Всичко опира до технологиите. Така рече Пешо докато му четях дискусията по темата за серамиса, пиейки си ракията срещу мен.
Наздраве на компанията! От тук нататък го играя стенографка и ще предавам текста барабар с грешките.
В печенето не глина открай време си има различни технологии и тънкости. Ако искате да получите твърд керамичен продукт, ще трябва да добавите към глината ситен пясък. Логично е изпечената керамика с този пясък, на който хидроскопичността му е почти нулева да поема възможно най-малко влага. По-малко влага би поела единствено субстанция на глина изпечена с железни стружки, от такава смес правеха едно време тухли за акумулиращи печки.
За да разсеем съмненията, че серамиса е термично обработен експандиран керамичен продукт на съмняващите се ще дадем жокер - какъв е цвета на слънчево изпечената керамика?
Сванахте каква е идеята за използването на металните стружки, нали?
Представете си, че забъркаме една подобна смес, в която вместо метални стружки сложим талаш (дървесни стърготини)? Ще има ли разлика във физичните свойства между двата продукта, този с железните стружки и този с талаша?
Подобна е разликата между серамиса и останалите керамични продукти.