Аз си го чета Ериозице....защото преди двайсетина години учих в първи курс по медицина малко латински...Правилата отдавна са ми се изпарили от главата....но навиците за четене на думичките са ми останали още....Та потърсих нещо написано по темата и във "всезнаещата" уикипедия излязоха тези "правила" за произношение....които определено не противоречат на дълбоко запечатаните ми навици....Направо пействам....
Произношението е сравнително лесно, просто се чете каквото е написано. Има обаче някои изключения:
1.Дифтонги: това са две гласни, които образуват една сричка вместо две, и са винаги дълги. В латинския те са:
ae-чете се е
oe-също е
au-чете се ау
eu-чете се еу
2.Съчетания и особености в произношението на някои букви:
Съчетанието ph се чете ф и се среща в думи от гръцки произход.
Съчетанието qu, може би единствения случай в който ще видите буквата q, се чете кв.
Th се чете твърдо т, ch e х, rh е р, и всички тези съчетания отново се срещат само в думи от гръцки. (Като theatrum-театър, chara-ряпа или rhetorica-изкуството на реторите/ораторите)
C пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ц
Ti пред гласна (напр. в думата natio) се чете като ци. Но ако преди ti има s, x или t, поради стремеж към благозвучие се чете просто ти (напр. bestia не се чете бесция, а бестия)
Ngu преди гласна се чете нгв, като ще вземем за пример думата lingua, която се чете лингва. Означава език. (А между другото латински език на латински е lingua Latina)
S между две гласни се чете з, например в думата rosa (роза)
Su се чете като св само в тези четири думи: suadeo (съветвам), suesco (свиквам, повиквам), suavis (сладък) и Suebi (свеби, германско племе)
Тема: Латински имена - транскрипция на български (Прочетена 31584 пъти)
