Първата опунция полиаканта е донесена от мене като доста по-младо растение от по-южни, но канадски пак, местности, засега добре боде, тва лято дано се опита да цъфти. Втората е все още в саксия перманентно навън и неизвестна ми по вид, но е доста по-компактна и ще я буча в пръст някъде това лято.
В духа на темата на месеца се замислих най-сериозно, има ли небодливи орунциеви и кои ще да са те. Сигурно тези, гъсто покритите само с глохидии. Което си е пак обождане, но коварно, дребно, от почти невидим враг, в неравен двубой. Дано сте се научили да ги пипате вече. Иначе цъфтят красиво.
И мойта саксийна полиаканта, захваната от подарена ми "филийка" преди време.