Веднъж на занятия по маркетинг преподавателят запитал студенти:
- Какво най-много ви дразни у другите хора?
Ония се замислили и един от тях казал:
-Вбесявам се просто в ситуация, когато се уговарям с някой за среща, идвам, а другия го няма въобще или ме кара да чакам.
Друг от групата казал:
- Най-много ме дразни, когато някой ми обещава нещо, а след това не го изпълнява.
Трети студент се заоплаквал:
- Аз пък много мразя, когато човек не дава конкретен отговор. Без значение, дали говорим за работа или как да си прекереме уикенда.
Тогава преподавателят запитал първия изказал се:
- Я кажи, ти поне веднъж закъснявал ли си занякъде?
- Не, не си спомням такъв случай, може би като дете. Постоянно си гледам часовника и се старая да бъда образец за пунктуалност.
Вторият студент бил запитан:
- Ти винаги ли си изпълняваш обещанията?
- Да, - отвърнал оня, - каквото и да ми струва!
На третия преподавателя задал въпрос:
- А ти самият конкретен ли си в изказванията си винаги?
- Абсолютно! - възкликнал третия. - И винаги гледам да не се впусна в празнословно дърдорене.
- А сега си представете, - продължил преподавателя, - че на вас не ви се налага заникъде да бързате, въобще не е задължително да отговаряте за думите си и можете да говорите с общи приказки на практика за всичко.
И виждайки как тримата навели замислено глави, разпитващият ги продължил:
- Нас най-много ни дразни в другите това, което ние самите не можем да си позволим. И се получава, че когато се ядосваме на някого, то в нас говори не чувството за справедливост, а елементарната завист...