и ние да гадаем, дали всички са кактусисти. Например снимката която пусна за срещата ни в Каварна с Мария и Мариан, единият от снимката не е кактусист.
-
Ето снимка на среща в Каварна!
(http://i47.tinypic.com/2dqlcg7.jpg)
-
Един незабравим спомен на ямболски колекционер на хибридни Ехинопсиси Кольо Тодоров! За съжаление той почина преди 2 години!Поклон пред паметта му!Мир на праха му!
(http://i46.tinypic.com/16c2a9d.jpg)
-
Това е оранжерията на Иван Кехайов от Бургас!
(http://i50.tinypic.com/102wfhs.jpg)
-
И пак на него!
(http://i47.tinypic.com/10ghf7r.jpg)
-
Това е Иван Кръстев от София!
(http://i46.tinypic.com/20ffbpj.jpg)
-
Това е Минчо Петков от Бургас!
(http://i46.tinypic.com/1zoete0.jpg)
-
Това е най стария кактусист в Сливен Иван Гандев!
(http://i47.tinypic.com/34erbz9.jpg)
-
Професор и Иван Гандев!
(http://i48.tinypic.com/4zyj3l.jpg)
-
Известен прочут пловдиски кактусист Рангел Пъков! Всички го знаем за него!
(http://i49.tinypic.com/347xze0.jpg)
-
Най известна кактусарка у нас Професора Радка Серафимова село Велика Бургаско,всички знаем за нея!
(http://i49.tinypic.com/vgitfo.jpg)
-
Ето ме професора Радка Серафимова!
(http://i50.tinypic.com/hv5aok.jpg)
-
И още за нея..
(http://i50.tinypic.com/14o0ytj.jpg)
-
Професор и Професора Радка Серафимова! (h)
(http://i46.tinypic.com/308d5s6.jpg)
-
Един известен прочут Професор Серафим Серафимов!
(http://i50.tinypic.com/102uwp4.jpg)
-
Професоре, ти си единственият, който пази такъв ценен архив и, който познава всички. (y)
Браво! (handshake)
-
Професоре, ти си единственият, който пази такъв ценен архив и, който познава всички. (y)
Браво! (handshake)
Мерси приятелю!
-
Чудех се доста как да се изразя за да не излезе че се заяждам, но ще си го кажа направо. Да се снимаш до старши научен сътрудник / титла равностойна на професор / Радка Серафимова, и да наречеш себе си професор без да сложиш кавички ми се струва малко недостойно. Мисля че всички които продължават да титулуват Мелалейка с тази титла му правят лоша услуга. Не оспорвам нито за миг познанията му в областа на кактусите, но да се сравнява със семейство Серафимови ми идва малко в повече.
-
Чудех се доста как да се изразя за да не излезе че се заяждам, но ще си го кажа направо. Да се снимаш до старши научен сътрудник / титла равностойна на професор / Радка Серафимова, и да наречеш себе си професор без да сложиш кавички ми се струва малко недостойно. Мисля че всички които продължават да титулуват Мелалейка с тази титла му правят лоша услуга. Не оспорвам нито за миг познанията му в областа на кактусите, но да се сравнява със семейство Серафимови ми идва малко в повече.
Пламен,Пак ли заяждаш мен? До кога спреш ровиш моя адрес на другия украйнски форум? Ти какъв си човек? До кога спреш да заяждаш с мен?
Защо не публикваш твоята история на кактусисти в България?
-
Чудех се доста как да се изразя за да не излезе че се заяждам, но ще си го кажа направо. Да се снимаш до старши научен сътрудник / титла равностойна на професор / Радка Серафимова, и да наречеш себе си професор без да сложиш кавички ми се струва малко недостойно. Мисля че всички които продължават да титулуват Мелалейка с тази титла му правят лоша услуга. Не оспорвам нито за миг познанията му в областа на кактусите, но да се сравнява със семейство Серафимови ми идва малко в повече.
Хей, господа джентълмени! Нека да не изпадаме в излишни дебати и да не се караме за две кавички. Не всички тук са филолози по български, нали? И най-вече нека се научим да не бъркаме научите титли и никнеймовете. Галин Радков винаги ще си остане Професор Кактус както за мен, така и за повечето приятели и фенове на кактусите в България със или без кавички. (y) :) Няма втори като него, факт е.
Склери, сигурен съм, че две кавички едва ли биха променили взаимоотношенията между хората нито в локален нито в световен мащаб. Нека не бъдем толкова дребнави. Всеки един от нас тук има много "трески за дялане", но всички знаем, че причината която ни събира в този форум са кактусите..
-
Браво на Галин - той наистина е събрал един уникален архив, според неговите представи и си го представя тематично!
Според мен професорските кавички са в случая без значение - важното е човек да си вярва - браво!
Джони, щом сме тук заради кактусите направи ако искаш и можеш така, че те да са приоритет, щото сега не са.
От теб зависи....
-
Извинявам се на всички които са се почувствали неудобно четейки горните няколко поста. Извинявам се и на Мелалейка за това че без да го правя целенасочено все се получава така че моите постове го засягат лично. Трябва да си призная, бях сигурен че ще реагира така за това два дена стисках зъби, но на края не можах да се здържа. Прекалено много уважавам леля Радка и чичо Серафим, а и нали за това я искахме тая пуста демокрация. Всеки да може да си изкаже свободно мнението.
Безпорно една такава тема за историята на българското кактусарство е нужна, интересна и още какъвто епитет можете да се сетите го сложете. Мисля си че в нея много полезни могат да бъдат Екзотика и Асенси като представители на софийското кактусарство. В София, доколкото аз знам е първият организиран клуб на кактусарите в България. Те вероятно познават лично, или поне са слушали за първите български колекционери.
На една от срещите организирани от другия форум дойде и г-н Горан Торньов. Няма да кажа стар, а възрастен софийски кактусист с много добра колекция и вероятно доста спомени за историята на българското кактусарство. Мисля че няма да е зле да се опитаме да го издирим и да го поканим и в този форум.
На мен лично ще ми бъде безкрайно интересно да науча кой и кога е внесъл първите кактуси в България. Кога, къде и от кой е създадена първата колекция. Какви са били първите видове. Кога, и при кого например за първи път в България е цъфнал Феро или Ехинокактус. Кога в България се е появил първият Склерокактус. Кой от нашите колеги може да се похвали с успехи на европейско, а защо не и на световно ниво. Ей такива работи.
Интересни са разбира се и старите снимки на които се виждат първите / по скоро не първите, а тези малко преди нас / любители и мънички части от техните колекции. За тези снимки едно голямо благодаря на Мелалейка. Сигурен съм обаче че кактусарството в България не е от деветдесетте година на миналия век. Просто Мелалейка е прекалено млад за да познава по-старите и наистина първите колекционери. Ще ми е интересно ако някой друг знае нещо по темата и го сподели с нас. Аз например познавах Ванюшата. Един от най-добрите, или направо казано най-добрият български кактусар на осемдесетте години. За съжаление нямам снимки от неговата колекция, но се опитайте да си представите две оранжерии всяка по около сто, сто и петдесет квадрата. В ония безинтернетни времена той имаше / по негови думи / над две хиляди вида кактуси и сукуленти.
Приятен ден на всички, и още веднъж извинявайте за това че ви накарах да се почувствате неудобно макар и за малко надявам се.
Р.р - Не знам защо, друже Мелалейка, си мислиш че се интересувам толкова от теб че да ровя в украинския ти адрес. Уверявам те че дори не съм регистриран в техния форум, и сега и от теб научавам че ти имаш там акаунт. Влизам от време на време в Московския форум. Интересен ми е и сайта на Наталия Елис. Моето лично мнение обаче е че украинците като цяло са на нашето, или дори под нашето ниво и няма кой знае какво да се научи от тях. Има разбира се изключения като гореспоменатата Наталия например.
-
Здравей scleri,
мисля, че няма за какво да се извиняваш - форумът е място за мнения, а този е с доста "фриволен" дух.
Ето и моето мнение:
Уважавам стремежа и труда на Галин да канализира кактусарството и да възпее героите на неговия живот, но просто съм на друго мнение:
- История се използва за нещо с една тъкан, начало, среда и край.
В този смисъл има истории на бот. градини, на клубове, лични на колекционери, на групи и даже вече на форуми.
Единствената тъкан, която свързва първите ентусиасти в края на 50-те години с последващите и така до днес е любовта към
кактусите, а не организираното кактусарство. Такова общо у нас няма и до днес.
Най-висока степен на организация имаше през 80-те години в София, също и в Пловдив и сигурно и на други места - по Соц.
образец.
- Групите бяха и си остават най-жизнената форма на реално общуване
- Колективно колекционерство почти няма - с няколко изключения всеки има своя собствена колекция, за свой кеф.
Затова намирам тези напъни да се сложи лепило навсякъде за лишени от смисъл.
В личен план - видях първите си кактуси през 62 год. - бяха от Сирия и Бразилия - тогава ги харесвах заради цвета и цветовете, но по-скоро бях враждебен към тях заради топката ми.
От 79 до 83 имаше растения на пазарите в София и започнах да ги събирам.
През 83 започна приятелството ми с Рангел.
Заедно ходехме на изложби, в Бистрица, в Троян и веднъж при Ванюшата.
През 90-те имах много възможности в Германия, както и до днес...
Затова не свързвам кактусите с клубове, форуми и прочие организации - просто мога и без тях.
Разбирам хората, които имат потребност да организират или да бъдат организирани за да се чувстват значими (който стъпва на раменете на гиганти сам е гигант), но това не е моят начин.
За да съм щастлив с кактусите имам нужда от няколко верни приятели и това е.
-
На една от срещите организирани от другия форум дойде и г-н Горан Торньов. Няма да кажа стар, а възрастен софийски кактусист с много добра колекция и вероятно доста спомени за историята на българското кактусарство. Мисля че няма да е зле да се опитаме да го издирим и да го поканим и в този форум.
Склери, въпросния човек вече е регистриран тук, просто още не е започнал да пише!
Горан Торньов - Дата на регистрация: Юни 02, 2012, 21:01:14
-
Аз си спомням с какъв трепет и вълнение се присъединих през 1982 към софийското Дружество «Екзотика» - Секция «Кактуси». Едно туптящо ядро от ентусиасти, неизменно в клуба всяка сряда от 18:00. Събирахме се до и над 20 души, особено, ако има нещо по-интересно - лекция, показване на някое рядко трънче и т.н. Беше интересно винаги. Всеки носеше по нещо за подарък или размяна, обменяха се мисли и идеи очи в очи; имаше усмивки, имаше и озъбвания… От Ванюша и Лина Иванови имах първите си безкрайно редки и ценни видове тогава като повечето астрофитуми, феро макродискус, ЕК грусони (1986 20,00 лв ф10 см!), някой-друг "ехинофасул" (лека му пръст на колегата от Бистрица Ивайло Стефанов - лафът е негов). Ходех в събота и неделя в колекцията им да пресаждам растения за пазара, за да мога да си взема за награда някое трънче, което иначе нямах пари да си купя. Великолепна беше колекцията на Николай Начев и Стоян Стоянов - за първи път виждах тогава огромни цефалиести мело-та, феро-та, Арио-та и т.н. Николай Начев е може би първият кактусчия в България, който през 1978 засява и отглежда едно огромно количество кактуси от семена (към 2 000, доколкото си спомням). Дотогава се е считало за невъзможно (поне според Стоичко Петров, който в София по онова време се е считал за какти-гуру №1). От Начев идват, доколкото знам, почти всички ферота и ЕК на Ванюша и Лина. В момента възстановава колекцията си. Има оцелели растения от старата колекция, които са в добра форма - половин метрови ферота, двуметрови орео… Много от растенията не са пресаждани от 20 години, но постепенно с помощта на малкия му син Сашо пресаждат и привеждат в сносен вид. Друг забележителен човек е Божидар Иванов - учен орнитолог - немски възпитаник, невероятно културен, образован и начетен човек, с богата култура, топъл нрав и чудесна колекция. Покрай регистрирането на новото Сдружение «Екзотика» го потърсихме, но се оказа, че е прекалено зает като време за още една гражданска организация; във всички случаи, обаче, увери, че ще съдейства с каквото може. Благодарение на него имахме навремето директен контакт и обмен със съмишленици от ГДР. Също от старите Софийски кактусчии и пак от Бистрица беше Чичо Стьопа, също с много богата и сравнително добре гледана колекция благодарение на племенника му Иван Филипов (на една от снимките на Галин Радков е - от един семинар в Банско). Алла Иванова имаше също чудесна колекция. Беше каналът са връзка със СССР - литература, кореспонденция, растения, семена, посещения тук на разни съветски кактусчии… Имаше обособена около себе си група сподвижници - Сашо Александров, Румен, Сийка, Зоя (или Зорка?) (също на снимката с Иван Филипов от Банско), Паска. Най-младият член от учредяването беше Кристиян, който също е имал много богата и хубава колекция, която така и не съм виждал. Опитите ми да контактувам с него бяха посрещани, както ми се струваше, високомерно и надменно тогава. Близък с него беше Митко Иванов. Пак от младежите тогава си спомням Юлиян "Пернишки", Гошо Георгиев и Антон (от с. Веселие, Бургаско - не знам дали все още е в България и се занимава с какти, но четеше и знаеше много, а и ми казваше, че има много); в по-късен етап Атила и Сидер Седефчеви. Сред най-старите (в смисъл отдавнашни) Софийски кактусчии баха Стоичко Петров (той май е известен в цяла България, та няма смисъл да му отделям много внимание - доколкото се говори, прибрал е по някакъв начин царски кактита, някои от които още от Фердинанд), Стефан Пародията (бивш съдружник на Ванюша и Лина, доколкото знам) и Сашо Керемидаров, Бай Иван - Чеха (той пък беше проводник на чешко влияние, докарваше редовно растения, гъби и паразити оттам и много лесно се пазареше за продаване като види бутилка мастика, лека му пръст). Важно е да изтъкна, че член на Секция «Кактуси» беше и Антоанета Петрова - Директор на БГ-БАН в Драгалевци - и тя също като Божидар Иванов не можа да отдели време за новото Сдружение. Сред по-"нашите" момчета и близки приятели и тогава и сега са Стефчо Стефанов (татко му на Асенси), Горчо Торньов, Стойно Рикевски и Пламен "Костинбродски", наред с тях тогава и Петър Грудев (лека му пръст) и Ивайло Стефанов (също покойник) - ау, какви конячени геройства имаме зад гърба си… Един забележителен човек - Иван Кръстев - също с много богата навремето колекция какти и сукита. Пешо "Дъбнишки" също беше един достоен колекционер с богата сбирка какти, орки и други екзотики. Кирчо Акулата, Кольо Михайлов, Митко Анадолиев, Деляна Вълчева… Още имена оттогава - Доктор Мишковски (доста зле здравословно, доколкото знам). Оттогава и сега - Евгени Иваничков, Вальо Павлов (колегата от Колекция «Бистрица»)… Едно интересно момче, което се появи беше Радостин. Беше близък с Иван Кръстев, но не знам какво става с него сега. Може би пропускам имена и подробности, но, рискувам написаното да стане прекалено дълго и да не намери читатели…
Накрая, през 2008 се намерихме и събрахме 18 души от старите кактусчии в София и учредихме ново Сдружение «Екзотика» - сдружение с обществено-полезна дейност и нестопанска цел, общност на съмишленици кактусчии и любители на екзотики. Сдружението няма финансиране, освен годишният членски внос (20,00 лв). Има с какво да се занимава, но няма кой да го движи… Засега съществуваме формално, но се надявам в един момент някой да се посвети и занимава, и да си имаме една истинска национална организация…
-
(clap) Браво на Андрей! Това е верна история! Спомням си имаше най добрите кактуси в София се казва Вивиан и Явор Гочеви,чувал ли си с него? Може би се сетиш за тях?
Ето снимка което ти описание сина на Ванюша се казва Сашо!
(http://i48.tinypic.com/2s6vc0i.jpg)
-
История на кактусистите в България? Кому е нужна и защо? Просто, за да я има? Друг е въпросът, че за да се напише, са нужни огромен обем от информация и много, много време. За мен това начинание няма смисъл. Всеки, вкл. и аз има, има спомени от време оно, от първите си срещи с любимите ни кактуси и кактусисти-Иван Кадиев от Щумен, бай Иван от Сандрово/лека му пръст/ и пр. Нека оставим хората на мира.
Затова съм АБСОЛЮТНО СЪГЛАСЕН с kle4o. На мен ми стига любовта към тези растения!!! (h) И малко съмишленици :) Нека гледаме напред и се радваме на своите любимци!
-
Извинявай Клечо, извинявай Вальо, но този път не съм съгласен с вас. / Абе на мен нещо ми става. Взех много често да се извинявам в този форум. Дали да не отскоча при психоложката от долния етаж за малко профилактика /.
Подкрепям начинанието на Мелалейка, и си мисля че не е без значение какво са успели да постигнат тези преди нас. Още повече как са успели. Сега е лесно. Имаш ли парички и интернет за два месеца можеш да направиш колекция по-добра от тази на ботаническата градина в Мексико.
За съжаление Вальо е прав че е много трудно, ако ли не и невъзможно да се напише една що годе пълна история на любителското кактусарство в България, но все нещо можем да научим. Пък било то и от чисто любопитство. .
-
Привет,
за мен лично е интересно и любопитно!
Кактус заразата се пръкна спонтанно от нищото.
Никои не познавам и с никои не се срещам и бих искал да знам кои и как и от къде на къде пък и защо и т.н.... :)
-
…Вивиан и Явор Гочеви…
Сигурно съм пропуснал и други. Да, спомням си ги и Явор и жена му - Голчев е фамилията. Съвсем в началото поне Явор идваше на сбирките, после не. Не си спомням, в чужбина ли заминаха, к'во ли, та изчезнаха…
Много ми е непонятна реакция "кому е нужно това". Ами комуто е интересно, бре! Никой не те/ви/Ви задължава да четеш/-тете. Аз не мисля, че някой/-и се опитва/-т да пише/-ат история на кактусчийството като нещо подобно на есперантисткото движение в България! Събираме и споделяме спомени тук! Нещо лошо? Какво точно?
И е хубаво, че има едно място, където някой може да намери поне груба скица на това, което е било и как е започнало…
-
Искам да питам melaleuca. Къде е тая оранжерия от последната снимка? Интересна е историята на кактусарите в България. Следя я с интерес.
-
Искам да питам melaleuca. Къде е тая оранжерия от последната снимка? Интересна е историята на кактусарите в България. Следя я с интерес.
В София при Ванюша!
-
Scleri, благодаря ти, че и да не си съгласен, си оставаш градивен!
Мисля, че можем да размишляваме върху някои детайли от време на време.
Не съм съгласен, че с пари и интернет се става колекционер, те само помагат, но колекционерството е качество на личността и предполага доста неща, като образование, обща култура, спец. такава, езици, любознателност, трудолюбие, обич към творението и и и....
Парите дават възможност да имаш, а не да можеш - това е друго ниво и качество.
Ще задминеш за 2 месеца мнозина и после какво и какво от това?!
Ти пусна чудесен клип за г-н Серафимов - на мен ми направи веднага впечатление качеството на личността, без да го познавам човека. Градини бол.
Тема, към която се връщам отново и отново - двама души се изкачват на някакъв труден "връх" и си споделят как са успяли - единият казва, че е пътувал с колата си, после с лифт и последните 5 км пеш с раница; другият казва, че бил ходил пеша 300 км, после 10 км пеш под лифта и накрая същите 5 км към върха.
Какъв оценъчен характер може да се даде на различните възможности е въпрос на светоглед - едни харесват да драпат като изоглави, други искат всичко наготово, трети търсят баланс между възможности/пари/време и ....
-
Много ми е непонятна реакция "кому е нужно това". Ами комуто е интересно, бре!
Exotica, в едно демократично общество, за каквото претендираме, че сме, съществува едно понятие, наречено плурализъм. То дава право на всеки да споделя лично мнение по различни въпроси. Това, че моето мнение не ти допада/това е твое право и аз го уважавам/ не ти дава право обаче на тази твоя реакция. Като филолог знам много добре оценъчното значение на обръщението " бре" и бих те помолил да не го използваш повече, за да не започна да си мисля за някакви липси в от първите ти 7 години. Извинявай, че ти го казвам и не се обиждай, но това обръщение е неприемливо в отношенията между интелигентни хора. ;)
-
Valyo, не мога и не искам да имам нищо лошо като отношение към теб!
Не мога и не искам да имам лошо отношение и към никого другиго от споделящите собствената ми страст към тръните.
Държа в един хубав момент да се срещна с взаимна приветливост, както с теб, така и с всички съмишленици по хоби, които още не познавам очи в очи.
Не съм филолог, но смятам, че добре владея родния си език писмено и говоримо.
Но, първо да ти се извиня наистина искрено, след като така разбираш нещата. Да се извиня и предварително на останалите тук за други остри думи, които може да последват като реакция на опити за принизяване и обезличаване на една 100-годишна история на кактусчийството в България.
Не мога и не искам да приемам, обаче, вменяване с безлични словоформи на нихилизъм и безхаберие - както "кому е нужна" като риторичен въпрос, така и "по соц. образец" като безхаберно определение за едно движение, което е било всичко друго, но не и социалистическо.
Поне, доколкото съм слушал и моя колега и приятел Вальо Павлов, и много други от старите кактусчии, историята започва с оранжерията на Фердинанд преди 100 години, която по онова време е била на мястото на паметника на Съветската Армия в София. Паралелно с Фердинандовите кактуси, в България пристигат и белогвардейски кактуси по Дунава - не знам на колко от вас е известно, но повечето, ако не всички хибридни ехинопсиси в България до по-ново време, са белогвардейски - точно тези, които бабите си имат незнайно откъде и откога. При бомбардировките в София през IIСВ оранжерията е засегната и изпочупена и старците са прибирали каквото са успели по къщи и дворове. Какво е имало като цяло в сбирката май никой не си е направил труда да проучи досега, вероятно и архиви няма, унищожени от комунистите. Това, което е оцеляло се е озовало впоследствие в ръцете на Стоичко Петров, който е откупил оцелелите растения от старците за по някой лев. В края на 60-те години Стоичко Петров става ядрото на софийското кактусчийство на Женския пазар, тъй като единствено от него е било възможно да се купи някой мижава невкоренена издънчица я от Орео, Еспостоа, Мамиларийка или нещо друго. Интересна подробност, която сигурно малцина знаят е, че Мамилария ветула "Аризона Сноукап" е безименно растение от колекцията на Фердинанд, което Стоичко предлага като Ескобария Петроф, кръстена на него, разбира се и с неоспоримото обяснение от негова страна, че е Ескобария, заради кухите си бодли. Много хора му вярваха безрезервно, но нямаше книги, нямаше и достъп до информация. По-конкретни спомени за видово разнообразие може да споделят съвременници. Не толкова важно е това, по-важно е, че се формира една общност от съмишленици, които се срещат с и по собствено желание, обменят мисли, идеи, споделят успехи и неуспехи и си говорят за споделената си страст. Още с формирането на една такава общност, зоркото око на партията бързо внедрява наблюдаващи и през последващите десетилетия канализира, преканализира и реорганизира общността в една или друга юридическа форма. Страшно опасно беше да има някаква група хора, които си говорят за неща, които не са партийния конгрес, петилетката или светлото бъдеще и РСО! Независимо от това, че беше вкарана в юридическа рамка, че имаше партийни очи и уши и, че ту беше самостоятелно дружество, ту към Съюза на Зайцевъдите, Гълъбовъдите и Природолюбителите, ту към ЦКС, хората си бяха същите. Идваха си с желание за споделяне и жадни за новини и споделен чужд опит, цареше ведрина и разбирателство. Е, имаше и мерене на пишки между някои по-чепати люде, но те отпаднаха от само себе си и напълно естествено. Всеки имаше тази общност за своя и нямаше нищо социалистическо нито в мотивите, нито в поведението. Това беше кактусчийството (поне софийското) навремето! Да не говорим, че очите и ушите на партията се наредиха сред най-образцовите кактусчии в България с прекрасните си колекции и растения. Те поне имаха възможност служебно да пътуват в чужбина и носеха и растения и семена и литература, и, най-важното - споделяха!
Имаше и национални сбирки и семинари. Най-ярката като спомен ми е тази от Вонеща Вода, на която лично не можах да присъствам, но колегата Вальо Павлов, с когото вече бяхме обединили колекциите се върна оттам с безценни познанства с колеги от страната, сред които Веско "Троянски" и Рангел Пъков (и с поне 3 медала от конячени подвизи).
Не може просто да се махне с ръка и да се каже "кому е нужна" и да се лепят произволно етикети "Соц.".
Историята, според мен, трябва да се пише и пази. Мен не ме интересува историята на Судан, но не бих си позволил да пиша публично, кому е нужна такава история. Просто бих споделил, че мен лично не ме интересува. И към Хаге например нямам никакво отношение, но не бих му лепнал етикет "социалистическо" предприятие, просто ей-така, защото известно време е било в ГДР.
-
(y)
-
Exotica, мисля, че се получи някакво недоразумение между нас, за което и се извинявам. Разсъждавайки върху написаното от теб и мен, стигнах до извода, че като че ли аз съм "попресолил" манджата. Това " кому е нужно?" явно е провокирало емоциите ти, за което се извинявам и аз както на теб, така и на съфорумците, прочели това, но нереагирали. Явно, че е нужно, но аз разбрах тази идея по малко по-друг начин. Както и да е. Просто може би рубриката трябваше да има по-друго име, напр. "Да си спомним за тях" или нищо подобно. Защото история се пише много, много трудно и не е по силите на всеки.Така или иначе пионерите в тази област ще си останат в спомените на всички ни.
И нека любовта ни към прекрасните бодливи растения ни свързва и обединява, нека на този основа се създават добри човешки взаимоотношения и приятелства! :)
-
(y) (y)
-
Exotica, мисля, че се получи някакво недоразумение между нас, за което и се извинявам. Разсъждавайки върху написаното от теб и мен, стигнах до извода, че като че ли аз съм "попресолил" манджата. Това " кому е нужно?" явно е провокирало емоциите ти, за което се извинявам и аз както на теб, така и на съфорумците, прочели това, но нереагирали. Явно, че е нужно, но аз разбрах тази идея по малко по-друг начин. Както и да е. Просто може би рубриката трябваше да има по-друго име, напр. "Да си спомним за тях" или нищо подобно. Защото история се пише много, много трудно и не е по силите на всеки.Така или иначе пионерите в тази област ще си останат в спомените на всички ни.
И нека любовта ни към прекрасните бодливи растения ни свързва и обединява, нека на този основа се създават добри човешки взаимоотношения и приятелства! :)
(y)
-
Здравей exotica,
приемам инакомислието за нормално и полезно, стига мисловното несъответствие да не е прекалено.
Според мен, когато някой смята нещо за важно или вярно, може да проявява известна пристрастеност в негова защита и следователно би следвало да допуска и пристрастеност, различна от неговата.
Ако във форум, някой започне да гради нещо, следва да знае, че по дефиниция форумът е място едновременно на всички и на никого и запазени за неговите представи места няма.
Така, че е съвсем нормално, на някого да не му харесва темата, на друг начина на правенето и, на трети друго и т.н.
Предполагам повечето пишещи и четящи на други подобни места, а и тук са забелязали моята критична гледна точка, към клуб, форум и други такива.
Мотивирам се от убедеността ми, че за дереджето в тази държава много по-голяма вина имат така наречените администратори - те ще са последните хора, които ще се променят към по-добро.
В по-развитите държави е супер рядко, тези които са най-добри в нещо да администрират и така администратори стават тези, които мислят, че са най-добри точно в това.
Има обаче и една разлика - там администраторите уважават добрите в нещо, а тук монополизират истината.
За мен кактусите са по-важни от клубовете, форумите и другите изяви, за теб може би не е така.
Съжалявам, че съм те натоварил с наричането на клубовете от едно време "Соц.", но те си бяха такива, като доказателствата са в начина на администриране - малко си е "Соц." и до днес.
Да се пише една история на нещо е много претенциозно - даже в българската има 1-во / 2-ро и 3-то царства / соц / преход и прочие.
Виж какви хубави теми има:
- фердинандов и до 45-та
- соц организирано клубно движение
- след 89
- интернет
- свободни електрони като Рангел и мен и повечето хора тук
Малко трудно, който и да е от нас би могъл да се справи.
Воден от убеждението, че патриотизмът се доказва в работа и бой, а не с приказки, намирам за доста комплексарско да се бием в гърдите с нашите "100 години кактусарство", което на фона на това, че сме единствени без клубове и изложби на неутрален терен, както е навсякъде в Европа и другаде.
На последната изложба в София до НДК теренът на клуба Ви беше доминиран от частен търговец, форумните сбирки са винаги на частен терен с разпивка (а едно време какви коняци имаше!), а кактусите по принцип остават някъде в миманса.
Пояснявам пак - не се заяждам, само изказвам мнение, защото това е форум.
Човек е един, постъпките му хиляди за ден - него не пипам, тях - да.
-
Това ми е мнението за ТЕМАТА след 1вата страница
(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)
(http://www.danchoikons.hit.bg/offtopic.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/whocares.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/spamsign.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/swear.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/censored2.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/ban.gif)
Моля Админа да смени заглавието на темата на СПАМ
-
Това ми е мнението за ТЕМАТА след 1вата страница
(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)(http://www.danchoikons.hit.bg/1%20(55).GIF)
(http://www.danchoikons.hit.bg/offtopic.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/whocares.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/spamsign.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/swear.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/censored2.gif)(http://www.danchoikons.hit.bg/ban.gif)
Моля Админа да смени заглавието на темата на СПАМ
(y)
-
Напротив, повечето мнения са точно по темата и илюстрират чудесно историята на кактусарството у нас.
Разбирам, че младостта не ползва пълен член и иска с две думи, но .......
-
На мен пък, като спам ми се видя само включването на Змейчо 8)
А, дори и първите страници със снимките (които са ценен спомен за архива на всеки познавал тези хора) с нищо не отговарят на темата "История на кактусисти в България" - няма описание на исторически събития ( по късно Екзотика добави своите спомени) има предимно снимки за спомен с колекционери на кактуси от България.
А и "история" звучи като някаква микро история разказана за някавака конкретна случка, а "историята"(ако това е бил замисълът и е сбъркано членуването на думата), би следвало да претендира за изчерпателност и глобалност, влючвайки и писмени такива и то хронологично. Може би ще трябва да изчакаме и пояснение глобалната история на катусистите в България ли ще е или снимкова галерия на някаква случка или спомен от посещение при някого?
-
zmei4o, не бързай да мацаш, където не му е мястото!
kle4o, el pistolero, (handshake)
-
Стояне,Не е ли това история на кактусисти в България?
Виж темата: http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=396.0 (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=396.0)
Можеш ли да разказваш себе си някой познати в история на кактуси в българия?
Надявам не се сърди с мен! Това го обяснявам за проблемите!
На мен пък, като спам ми се видя само включването на Змейчо 8)
А, дори и първите страници със снимките (които са ценен спомен за архива на всеки познавал тези хора) с нищо не отговарят на темата "История на кактусисти в България" - няма описание на исторически събития ( по късно Екзотика добави своите спомени) има предимно снимки за спомен с колекционери на кактуси от България.
А и "история" звучи като някаква микро история разказана за някавака конкретна случка, а "историята"(ако това е бил замисълът и е сбъркано членуването на думата), би следвало да претендира за изчерпателност и глобалност, влючвайки и писмени такива и то хронологично. Може би ще трябва да изчакаме и пояснение глобалната история на катусистите в България ли ще е или снимкова галерия на някаква случка или спомен от посещение при някого?
-
Темата е интересна , още повече , че аз нищо не знам по нея :) `История на кактусисти в България` . Като говорим за кактусисти може би имате предвид техните биографии , а като говорим за история , сигурно става въпрос за история на кактусарството в България. Те и двете неща са свързани - не може кактусарство без кактусисти :) Както и да е , на мен ми е интересно да чета за хората и техните дела , още повече че не ми е известен някакъв друг източник по въпроса. С интерес прочетох шесте страници писани от знаещите по темата и се надявам след седмица , когато се върна в къщи да прочета поне още толкова :) :) :)
-
Стояне,Не е ли това история на кактусисти в България?
Виж темата: http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=396.0 (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=396.0)
Можеш ли да разказваш себе си някой познати в история на кактуси в българия?
Надявам не се сърди с мен! Това го обяснявам за проблемите!
Почвам отзад напред.
Не, аз нямам история и не мога да съчиня исторя на кактусистите и кактусчийството в България, но с интерес бих я прочел, ако някога бъде издадена цялостна такава. Аз дори не мога да кажа, че имам колекция или че съм колекционер.
Имам малко кактуси, интересувам се от кактуси, но все още не съм колекционер, а и не мога да претендирам, че съм над нивото на който и да е занимавал се поне една година с кактуси. Както се казва и количествените и качествените ми натрупвания са оскъдни.
Интересно ми е да чета за кактуси и снимки на такива във сайтове, във форуми, във фейсбук, а надявам се за в бъдеще по- често и в други електронни медии.
По отношение на линка- това е частична биография на един от най- уважаваните в България, хора занимаващи се с кактуси и човек с истинска научна степен, създал много и направил много не само в кактусчийството, но много повече в областта на растениевъдството на южните култури- г-жа Радка Серафимова.
Вероятно сам виждаш, че си направил друга тема в която си пуснал биографията от линка, а тук в тази тема си наблегнал на снимките.
Явно остава неясно това което съм казал, а то е че една глобална история, ако претендира за изчерпателност, трябва да започва от някъде, да има исторически данни, факти (истории, митове и легенди ако щеш), да се казва кой на какво е наблягал в колекциите си, кой как е отглеждал растенията си в оранжерия, на тераса, как са се е сдобивали по принцип(или персонално) със семена и нови растения от чужбина и т.н. и всичко това хронологично.
Напълно естествено тази информация в пълният и вид никой не може да я набави и това ще бъде наистина един голям подвиг, ако някой успее да събере и опише подобно нещо, но за да се претендира за история, тя трябва да се напише, не само да се предствят снимки. Снимките ще бъдат добро илюстративно допълнение към текста, който би трябвало да е същественото в една такава история.
В заключение искам да поясня, че не трябва да приемаш всяко нещо, като личностна нападка, защото забелязвам, че реагираш прекалено остро на всеки коментар написан от няколко човека от форума с които имаш личностен конфликт от едно време. И дори когато те не казват нищо лошо за теб, но само споменат никнейма ти, ти скачаш на нокти и започваш да им се караш защо се заяжадли с теб, а всъщност напротив, те даже те хвалеха на няколко пъти и препоръчваха на даден потребител да се допита до теб, понеже знаеш повече примерно за Тефрокактуси или нещо друго.
Имаш право да не се съгласиш или да оспориш всичко каквото смяташ, че не е вярно или правилно, но нека и другите да имат това право. Нали това място се води форум- всеки би трябвало да може да изрази мнението си без да изпада в грозни конфликти и обиди. (y)
-
...
Мотивирам се от убедеността ми, че за дереджето в тази държава много по-голяма вина имат така наречените администратори - те ще са последните хора, които ще се променят към по-добро.
В по-развитите държави е супер рядко, тези които са най-добри в нещо да администрират и така администратори стават тези, които мислят, че са най-добри точно в това.
Има обаче и една разлика - там администраторите уважават добрите в нещо, а тук монополизират истината.
За мен кактусите са по-важни от клубовете, форумите и другите изяви, за теб може би не е така.
...
Привет, Клечо! (beer)
Надявам се, че в горните редове не визираш администраторът на този форум, защото той е много харен човек.. вервай ми познавам го. :D
За форумите, клубовете и прочие колективни преживявания аз мога да ги сравня единствено със споделената любов. Даваш и получаваш удоволствие от това да общуваш. Много са редки проявите на социопатия в подобни общества, а и кой си би мечтал за една несподелена любов? (think)
-
....
Имаш право да не се съгласиш или да оспориш всичко каквото смяташ, че не е вярно или правилно, но нека и другите да имат това право. Нали това място се води форум- всеки би трябвало да може да изрази мнението си без да изпада в грозни конфликти и обиди. (y)
Това е една от основните цели на форумите. Лошото е, че понякога приемаме нещата лично и забравяме за основната тема. (beer)
-
Домакине, съдейки по коментарите на писалите в темата, ядката се оказва заглавието и не толкова съдържанието. По твое усмотрение, може да го промениш на нещо подобно на "Кактусчийството в България" или "Колекционерството…", за да се спре с безсмислиците, как се пише история и дали е история на какво или на кого, по правилата ли е, не е ли, и дали е по капиталистически, социалистически или демократически и т.н. глупости на всеки който е решил да намери под вола теле.
Който иска и може, нека споделя тук какво помни, какво знае, какво е чувал и откъде… Да се третира темата като една книга за впечатления, например. Ако иска някой да чете, някой да пише, някой просто да погледне корицата и отмине…
Допълвам: И разкарай, моля те, в спама спама на zmei4o, че боде в очите. Благодаря!
-
Здрасти Джони,
не визирам никого конкретно, а стилът, който избират пишещи тук.
На една умна глава принадлежи мисълта, че - "с глупаци и гении се общува лесно, с полуинтелигенти, не".
Харесва ми твоето сравнение за споделена любов към общуването, но във форумите за съжаление има много комплексарщина и егоизъм, които трудно могат да бъдат заобичани.
Желая ти да намериш и изградиш споделена, като за теб!
-
Едно пренебрегвано, но значимо събитие в българското кактусчийство е натурализирането на Opuntia-и у нас.
Змийският остров, доколкото знам, е първото място, където това се е случило. По спомен, Opuntia-ите са 4 или 5 вида, но не знам кои. Не знам и точно кога (по царско време е било) и от кого са засадени. В информацията, която се мандахерца из Интернет, пише, че са засадени от Борис III, пренесени от Братислава, но ми се струва силно съмнително той лично да е направил нещо. А, за видовете никъде не се споменава нищо.
Помолих Галин Радков, когато му е възможно, да драсне нещо за видовете, доколкото му е известно.
А, ако някой знае името на човека засадил Opuntia-ите, точното време през което го е направил и, евентуално произхода на растенията, ще е чудесно да го сподели тук.
-
Ех, по някаква случайност преди 2-3 месеца някъде по някоя кабеларка бях мернал точно по тази тема да говореха. Бяха казали май и името на залесителя, че даже май не било и по поръчка на Борис III, но той му бил любимец един вид.. не знам дали нямаше нещо общо и с Ботаническата градина в София или Борис си имал частна ботаническа градина в двореца, а този човек се грижел за нея- нещо такова бяха казали.
За жалост трудно помня имена от първи път, че и от втори и трети нерядко не запомням :$
-
Едно пренебрегвано, но значимо събитие в българското кактусчийство е натурализирането на Opuntia-и у нас.
Змийският остров, доколкото знам, е първото място, където това се е случило. По спомен, Opuntia-ите са 4 или 5 вида, но не знам кои. Не знам и точно кога (по царско време е било) и от кого са засадени. В информацията, която се мандахерца из Интернет, пише, че са засадени от Борис III, пренесени от Братислава, но ми се струва силно съмнително той лично да е направил нещо. А, за видовете никъде не се споменава нищо.
Помолих Галин Радков, когато му е възможно, да драсне нещо за видовете, доколкото му е известно.
А, ако някой знае името на човека засадил Opuntia-ите, точното време през което го е направил и, евентуално произхода на растенията, ще е чудесно да го сподели тук.
Андрей,Обещах да ти пиша статия тук! Може би довечера ще ти пиша!
-
Фердинанд и Борис са били големи природолюбители , може би знаете че сградата на природонаучния ни музей в София е към царския дворец , първоначално тя е съхранявала личната колекция на Фердинанд от птици , бозайници и насекоми. Началото на века е било много популярно благородниците да се занимават с естествени науки , като са имали огромни сбирки от животни и растения ( като хербарии или в градината ) . Знам че в парка "Врана" все още има оранжерия , която е била градината на царското семейство , до преди време там все още живееше и Victoria regia - единствената в БГ гигантска водна лилия - дали е още жива , не знам.
В този ред на мисли ми звучи логично в главата , те ( по-скоро градинарите им ) да имат пръст в засаждането на опунциите. Но не са ми попадали никакви документи за това .
-
Ами поразрових малко и ето какво намерих в Уикипедия :
Змийският остров или Свети Тома е един от петте острова по българското черноморско крайбрежие. От 1962 година островът е част от резерват „Ропотамо“, Приморско. Змийският остров е на 36 km от град Бургас.
Змийският остров е получил името си от множеството сиви водни змии, които го обитават и се хранят с риба във водите около него.
Островът е разположен северно от устието на река Ропотамо (срещу Аркутино) на площ 12 декара.
Той е едното от местата в България, където се срещат диворастящи кактуси. Те са засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги е пренесъл от ботаническата градина в Братислава. Кактусите са от вида Опунция, разпространили са се на близо половината от територията на Змийския остров и го правят трудно проходим. Особено красиви са през юни, когато цъфтят с едри, жълти цветове. Кактусите плододават, а плодовете им (август - септември), с големина на синя слива и аромат на ягода, са ядливи.
... сега вече знам , че Опунциите са там още преди да се е родила майка ми :-)
-
Е, нали за т'ва писах - че се мандахерца една и съща, според мен невярна и непълна, информация. Забравих да уточня, че и в Уикипедия е същото.
ОК, Професоре! Както видя, писах "когато ти е възможно". Не се юркай… (bear)
-
Е, нали за т'ва писах - че се мандахерца една и съща, според мен невярна и непълна, информация. Забравих да уточня, че и в Уикипедия е същото.
...
Уикипедията е пълна с недостоверна информация.. :D А българската част, е направо ужаст.. ;)
-
Здравейте !
Змийския остров за мен е едно от малкото останали интересни места по нашето черноморие , което уви не съм посещавал до сега. Имам една стара книжка , която се казва `Защитени природни обекти в НР България`- изд.1980год. от Владимир Попов. В нея са описани всички защитени природни обекти в България до 1980год. Има отделено място и за Змийския остров , макар и само в няколко реда. Ще цитирам буквално от книжлето :
`На север от устието на р.Ропотамо, на около 200м.от брега се намира островът - резерват ``Змийският остров``. Неговата площ е едва 1хектар , но тук може да се срещнат разнообразни животински обитатели и растителност. Резерватът е обявен от 24.07.1962г. На Змийския остров през 1932г.акад.д-р Иван Буреш и главният градинар на Евксиноград са заселили , внесени от Чехословакия , кактуси от род Опунция. Това те направили с цел да затруднят достъпа на хората , за да се опазят гнездата на птиците. В продължение на години кактусите подивели. Те цъфтят с много красиви цветове и дават плодове , които някои хора консумират като храна.`
Това е написано в книжката за острова - крайно недостатъчно за кактусари :) , но все пак е нещо като обща информация.
-
…през 1932г.акад.д-р Иван Буреш и главният градинар на Евксиноград са заселили , внесени от Чехословакия , кактуси от род Опунция…
(bow) Благодаря, SPINY! Ценно включване! (clap)
-
SPINY , благодаря за това че доизяасни темата за кактусите на змийския остров (bow) . За пореден път се убеждавам , че хора като Буреш се раждат веднъж на 100 години ( така се казва ) , знам за много от дейностите му : от издирване и закупуване на частните колекции от хербарий , насекоми с цел да не се затрият с годините и времето , същевемрнно и да се обогати сбирката на младия тогава природонаучен музей. Той е и живата връзка при преоткриването на редки за България растения : орхидеята Венерино Пантофче ( Cypripedium calceolus ) и ведрица на Стрибърни ( Fritilaria stribrnii ) . Негова е заслугата за закупуването на хербария на учителя Стефан Баев , който пръв намери орхидеята едногрудков Херминиум (Herminium monorchis ) и много много други . Неуморен зоолог , биолог , натуралист и планинар .
-
Нещо историята на кактусарството в България не ми се струва пълна щом не ме споменават мене (rofl)
-
Нещо историята на кактусарството в България не ми се струва пълна щом не ме споменават мене (rofl)
като не сме виждали кактусите ти на картинка поне, как искаш да те споменават ;)
-
Някой да знае нещо повече за този български кактус-клуб - http://bulgariancactusclub.xanga.com/ (http://bulgariancactusclub.xanga.com/)
-
Знаеш ли кой е този легендарен човек и прочут кактусисти в България!
(http://i40.tinypic.com/8vt7d3.jpg)
-
Сем. Серафимови , но снимката не е от тази година.
-
Сем. Серафимови , но снимката не е от тази година.
Да! Разбира се! Те са било млади нали?
-
Спам, но мил… ;) Среща на традиция и бъдеще от 07.09.2011:
(http://s22.postimg.org/e0w8crki5/20110907174048.jpg) (http://postimg.org/image/e0w8crki5/)
-
Снимката е от тази година!
(http://i42.tinypic.com/a5hrwg.jpg)
(http://i42.tinypic.com/2s9u61u.jpg)
(http://i39.tinypic.com/ymdjp.jpg)
-
Леля Радка е феномен, срещал съм я само веднъж, но не съм забравил почти нищо от тази вълнуваща среща. Беше преди десетина години, ама като гледам снимките, тя изглежда така все едно е сега.
-
Ето една отдавнашна снимка от кактусово-сукулентната част на оранжерията на сем.Серафимови (http://web.hit.bg/ark/77.jpg)
melaleuca, и тука май си ти :) http://media.snimka.bg/images/003122600-big.jpg (http://media.snimka.bg/images/003122600-big.jpg)
-
melaleuca, и тука май си ти :) http://media.snimka.bg/images/003122600-big.jpg (http://media.snimka.bg/images/003122600-big.jpg)
Самият той, вярно. :D А това вляво под найлона, е "електронния магазин" на Серафимови, както му казват сега... ;)
-
(http://imageshack.us/a/img692/5513/echino1y.jpg)
(http://imageshack.us/a/img90/4684/graftse.jpg)
(http://imageshack.us/a/img600/4412/grnhous.jpg)
(http://imageshack.us/a/img24/6859/salesm.jpg)
Снимки 1999. Беше време, посещението при Серафимови бе част от лятната отпуска, морето. Сори за варненци, те не одят "на море"... :D
-
И още 1 колекционер на кактуси от Пловдив - Лазар Червенков, с рибата.
(http://imageshack.us/a/img22/8971/photo0178rh.jpg)
-
И още 1 колекционер на кактуси от Пловдив - Лазар Червенков, с рибата.
(http://imageshack.us/a/img22/8971/photo0178rh.jpg)
Oooooo малко се променил той! Как е той? Още ли се занимава с кактуси него?
-
Трябва да му драсна един имейл, може би ги е разкарал. Но навремето имаше страшни парчета в колекцията си.
А ти за си чувал Хачо, той си държеше доста поне до 2005 ?
-
Трябва да му драсна един имейл, може би ги е разкарал. Но навремето имаше страшни парчета в колекцията си.
А ти за си чувал Хачо, той си държеше доста поне до 2005 ?
Да! Хачик Хачикян ли? Той още е там и занимава с кактуси! Незнам нали има компа с него? Нямам контакт с него! Имаш ли емайл на Лазар или скайп?
-
Жоро ( 7гeorge) Аз,Златка Томова,Величка Шопова от Пловдив през 1997!(http://i39.tinypic.com/xnyq1z.jpg)
Веселин Йосифов от Троян
(http://i44.tinypic.com/aeo5sn.jpg)
Аз,Дидо от Русе и Юлиян Домати
(http://i41.tinypic.com/sooa6p.jpg)
Дидо и жена му от Русе
(http://i40.tinypic.com/8ydyci.jpg)
-
И още 1 колекционер на кактуси от Пловдив - Лазар Червенков, с рибата.
(http://imageshack.us/a/img22/8971/photo0178rh.jpg)
Oooooo малко се променил той! Как е той? Още ли се занимава с кактуси него?
:) :D
Същия съм си - махни ми брадата само.Колекцията ми почти си отиде.Имам още доста растения разбира се но къде е цяла оранжерия къде е сега една тераса и още толкова без надзор ... Имам цъфтящи Ариокарпуси Мелокактуси Дискокактуси и някои Ферокактуси и много снимки на загиналите ми растения от колекцията.Трудно ми е да ги отоплявам и да плащам за стъкла на оранжерията изпочупена от снега и децата наоколо ... Съжалявам за големите и ценни за мене растения като Хомалоцепфала Тексензис Ехинокактус Грузонии Ехинокактус Ингенс няколко растения множествотоголеми Гимнокалициуми ... МЪКА.Ако имах повече жизнено пространство щеше и да сея да се радвам поне на семеначетата поне докато може в една кутия ад имам 100тина растения.Просто нямам място и средства.Някога си самоиздържах колекцията като зареждах 6 магазина с кактуси в Пловдив ... Малко хора днес могат да си позволят да имат повече от 40-60 растения.Чето само големите ми 6 Ферокактуси заемат около 2 кв м площ в саксии от по ф30х30 см ...
Желая на всички останали в България любители много щастливи мигове с хобито ви.Бъдете здрави.
Пиша тук по молба на приятеля ми Джорджи, който за съжаление вече отдавна е в Канада и много ми липсват разговорите с него.Помня че не ми отказваше чаша домашно червено вино ;) :) и винаги имах на масата голям шаран за Никулден.Не съм забравил!!!
-
Най- първият кактусист в България е Бай Иван Петков от село Сандрово Русенско
(http://i49.tinypic.com/2mg1ms8.jpg)
Не знаех че е починал.Познавам го лично - учех в Русе през 1980-85г.Някога в далечната 1983 год ми подари първия ми кактус в колекцията Ехино Грузони от неговата колекция.
-
Това е оранжерията на Иван Кехайов от Бургас!
(http://i50.tinypic.com/102wfhs.jpg)
С Иван се познаваме лично.Заедно учихме в Русе.Много пъти съм бил в тях като студенти.Той замина след завършването да живее в Бургас откъдето беше жена му.
-
Извинявам се на всички които са се почувствали неудобно четейки горните няколко поста. Извинявам се и на Мелалейка за това че без да го правя целенасочено все се получава така че моите постове го засягат лично. Трябва да си призная, бях сигурен че ще реагира така за това два дена стисках зъби, но на края не можах да се здържа. Прекалено много уважавам леля Радка и чичо Серафим, а и нали за това я искахме тая пуста демокрация. Всеки да може да си изкаже свободно мнението.
Безпорно една такава тема за историята на българското кактусарство е нужна, интересна и още какъвто епитет можете да се сетите го сложете. Мисля си че в нея много полезни могат да бъдат Екзотика и Асенси като представители на софийското кактусарство. В София, доколкото аз знам е първият организиран клуб на кактусарите в България. Те вероятно познават лично, или поне са слушали за първите български колекционери.
На една от срещите организирани от другия форум дойде и г-н Горан Торньов. Няма да кажа стар, а възрастен софийски кактусист с много добра колекция и вероятно доста спомени за историята на българското кактусарство. Мисля че няма да е зле да се опитаме да го издирим и да го поканим и в този форум.
На мен лично ще ми бъде безкрайно интересно да науча кой и кога е внесъл първите кактуси в България. Кога, къде и от кой е създадена първата колекция. Какви са били първите видове. Кога, и при кого например за първи път в България е цъфнал Феро или Ехинокактус. Кога в България се е появил първият Склерокактус. Кой от нашите колеги може да се похвали с успехи на европейско, а защо не и на световно ниво. Ей такива работи.
Интересни са разбира се и старите снимки на които се виждат първите / по скоро не първите, а тези малко преди нас / любители и мънички части от техните колекции. За тези снимки едно голямо благодаря на Мелалейка. Сигурен съм обаче че кактусарството в България не е от деветдесетте година на миналия век. Просто Мелалейка е прекалено млад за да познава по-старите и наистина първите колекционери. Ще ми е интересно ако някой друг знае нещо по темата и го сподели с нас. Аз например познавах Ванюшата. Един от най-добрите, или направо казано най-добрият български кактусар на осемдесетте години. За съжаление нямам снимки от неговата колекция, но се опитайте да си представите две оранжерии всяка по около сто, сто и петдесет квадрата. В ония безинтернетни времена той имаше / по негови думи / над две хиляди вида кактуси и сукуленти.
Приятен ден на всички, и още веднъж извинявайте за това че ви накарах да се почувствате неудобно макар и за малко надявам се.
Р.р - Не знам защо, друже Мелалейка, си мислиш че се интересувам толкова от теб че да ровя в украинския ти адрес. Уверявам те че дори не съм регистриран в техния форум, и сега и от теб научавам че ти имаш там акаунт. Влизам от време на време в Московския форум. Интересен ми е и сайта на Наталия Елис. Моето лично мнение обаче е че украинците като цяло са на нашето, или дори под нашето ниво и няма кой знае какво да се научи от тях. Има разбира се изключения като гореспоменатата Наталия например.
Тъй като смея да кажа че знам доста повече от Галин за историята на българските любители мога да кажа, че съм съгласен със забележката на колегата, но щом му прави кеф нека и Професор да го наричат.Хубаво е да има още български любители и такива запалени по хобито хора.
Някога най добрия клуб беше наистина в София.Ако отворя архивите и имена и адреси мога да напиша от доста хора, и не само в София.Някога всяка година в Пловдив в Панаира се правеше изложба на кактуси заедно с природолюбителите на гълъби зайци котки и кучета.Но за мене някога най-голямо впечатление ми направи изложбата на която бях в гр.Бърно в Словакия през 1987год - 27 април заедно с панаира по това време там.Видях много добре гледани растения и си донесох над 30 екземпляра и над 200 вида семена.После ходих в гр.Зволен в тамошния институт по горска промишленост където има голяма оранжерия за отглеждане на горски видове дръвчета и много много кактуси 8)
-
lazarelli, би ли публикувал някоя стара снимка /на това, което си имал, на това, което имаш все още/ и разказал някой кактусарски спомен, освен ако не представлява неприятна емоция това за теб, защото усещам тъга в написаното?
Доста ми е интересно да чета този раздел, кое как е било; кой какво е имал..., има...
Поздрави!
-
Пиша тук по молба на приятеля ми Джорджи, който за съжаление вече отдавна е в Канада и много ми липсват разговорите с него.Помня че не ми отказваше чаша домашно червено вино ;) :) и винаги имах на масата голям шаран за Никулден. Не съм забравил!!!
Лазаре, покажи някоя снимка като си на кеф. На бившите или сегашните си кактуси. Запомнил съм едни напращяли дискокактуси беше завъдил ти. И ферокактуси си ми давал също. Зрели и цъфнали растения са винаги желана гледка тука.
-
Сбирката на кактусисти в България се проведе в Банско през 1988 год!
Някой знае имена на този кактусисти?
(http://i47.tinypic.com/ur0jk.jpg)
Отдясно 4-тата е Златка естествено, доста години председателка на пловдивския клуб. Някой да знае нещо за нея напоследък? Чух, че ликвидирали колекцията, апартамента им беше пълен с кактуси едно време...
-
Сбирката на кактусисти в България се проведе в Банско през 1988 год!
Някой знае имена на този кактусисти?
(http://i47.tinypic.com/ur0jk.jpg)
Отдясно 4-тата е Златка естествено, доста години председателка на пловдивския клуб. Някой да знае нещо за нея напоследък? Чух, че ликвидирали колекцията, апартамента им беше пълен с кактуси едно време...
Златка излизаше всеки хубав ден пред Тримонциум на отсрещния тротоар до подлеза.Отдавна не съм я виждал.Затова е и тъгата ми в написаното.Освен Рангел, когато се появи на Панаира не съм виждал любители из Пловдив.Жена ми направи няколко снимки на цъфнали 3 Ариокарпуси и 2 Дискокактуси преди 3-4 седмици, но не можем да ги свалим - някакъв кабел за 40лв трябвало за това.Другите ми снимки са в албум и не са цифрови доколкото разбирам.От старите са на лента с прояваване.
-
с някои от тях съм си хапвал кебапчета с лимонада някъде през 80те години ама имена убийте ме не помня :)
-
Тук трябва да се спомене и Божидар Иванов от София който имаше много добра колекция още през 1975 год.
-
Божидар вярно имаше богата колекция, която гледаше в оранжерия във вилното си мястото, в района на Панчарево. Той имаще и наи-богатата колекция на нотокактуси в България. Носеше перфектни растения в клуба и не само нотокактуси.
-
Знаеш ли кой е този легендарен човек? Загадки?
(http://i57.tinypic.com/257ewzl.jpg)
(http://i62.tinypic.com/10ruxr4.jpg)
-
Реших и аз да добавя нещо в темата за колекционерството на кактуси. Надявам се поне на някои да е интересно. Става дума за русенското дружество "Ферокактус". Открих го в един стар мой бележник, в който съм отразявал посадените семена и по късното им пикиране. На него не е отбелязана дата но се намира между датите 28.06.1989 и 08.08.1989 година. За председател на дружеството бе избран Михаил Илиев Михайлов, който по късно се пресели в гр. Балчик. Много от Вас го познават и са го посещавали на алеята пред двореца в Балчик. Не зная по какви причини в списъка не е отбелязан известния русенски кактусист Стоян Николов, който притежаваше много богата колекция от над 900 вида кактуси. Нашето дружество тогава се формира , като част от гълабарското дружество и колекционерите на екзотични птици и животни. Сега не се сещам за точното му название. Сега дружество "Ферокактус" не съществува. Аз който съм под № 2 в списъка /разбира се не по важност/ поддържам връзки само с Йордан Костадинов, който е пети в списъка. Ето и списъка.
(http://s11.postimg.org/68x2jtsvz/DSC02080.jpg) (http://postimg.org/image/68x2jtsvz/)
(http://s11.postimg.org/t93pw5qpr/DSC02081.jpg) (http://postimg.org/image/t93pw5qpr/)
-
Реших и аз да добавя нещо в темата за колекционерството на кактуси. Надявам се поне на някои да е интересно. Става дума за русенското дружество "Ферокактус". Открих го в един стар мой бележник, в който съм отразявал посадените семена и по късното им пикиране. На него не е отбелязана дата но се намира между датите 28.06.1989 и 08.08.1989 година. За председател на дружеството бе избран Михаил Илиев Михайлов, който по късно се пресели в гр. Балчик. Много от Вас го познават и са го посещавали на алеята пред двореца в Балчик. Не зная по какви причини в списъка не е отбелязан известния русенски кактусист Стоян Николов, който притежаваше много богата колекция от над 900 вида кактуси. Нашето дружество тогава се формира , като част от гълабарското дружество и колекционерите на екзотични птици и животни. Сега не се сещам за точното му название. Сега дружество "Ферокактус" не съществува. Аз който съм под № 2 в списъка /разбира се не по важност/ поддържам връзки само с Йордан Костадинов, който е пети в списъка. Ето и списъка.
(http://s11.postimg.org/68x2jtsvz/DSC02080.jpg) (http://postimg.org/image/68x2jtsvz/)
(http://s11.postimg.org/t93pw5qpr/DSC02081.jpg) (http://postimg.org/image/t93pw5qpr/)
Poznavam vsi4ki rusenski kaktusisti! Za sajalenie Stojan Nikolov i Hristo Gaydarov pochina! Mir na praha mu!
-
За съжалени едва сега научих, че Христо Гайдов е починал. Той ме запали по Euphorbia obesa и още отглеждам една мъжка еуфорбия подарена ми от него. Те със Стоян бяха авторитетите сред кактусистите в Русе и дълго ще останат в нашите спомени.
-
За съжалени едва сега научих, че Христо Гайдов е починал. Той ме запали по Euphorbia obesa и още отглеждам една мъжка еуфорбия подарена ми от него. Те със Стоян бяха авторитетите сред кактусистите в Русе и дълго ще останат в нашите спомени.
Стоян Николов живееше в една къща, точно отстрани на центъра-площада и сградата на Градския съвет - тогава на времето когато ходих в тях 1983-84 год.Растенията, които видях тогава живееха под открито небе само с една метална мрежа отгоре, на дървени стелажи.Много любезен и учтив човек беше.Не знаех, че е починал - Мир на праха му.Отдавна не съм ходил в Русе.
-
Налага се да те коригирам. В къщата, която се намираше в центъра на града, а сега на нейно място има построен жилищен блок живееше Христо Гайдов. Посочения от теб Стоян Николов живееше на ул. "Борисова", в близост до централна ЖПГара. И двамата бяха любезни и отзивчиви с богати колекции от кактуси. Хари беше много запален по мамилариите.
-
Легендарен кактусист у нас Михайл Михайлов,след баба Радка Серафимова!
(http://thumb.ibb.co/kDO08v/20160404_115447.jpg) (http://ibb.co/kDO08v)
-
Професоре, поздравления за предаността по тази тема! (handshake) Мишо Михайлов - едно от имената, които помня от младите си кактусчийски години - не съм го срещал никога, но се радвам да го видя жив и здрав.
Освен, че представяш хората, драсвай и по някоя и друга дума за тях тук. Ако не е написано, за жалост, след време се губи…
-
Мишо започна с кактусчийството в с. Щръклево, Русенско. Бързо се пренастрои от хоби към бизнес и започна да сее в огромни количества най-различни видове кактуси от по-нисък и среден клас. Първоначално поддържаше тясна връзка с Ванюша от София, но скоро мина на собствено производство. Преди доста време / може би 15 години, а може и повече/ се пресели да живее в Балчик, където е и сега. Премина към други растения - цитрусови и екзотични, като кактусите ги занемари. Сега може да се види той или жена му на входа на бот. градина в Балчик да продават на едно павилионче.
-
melaleuca моля предай специални поздрави на Мишо Михайлов от мен - Илиян Хинков от гр. Русе.
-
melaleuca моля предай специални поздрави на Мишо Михайлов от мен - Илиян Хинков от гр. Русе.
Гледай ти, имало още един кактусист от нашият вилает :)
-
melaleuca моля предай специални поздрави на Мишо Михайлов от мен - Илиян Хинков от гр. Русе.
Илияна,маи спомням и познавам теб! Непременно ще му предам!
-
Професоре, поздравления за предаността по тази тема! (handshake) Мишо Михайлов - едно от имената, които помня от младите си кактусчийски години - не съм го срещал никога, но се радвам да го видя жив и здрав.
Освен, че представяш хората, драсвай и по някоя и друга дума за тях тук. Ако не е написано, за жалост, след време се губи…
Мерси Андрю! той сега е на 75 години! Някой ден когато идва в балчик и ще запознаеш с него легендарен кактусист!