Не мога да пропусна да се изкажа и аз като комсомолски секретар, още повече, че се е заформил добър диалог - такава рядкост...
Изминалата 2015 година записвам като успешна, въпреки някои сериозни грешки, които допуснах още със стартирането на сезона. Успешна, защото дори фаловете, погледнати след първоначалната отрицателна емоция, са по-ценен учебник от лъскавите енциклопедии, струващи по една минимална работна заплата. Така поуката и картината остават за цял живот.
Грешка №1. Като същински глупак, ако щете, оставих пролетното слънце да изгори едни от най-хубавите ми кактуси и семеначета. Просто забравих да ги полея, а слънцето си свърши работата. Едва ли ще се повтори.
Грешка №2. Направих си експеримент, като оставих спуснат найлона на оранжерията си през целия сезон, като все пак имаше непокрита страна за повече свеж въздух. „Какво от това?” – ще попита някой. Има и целогодишно закрити оранжерии. Да, но така някои от кактусите пуснаха по-къси бодли от обичайното, за сметка на повече пух, който липсата на вятър и дъжд остави да краси ареолите за сметка на бодлите. За мен това не болка за умиране, защото няма да ходят на изложба, или пък тълпи разбирачи да търсят кусур, а и още след два месеца ще поправя грешката. А оставих спуснат найлона от „страх” да не се повтори предната година... с много дъжд, градушка... Но, тази беше перфектна откъм време /в нашата част на страната/. Слънцето и вятъра отново си свършиха работата и с лошия найлон беше дотук – към есента практически се беше разлетял.
Не помня да съм прибирал кактусите си толкова късно, както тази година, въпреки че можеха преспокойно да останат още половин месец навън, но след средата на ноември ги прибрах /цял месец повече от предходната/. Отне ми пълен работен ден.
Когато ги видях в стаята изпитах чувството на Нели за порасналите кактуси. Те не растели толкова бавно. Февруари мисля да пресаждам порасналите, за да пораснат още повече, а семеначетата да пикирам. Мразя да пикирам!
Семена/чета/: За втора година сея семки. Вярно, че са на посредствени видове, които разбирачите не любят много, но пък признавам, че добре се справих, ако и да нямам космически люпилници, а само каквото Дядо Боже светне. Като истински фен на мамиларии и гимнокалициуми умножих многократно генофонда на моята колекция, а изгорелите турбиникарпуси от пролетта запълних с нови тридесетина вида и разновидности /моята гордост/. Споменах вече, че изгорих доста бебета от предния сезон, но това е нормално за лаик като мен. Сега нямам търпение да наваксам загубите и да преизпълня петилетката с много нови попълнения, които ще се чудя какво да правя и къде да дяна.
За новия сезон – следното:
1. Поляти, преди да са наредени по масите;
2. Найлона – за доматите. За кактусите – вятър, дъжд, град, ако трябва;
3. Да съм здрав да мъкна повече.
4. Пожелайте ми голяма печалба от лотарията, защото със заплата няма да мога да направя оранжерията си целогодишна.
Бъдете здрави! Кактуси се сеят и купуват!