Неадресирано по темата:
Хората събират кактуси от как е открита Америка - надали тогава е имало наука във вида, каквато е позната на нас сега.
Затова не е добре да се слага каруцата пред коня и в името на някакви лични цели да се пропускат логика и факти.
През 20 век се случват 2 неща - с методи на ботаниката и други се правят многократно опити да се класифицират, подредят кактусите. Тези опити продължават и ще продължават - просто в природата има повече и променящи се обекти за класифициране, отколкото във всеки момент са на разположение на учените - да са живи и здрави. Второто е, че доста хора получават относително лесен достъп до местообитанията, търсенето нараства неимоверно и това си става бизнес отвсякъде.
Та, ако сравним тези две направления, ще видим, че нещото най-напред се намира от някого и чак по-късно, вторично, бива изследвано и напъхано в модерната към момента класификация.
Защо това е важно за някои от нас, а за други не?
Който се интересува от биографии и приноси на спецове, би могъл да прочете какъв е приносът на Ритер и по-точно, че е държал много на точното описание, вкл. мястото, или от кого са семената и още и още - досущ като Милена и други тук. Но човекът е обикалял с десетилетия и двете Америки и е бил наясно, че само с поредната "истинска" класификация, въплътена в съответния брой книжни тухли, няма как да се опише природната картина на кактусите и въобще. И приносът му е - първо полеви номера, sp. и хляб за теоретиците. Така е и при 10-ките други изследователи.
Намерено, предложено, описано(наречено, класифицирано) - това е редът.
Я да бъдем искрени - всеки иска всяка новост, всяка красота веднага и не чака рамката за картината.
Как би изглеждала безспорната колекция - 100% чист, класифициран материал - според мен скучно.
А Миленка най-напред си купува, не се гнуси, въпреки че списъкът с имената, ВЕРНИТЕ, го има наличен.
При Вили Веснер попаднали през 30-те години на 20-ти век няколко трънчета, с неизвестен произход, южноамериканчета, с красиви черни бодли и приказен цвят и с име по Бакеберг - неопортерия тибаутиана.
Както е извесно повечето стари школи, определят по цвета - като цъфнали, се видяло, че цвета е пирокактусов, а не неопортериев. В природата повече не е намирано, може да е културен хибрид, кой знае?
За Андреас Веснер традицията е важна и казва - който знае по-добре, да скъса моя етикет и да си сложи негов - да не припомням една от шопските сентенции - споменах я вчера.
На който не му харесва - да го продаде, подари, изхвърли....
Едно е сигурно - по Хънт (нямам нищо против него и уважавам труда му, ама невежеството тук прави чудеса) такова нещо няма, просто не съществува.
Андреас Веснер е бил на терен - намереното е надлежно описано, с полеви номера, всичко както си следва и го предлага -който иска взема, който не, не. Какъв е проблемът?
Ми те всички новости в последните години са с полеви номер, но не всички са разпознати и наименувани.
Купувайте си само класифициран материал, от Хънт, ама той не предлага. Други орат нивата.
Бъдете щастливи!