Pelecyphora aseliformis
Семейство : Cactaceae ( Cactus Family)
Научно наименование : Pelecyphora aselliformis Ehrenberg
Публикувана: Botanisches Zeitschrift 1:737 (1843)
Произход : Мексико (Сан Луис Потоси - около град Сан Луис Потоси.)
Местообитание: Този вид е намерен в пясъчиници, на над 1800 метра надморска височина, и получава малко вода през лятото и никаква през зимата. Растенията растат в сянката на храстите и не получават директна слънчева светлина по обяд.
Синоним :
Ariocarpus aselliformis (Ehrenberg) Web. в Bois, Dict. Hort. 931 (1898).
Mammillaria aselliformis (Ehrenb.) HPKelsey & Дейтън 1942
Mammillaria asellifera Monville от Вебер в Bois, Dict. Hort. 931 (1898);
Anhalonium aselliforme FACWeber. в Bois, Dict. Hort. 931 (1898);
Pelecyphora aselliformis Grandiflora Haage младши, Kakt. Kultur 2а: 206 (1900)].
Общоприето наименование : Peyotillo, брадвичест кактус, woodlouse кактус.
Етимология : От гръцки "pelekus" (томахавка) и "phoros" (лагер), отнасящи се до формата на туберкулите.
aseliformis от латински (с бодли приличащи на мокрица - Oniscus asellus)
Природозащитен статус: Изброени в приложение I на CITES
Описание: Малък групиран кактус
Стъбло: Сферични до цилиндрични, 5-10 см височина, 2-5 см в диаметър. Стъблото при младите растения е съвсем различно, много тънко, като молив или наподобяват клавикула.
Туберкули: странично сплескани, с цилиндрична форма, подредени в спирали;
Ареоли: овална форма на ареолите. Ареолите на този вид са двуобразни, както при мамилария, но рудиментарната бразда напомня на Coryphantha и свързаните с тях родове.
Бодлите: 40 до 60 вгребенно разположени.
Цветя: розови до виолетови цветове, 2 - 3,5 cm в диаметър. Цветните пъпки са заострен и се появяват на върха.
Плод: Сух, подобен на хартия.
Семена: кафеви, извити и мрежести.
Цъфтежен сезон: обикновено цъвти от февруари до октомври, но само нри наличие на достатъчно силна слънчева светлина.
ЗАБЕЛЕЖКА: Този вид е тясно свързан с Encephalocarpus strobiliformis (т външни белези, като цветя, плодове и морфология на семена, но също така и на вътрешната структура, включително нарастък и ареолно развитие, анатомия на повърхностните слоеве на зрели туберкули, структурата на кристали в тъканите на земята и характеристики на трахейните елементи и др.) Всички доказателства показват, че двете растения са род .
Отглеждане: Това са сравнително лесен видове, за да култивиране, но расте много бавно. Нуждае се от много добре дренирана почва. Изисква силно слънце над част за да развият добър вид по време на растежа, поливането трябва да бъде по-скоро рядко, за да се запази растението компактно и да не стане прекалено удължено и неестествено във външния си вид. Съхранявайте на сухо през зимата, или когато нощните температури са под 10 ° C (но някои хора напояват това растение веднъж месечно, за да се предотвратят изсушаването и проявлението на по-ниски туберкули). Издържа до -4 ° C, за кратък период от време. Осигурете добра вентилация.
Размножаване: Растението може да бъде възпроизведено чрез семена и резници, но често се подлага на присаждане, защото трудно и бавно се развиват върху собствените си корени. Възрастните екземпляри се отрязват под туберкулите до тънката част на растението, така че те могат да бъдат присадени, което е много по-лесния начин за размножаване от семената за посев. Фиданките са малки и имат нужда от няколко години, за да достигнат размер на възрастно растение и изискват много внимателно поливане.
