За перипетиите на филм за Галин

[diananik]

Много неудобно се чувствам да занимавам обществото на любителите на кактуси и сукуленти с на пръв поглед страничен проблем, но имам нужда от съвет и подкрепа.
    Бях възхитена от приобщаването на глухоням човек в пълноценния живот, от това, че точно Ботаническата градина му е дала криле да трупа знания и умения, вдъхнала му е ентусиазъм да популяризира богатствата й, да ги увеличава с нови и нови видове от цял свят. Когато реших да направя документален филм за него, той беше по заповед дистанциран от любимата си работа с кактуси и сукуленти – смятах временно. Нещата се оказаха далеч по- сложни.
    Офисът, който Галин е осмислил – сам е изработил пълен каталог на кактусите и сукулентите, набирал е през времето научна литература от цял свят, съставил е списъци на международните контакти, повечето осъществени от него – сега е заключена за Галин. Отнет му е достъп до оранжерията, до любимите му растения. В последната седмица мете шума и сади чимшири. Не знае какво се случва с ценната колекция, за която толкова години е отговарял и събирал от всички краища на света. Незнайно защо.
    При опита да разговарям за филма ми с господин Косев, той ми обясни, че ме е проучил и разпечатките от моите постове във Фейсбук са на неговото бюро! Бях изумена! Начало на разговор с университетски човек, учен – не знам точно в коя сфера. Фактически получих отказ, въпреки че му обясних, че не съм разследващ журналист и намерението ми е да се направи филм за любовта и пълната отдаденост на глухоням човек на работата му и кактусите.
    Телефоните на директорката на ботаническата градина и на господина Косев са затворени за мен. Но нали те са представители на УНИВЕРСИТЕТА, а не на собствените си владения? Не зная какви са страховете им и не ме интересува.
     Моля, приятели, ние всички познаваме Галин, неговият случай е явление в нашия живот, помогнете с идеи, защото не ми се започва филм със затворена врата на едно място, което е национално притежание. Не ми се иска името на Галин да се свързва с дискриминация и безпочвено преследване заради задоволяване на нечии болни амбиции. Покрай работата по сценария разговарях с доста хора от страната и чужбина и навсякъде чувах и четях суперлативи за работата и знанията му в тази сфера.
   Разпространявайте писмото ми, защото всяка идея ще бъде от полза. Това е последният ми опит да вървя по пътя на  доброто, не ми се рови в мръсното бельо на когото и да било. Поне за сега.
Разчитам на вас! Нали сме хуманно и разумно общество? В противен случай феодалните взаимоотношения и порядки ще ни връщат съвсем назад във времето…
   Благодаря ви предварително! Дано за добри каузи да сме заедно.

[Valyo]

Не съм го чувал тоя господин Коцев и не знам каква му е длъжността, но неговите действия са абсолютен пример за дива цензура! И ако се поразрови човек спрямо него и се обадите примерно на " Господари на ефира", мисля, че доста ще има да тича, за да се скрие в нечия миша дупка или зад нечий гръб. Истината трябва да тържествува! Затова нека господинът излезе и открито да каже защо се дърпа и забранява реализирането на тая идея. Пази някого? Нечии интереси? В края на краищата Галин е един класически пример на социално приобщаване на хора с увреждания. И вместо да се апелират такива случаи, този господин, назначен на кой знае каква синекурна длъжност махва с ръка от висината на своето величие и отсича " НЕ"! Нека " Господарите" се поитересуват от случая. Мисля, че това ще свърши работа.

[hindo]

Да накараш професора по кактусите само да мете шума и сади чимшири е извращение. Напълно подкрепям Valyo.

[scleri]

Колебах се доста дали да напиша долните няколко реда, но реших че все пак трябва.
Не можем да плюем по един човек само защото не е съгласен с някаква наша идея. Доцент Косев е доктор на биологическите науки, преподавател в СУ, и дългогодишен директор на ботаническите градини на Софийския университет. Не е някоя партийно назначена калинка, случайно довята от вятъра на промените. Той е международен авторитет който си тежи на мястото, и с Господари на ефира не можеш да го уплашиш. 
Как точно е реагирал на идеята за филма, и защо точно така е реагирал не мога да гадая.  Не мога също така дори да си представя причина която да породи в него някакво лично отношение към най-добрия му специалист в областта на кактусите и сукулентите.
Причината за тази реакция не може да е нито в Галин, нито в доцент Косев. Явно някой отвън мъти водата, и представя на доцента нещата по някакъв друг, извъртян начин. Непонятна ми е причината която може да го накара да прави това. Кактусите и сукулентите може да са живота на Галин, но работата му не е нито кой знае колко представителна, нито кой знае колко добре платена че някой да му завиди и да пожелае местото му. Явно този който през последната година струпа на главата на Галин един куп неприятности си има някаква лично своя причина, но при всички случаи този някой не е доцент Косев. 
Приемете че доцент Косев е изпълнителен директор на голяма фирма. При него влиза служител, на който той има доверие, и му казва : - Господин  директор, имаме проблеми с един от работниците в склада. Няма директор който да тръгне да проверява какви са точно тия проблеми. Просто ще повярва на служителя си, и ще подпише каквото му предложат за подпис. Зад Галин обаче застана цялата кактусарска общественост в България, че и доста авторитетни хора от чужбина. Защо въпреки тази реакция доцента не си промени мнението не мога да гадая. Явно този който злепоставя Галин е твърде доверен на директора човек, и той е по-склонен да вярва на неговите отколкото на нашите думи.
Ако питате мен филма все пак трябва да стане реалност въпреки всички трудности. Не знам как точно ще стане това без снимки вътре в оранжерията в Балчик, но Галин заслужава това. 

[diananik]

Уважаеми господин scleri,
   Всичко, което съм описала се базира на мнението на много, много хора, с които разговарях, което не е в противоречие и с Вашето мнение. Не мога да приема, че “ проучването” на определен човек е академичен подход, но хайде и това ще преглътна.  Нали се сещате, че един човек като Галин би бил гордост за всяка една институция, създала условия да израстне до професионалист със самочувствие за полезност и колко лесно може да се срине всичко, постигнато дотук? Той е уязвим и чувствителен, защото работата му е всичко, което има и обича.
   Наистина не мога да оправдая управленско поведение, базирано на клюки или некоректни постановки. Поставя му се неизпълнима задача за деня и следва наказание за несвършена работа. Добре звучи, нали? Ако Вие лично познавате г-н Косев, то моля Ви, обяснете му, че никому не са необходими войни и битки. Днес пуснах през електронната му поща  синопсис на филма, отново подадох ръка за нормализиране на взаимоотношенията във всички посоки. В крайна сметка и не филмът вече е чак толкова важен, колкото това, което в момента се случва с Галин.
   

[Valyo8]

Не познавам г-н Косев, със сигурност е капацитет, но с Галин се знаем от много време, ЧОВЕК с
 душа, сърце, а това че е спец - няма спор. На шибаната ни държава липсват точно такива хора - дори и да са леко остри на моменти, но да са с мнение. Галин е пич, и трябва да го подкрепим.

[diananik]

Помолила съм Галин да не споделя, за да запази достойнството си, но той ежедневно е подложен на унижения и тормоз. Беше болен цяла седмица, а още в първия работен ден беше изпратен да плеви зимните кактуси / не се прави в този месец/ цял ден в студа. Влязъл да се стопли в оранжерията и веднага бил изгонен оттам.
   Има кой да ми казва какво му се случва и то не е хуманно.

[Neli Maneva]

На мен ми е много неприятно да чета и слушам за неприятностите на Галин на работното му място. За отдадеността му за благото на оранжерията и кактусите да ми се търкалят шефовете му немогат да ми променят мнението. Ама моето мнение не значи нищо и мненията на цялото кактусистко общество също не значат нищо.
Може би ще ви досадя, като споделя личен опит но ще го направя. Аз също работех на едно място много години, бях прилежна, справях се със всичко, никога никой не ме е чакал и не се е притеснявал, че мога да забавя справки и да изложа институцията и директорите си. И така година след година трупах опит, създадох си система за бързо действие, бях добра служителка. Сменяха се директори, заместник директори, главни счетоводители и със всички нови хора съм работила перфектно. Службата ми като на Галин не беше кой знае каква, заплатата ми също. Работила съм всеотдайно. В един прекрасен ден "спуснаха" нова директорка и започнаха едни тормози. За две години ми се опънаха нервите до скъсване. Всяка сутрин като тръгнех за работа изпитвах отвращение. И аз се борих, бях решила да не се давам без бой. Накрая реших, че борбата с вятърни мелници не  се отразява добре да душевният ми мир. В момент в който и съпругът ми беше безработен се съгласих да напусна срещу прилично обезщетение. Постоях си безработна, поопънах шия, правих неща които никога не съм мислила, че мога да правя. Сега работя на друго място, длъжността ми е същата каквато е била  26 поредни години. Условията на труд са перфектни, шефа ми не ме увиква, чуствам се пълноценна, много по-работоспособна и много, много, ама много щастлива и по-добре обезпечена. Мисля, че ако Галин си намери нова работа ще е много по-щастлив и спокоен. Шефовете му не го заслужават.  В Евксиноград ще бъдат доволни да имат такъв пъргав и прилежен градинар като Галин. Животът е толкова кратък, че не си заслужава човек да живее под огромен стрес, да доказва, че е кадърен на някакви височайши но простосмъртни особи. По-добре да плеви треви някъде другаде, отколкото да гледа как се съсипва трудът му и да не може да направи нищо.

[diananik]

СЛЕД ПИСМОТО МИ ИМА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО ВЛИЗАНЕ В ЕЛЕКТРОННАТА МИ ПОЩА / имам такава от 1996 г./, НИКОГА ПРЕДИ ТОВА НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО И МИ Е ОТНЕТ ДОСТЪПА ДО САЙТА НА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ! КОЙ И ЗАЩО - ИМАТЕ ЛИ ИДЕЯ?
  НЯКАКВА ЛИЧНА БИТКА СЕ ЗАФОРМЯ, А НЕЩАТА СА ПРИНЦИПНИ.
  НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА И НЕ СЪМ, АМА НИКАК, ОТ СТРАХЛИВИТЕ!

[scleri]

Ситуацията започва да става интересна.
От няколко години съм пенсионер но опита който имам / трийсет годишен стаж в една от спец службите на МВР / ме е научил че отговорът на много  " интересни "въпроси най - често е съвсем травиален.
Прощавайте ако някой от въпросите ми ви се стори обиден, не това ми е целта, но..
1. Как разбрахте че в пощата ви е влизал човек който няма право на това? Следите които оставят специалистите, а и хората на които това им е хоби / хакерите / са трудно уловими за не специалист. Най - честото хората които се оплакват от не регламентирано  посещение на пощата им казват че виждат в историята на влизанията чужд ай пи адрес. Забравят обаче че са ползвали уай фай мрежата в мола, или в някое кафе и от там е чуждия ай пи адрес.

2. - Не можете да влезете в сайта на Софийския университет. Уверихте ли се че другите хора могат да влезнат. Защото в момента и аз не мога да влезна в един много популярен цветарски форум, но не твърдя че някой да ми е ограничил достъпа. Най-вероятно става въпрос за технически проблем.

Дори някой да има лични причини да създава проблеми на нашия приятел в Балчик едва ли тези причини са чак толкова сериозни,  а и какво бихте могли вие да им направите, че да тръгнат на война с вас.
Ситуацията у нас е такава че ако един началник / пък бил той и най-дребния / реши да тормози свой служител много трудно някой може да му попречи / по законен начин разбира се /Личната история която сподели Нели е пряко доказателство за това.  Ако шефовете на Галин искаха да се отърват от него досега да са го направили. Никакви писания по форуми и Фейсбук не могат да им попречат. Колкото и на нас да не ни се иска да е така личното мнение на един файтон любители на кактусите няма никаква реална тежест. Малко по-сложно щеше да е ако обекта на тормоз е държавен служител, но и те не са сто процентово защитени. 

[vagrantsf]

Тази работа осмисля живота на Галин - колкото и нископлатена да е (да не кажа, че на месечното парично възнаграждение, по му отива думата подигравка), но има такива хора, които биха останали на такава работа за такива пари.
Другара Косев  - за него мога да кажа повече неща, защото е състудент от биологическия факултет на добър приятел. Всичко което знам  за него са не хубави неща.
diananik, не се паникьосвай за нерегламентираното влизане в пощата ти. Понякога, ако влезеш в пощата си от чужд компютър показва същото.

[diananik]

Дано да сте прав, г- не, защото съвпаденията са изключително странни. Не, аз никога не съм била от страхливите хора и не е вярно, че всеки може да прави с подчинените си каквото му хрумне, дори и в България. НЯМА да се примиря да тормозят така безпричинно човек, пък ако ще да остана съвсем сама в това си желание. Ботаническата градина не е еднолична фирма - нали? В целия цивилизован свят има правила, у нас също трябва да ги има, но с примиренчество няма да стане. Мястото на Галин е в този сектор на тази градина - той го е доказал всеотдайно през времето и отзивите за него не само у нас, а и от света.  Щом няма спор по този въпрос, значи някой трябва да ни убеди с аргументи.

[diananik]

Рядко ползвам пощата си, не съм ползвала друг компютър, но не съм от хората, които да се ядосат или изплашат. По- скоро съм озадачена. След “проучване” на публикациите ми се пазя да не навързвам нещата, понякога е случайност. Така е. Ако се появи още някоя друга случайност, чак тогава ще бъде интересно. Ама нали живеем в европейска, демократична страна? Смятам, че трябва да помогнем на човек, доказал качествата си.
   Благодаря за подкрепата!