Буинингията е едно от трънчетата които може да се въртят само в най-младенческа възраст. След това не бива. Нейният връх също както върха на ленинхаузи-то леко се скосява на юг, и най-важното - тя прави цефалий на огряваната от слънцето страна на стъблото. За да не се набръчва и загаря просто и намери по-защитено място. Това е вид който не само че няма нужда, но дори му е противопоказно пълното слънце. За нея най-добрия вариант е источен прозорец. Слънце да я грее до към единайсет, най-много дванайсет часа на обяд, и след това почивка на сянка. Изобщо тя иска по-нежно отношение. Също като повечето Мелокактуси. По-топличко зимата, по - сенчица лятото, влага по-честичко. С една дума пада си малко глезла.
