Дали пък нямаше да е по-ефективно да засеят плодовете на тези 120 възрастни мелокактуса. Да речем, че вземат за ex situ размножаване по 1 плод от растение(останалите не се пипат), а в плода има 30 семена, то с голяма вероятност биха получили около 3000 семенака. Ако 1500 от тях засадят в природата на подходящи терени, а другите 1500 разпратят по ботанически градини, ключови колекционери и големите фирми произвеждащи семена, то бъдещето на вида става рязко по-добро.
Ако сеенето на семена продължи още 4 години, може да си представите с какъв масив от млади растения ще се разполага. Да не споменаваме, че част от първите семенаци за 5-6 години ще са станали фертилни и на свой ред ще дават семена. Колелото се завърта в прогресия.
Но.... тази проста техника не става за научна публикация в издания с импакт фактор и трупане на точки за израстване в научната йерархия. Друго си е с клетъчни култури, хормони, епруветки, таблички, хранителни среди.