Автор Тема: Yavia cryptocarpa  (Прочетена 4818 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен admin

  • Дурундайски
  • Потребител на Кактус БГ
  • *
  • Публикации: 87
  • Activity:
    0.6%
Yavia cryptocarpa
« -: Февруари 09, 2012, 12:32:21 am »
Оригинални материали © www.bcss.org.uk
Превод на български Андрей Маринов

 
 
Р. Кийслинг¹ и О. Ферари² коментират описания наскоро аржентински кактус и дават подробности по проект, финансиран от консервационния фонд на BCSS (Британското Сдружение за Кактуси и Сукуленти), за подпомагане осигуряването на оцеляването му в местообитанието.
Фото: Р. Кийслинг, Л. ван дер Ховен, Е. и В. Фойк, В. Емилиани и Дж. Милър.

 
¹ Instituto de Botánica Darwinion. C. C. 22 (B1642HYD) San Isidro. Argentina. Miembro de la Carrera del Investigador Científico, CONICET. Argentina.
² Calle 66 # 1640 (1900) La Plata. Argentina.



Въведение

Новият род и вид Yavia cryptocarpa е наскоро описан в Аржентина (Kiesling & Piltz, 2001). След публикуването авторите и техни приятели са силно загрижени за консервацията на вида. Известната територия на местообитанието е относително малка и растенията растат в много специфичен вид почва. Независимо, че видът със сигурност има по-широко разпространение, неговият малък размер и добрата му маскировка правят трудно определянето на неговото разпространение с каквато и да е степен на достоверност. Като следствие от това други местообитания все още не са известни.
 

 
Фиг.1  Това се счита за първата снимка правена на Yavia cryptocarpa цъфтяща в природата.
(Фото: Л. ван дер Ховен)

 
Най-общо авторите смятат, че промяната на околната среда е най-честата причина за унищожението на отделни видове и на растителността като цяло. При този вид обаче, авторите считат това за далечна опасност поради невъзможността за земеделие и оран на такъв вид камениста почва. Дори за паша на животни в тази зона е трудно да се говори заради почти нищожната растителност само с тук-там появяващи се треви след дъждовете. Това е пустиня, или по-точно казано оголена полу-пустиня, в която храстите са пръснати на доста метри един от друг.
 

 
Фиг.2  Част от местообитанието на Yavia cryptocarpa, с В. Фойк и Р. Кийслинг изследващи едно от растенията
(Фото: Е. Фойк)

 
Според авторите истинската заплаха за вида е прекомерното изземване от събирачи с търговска или лична цел. Подобни други нови открития в Мексико (Geohintonia mexicana и Aztekium hintonii) предизвикаха изключително бързото прекомерно изземване на растения от популациите. Авторите смятат, че има насъщна необходимост от успокояване на нетърпеливите желания на отглеждащите за промишлени и лични цели като им предлагат възможността да имат на разположение този вид в близко бъдеще, но при колкото се може по-малко вмешателство в естествените популации.
 
Независимо, че разпоредбите правят събирането и най-вече износа на тези нови кактуси забранени, на практика е невъзможно това да бъде спряно. Истина е че, колкото по-строги и сложни са разпоредбите, толкова повече хора избягват спазването им. Търсенето от любителите, както и търговските интереси правят официалните документи безполезни. Затова авторите са решили да опитата един нов начин, който е по-достъпен, за да задоволят както консервационните намерения, така и търговските нужди и желанията на любителите.
 
Планът за действие най-просто се състои в събирането на семена от местообитанието с цел колкото е възможно по-голямо разпространение към производители, които са доказани експерти в масовото развъждане на редки кактуси. По мнение на авторите промишлени производители от цял свят са най-добрият избор, тъй като те ще спечелят тогава, когато разпространят растенията. Някои от тях имат изключителни умения в скоростното отглеждане на кактуси, помпащи растенията с торове и вода почти до опасния максимален предел, или по-доброто, като ги присаждат. Разбира се, известни частни култиватори и ботанически градини е възможно също да се вземат предвид за получаване на семена срещу ангажимента да ги отгледат и активно разпространяват.
 

 
Фиг.3  Местообитанието на Yavia cryptocarpa - вижда се нищожната растителност. Три екземпляра се забелязват на преден план.
(Фото: Е. и В. Фойк)

 
Комисията по консервация на BCSS с голяма готовност утвърди предложението, отпусна необходимите средства и пое разпространението на реколтата. Авторите се консултираха и известиха националните органи на CITES за своите действия и уведомиха провинциалните власти на провинция Хухуи. Освен това помолиха първите да държат в течение централните органи на CITES в Швейцария.
 

 
Фиг.4  Върхът на растение от Yavia cryptocarpa с два плода дълбоко в центъра
(Фото: Р. Кийслинг)

 
Ако такива действия по консервацията на вида се окажат успешни, то това е голяма крачка в създаването и поддържането на хармония между консервацията и търсенето за колекциониране. Авторите вярват много повече в това, отколкото в други методи на контрол.
 
Възползвайки се от предимството, че растенията растат близо до международна граница, авторите помолиха граничната полиция (Gendarmería Nacional) да наблюдава и пази територията, в която се срещат. Те приеха и заведоха тази молба. Поради разнообразния състав на тази сила, авторите си представят как само малцина от този състав наистина ще имат някакъв интерес или разбиране към подобни опасения за оцеляването на тези растения. Въпреки това, все пак е възможно незаконни събирачи да бъдат задържани и разпитвани ако се опитат да изземат някой екземпляр. Тъй като това е "гореща зона", използвана от контрабандисти на дрога и автомобили за пресичане на границата, властите там имат право да проверяват хора, коли и багаж.

Полева работа

Полевата работа беше проведена през ноември 2001. Включваше и търсене на други възможни зони, където може да расте видът, в тази част на Аржентина. Също така, много е възможно този вид да се среща и в Боливия, но няма никаква сигурна информация за това към момента на публикуване на този материал.
 
Основната работа се състоеше в изследване на познатите местообитания на тези малки растения, оглед на всяко растение за плод или просто за наличието на някакви семена върху растението или заобикалящата го почва. Преживяването беше колкото интересно, толкова и забавно. Отначало през първия ден бяха открити множество растения без нито едно семе и никакви плодове, но по-късно бяха намерени колонии, в които някои или повечето растения имаха семена. Групата се състоеше от четирима души разделени на два отбора: един човек се занимаваше с търсенето на растения, а останалите събираха плодове с лабораторни пинцети като ги слагаха в кутия от филмова лента, използвана за контейнер.
 
Най-първият плод, който бе намерен, беше отнесен от порив на вятъра, когато един от групата го показваше на останалите. Затова след случая всички продължиха работа легнали, за да няма вятърът влияние върху работната зона. Със засилване на вятъра, двама от групата трябваше да лежат в непосредствена близост до растенията, за да могат да събират семената. Местните жители, които имаха възможност да наблюдават групата, може да са си помислили, че екипът е в доста странна и подозрителна ситуация. През първия ден на събиране на реколтата работата бе прекратена непосредствено след пладне заради вятъра, който правеше невъзможно не само събирането на семена, но и изобщо да се вижда какво се прави.
 

 
Фиг.5  Някои диви екземпляри след 6 месеца култивация. По-малките в средата са в естествения си вид, но другите са пораснали бързо и са като напомпани в следствие излишъка на хранителни вещества и недостига на слънчева радиация.
(Фото: Р. Кийслинг)


Местообитание и характеристики на рода и вида

Както се споменава по-нагоре, този вид расте от Аржентинската страна непосредствено до границата с Боливия в провинция Хухуи, близо до Ла Куиака, на 3 700 м н.в. Растителността е нищожна, само с рядко разположени храсти. Временни треви могат да се видят за няколко седмици след дъждовете, които валят между декември и март, но е възможно да има превалявания от октомври до април. Професорът на един от авторите, Д-р Анхел Л. Кабрера, считал територията, в която е открит този нов кактус за ендемично място и вдъхновил групата да търси много внимателно в тамошната растителност. Д-р Кабрера (1908-1999) беше директор на голям проект за изучаване флората на провинция Хухуи, където е провеждал многобройни изследвания в продължение на много години.
 
Екземплярите от Yavia растат в цепнатините на каменистата почва по хоризонтални или леко наклонени участъци.
 
За бърза представа за външния вид на Yavia cryptocarpa може да се даде кактусът най-приличащ на него, а това би бил Epithelantha micromeris. Малките стъбла на Yavia за единични, много рядко с две или повече глави, и нормално подаващи се точно на нивото на почвата или дори по-ниско, вдълбани в цепнатините. Някои дори са покрити от камъчета.
 
Стъблата са малки; екземпляр с диаметър 25 mm е изключително тлъст и стар. Имат плосък връх с покрито с власинки вгъване в центъра. Този горен диск е единствената видима част от растението и единствената част, получаваща слънчеви лъчи. Ареолите са подредени в множество линии, които не са истински ребра, а по-точно малки изпъкналости, за които определението туберкули би било прекалено. Бодлите са малки, дълги 0,3 до 0,7 mm и са трудно видими без помощта на лупа.
 
Страничната част на стъблото е почти цилиндрична и с вертикално концентрични пръстеновидни нагъвания. Тази вертикална концентрична нагънатост е свързана с отрасла епидермисова тъкан на горния диск, която с течение на времето достига страниците на стъблото заедно с полуразрушените и полу-опадали бодли. Авторите считат, че всяка вертикална концентрична гънка е свидетелство за годишния прираст и са документирали повече от 20 на някои растения. Култивираните растения променят радикално външния си вид (вж. «Култивиране»).
 

 
Фиг.6  Крайно деформиран екземпляр след 6 месеца култивация.
(Фото: В. Емилиани)

 
Корените са конични, сочни и са продължение на подземната част на стъблото. Много често подземната част на стъблата и корените са сплеснати от камъните (което прави екземплярите много подходящи за хербарий).
 
Най-интересната част от морфологията е растежният център на растението, където един или повече цветове се формират едновременно. Този дълбок център, който е пълен с власинки, предпазващи плода по време на неговото формиране в продължение на месеци, е мястото, където плодът изсъхва и, където новите пъпки избутват плодовете и семената за разпръскване.
 

 
Фиг.7  Екземпляр отгледан от семе, възраст около 1 година и 10 mm в диаметър, присаден на Pereskiopsis.
(Фото: Дж. Милър)



Поправки и допълнения към оригиналното описание

Благодарение на количеството видени плодове беше възможно наблюдението на някои подробности и частичната поправка на първоначалното описание направено, когато имаше всичко на всичко четири плода за база.
 
Основната поправка е наблюдението на не много малки закърнели люспи върху някои от плодовете (не върху всички), които имат и малки пазвени (аксилни) власинки. Това е една много важна особеност и вероятно ще е в помощ на тези, които търсят сродността на този род с другите Cactaceae.
 
Възможно беше, също така, наблюдаването в подробности на разпръскването на семена специфични за това растение. Плодът се разпуква от основата нагоре, в две или три надлъжни по височина цепки като в някои случаи се наблюдават и някои непълни надлъжни отвори. Изключително тънката обвивка на плода прилича на фина кафява хартия и проводящата система се вижда през тази прозрачна стена.
 
Странно беше откриването на плодове, в които няма семена, но са пълни с власинки. Авторите знаят, че власинки не растат във вътрешността на плодовете. В потвърждение на това, бяха отворени някои въобще не разпукнали се плодове, бяха подробно изследвани и съответно потвърдиха първоначалните наблюдения. Заключението е, че в някои от плодовете, които се запазват в центъра на растението месеци след като са освободили семената, в много случаи проникват новоразвиващи се цветни пъпки. Тези нови пъпки имат многобройни власинки в точката си на растеж и по този начин внедряват голям брой власинки в празните плодове. Наблюдавани бяха и два случая на плодове с развиващи се пъпки във вътрешността им.
 
Друго наблюдение е броят семена образувани от един плод. Предишното споменаване от авторите е за 4 до 6 в плод, на базата на само няколко плода налични за описание. Броени са семената само в цели неразпукнати плодове, а не в такива, които са били частично разпукнати. Някои плодове съдържат само по 1 или 2 семена, но повечето съдържат между 4 и 7 с 5 или 6 най-често. Някои (около четири плода) съдържаха изключителния брой от 14 или 15 семена. Накрая, в един единствен случай са преброени 25 семена.
 
За да се знае максималният възможен брой семена, които могат да се развият в един плод трябваше да се разгледат неоплодените зародиши по вътрешните стени на плода. Само че, само по няколко бяха намерени във всеки плод. Както изглежда, броят семена не зависи само от броя поленови зърна успели да оплодят, но най-вече от доказано различния брой зародиши характерен за всеки цвят. В един специфичен плод беше наблюдавано само едно зряло семе заобиколено от около 19 неразвити зародиша.
 

 
Фиг.8  Схематични рисунки на Yavia cryptocarpa

 - a и b - Цъфтящо растение (паратип)
 - c и d  - Цвят и разрез на цвета
 - e  - Надлъжен разрез на растение (холотип). Мястото на всмукнатия плод се вижда ясно.
 - f  - Ареоли
 - g  - Плод
 - h  - Семе
 - i  - Закърнели люспи по плода
 - j  - Плод


Взаимоотношения

В първоначалното описание има малко спекулация с тези родове, към които Yavia може би е близко родствен: Cintia, Blossfeldia, Weingartia и Neowerdermannia. Последният се счита за най-близък, защото той също задържа плодовете с години в ареолите и семената излизат навън само като, след поемане на вода, стъблата нарастват.
 
Съвсем наскоро, благодарение на Лео ван дер Ховен и Брайън Бейтс, авторите са наблюдавали един екземпляр от Cintia knizei с остатък от плода и няколко семена в центъра на растението, точно както се случва при Yavia. Стените на плода имат подобна структура (тънки, хартиеподобни, с видими проводящи влакна). Това предполага, че Cintia и Yavia могат да са по-близко родствени от това, което авторите са счели по време на първоначалното описание. Семената на Cintia, които бяха наблюдавани през декември, могат да бъдат приети като продукт на цветовете от няколко месеца по-рано, а при Yavia плодовете са запазени за много повече месеци (през цялото лято, зимата и част от пролетта). Това е забележимо приспособяване. От друга страна двата рода имат много различни семена един от друг. Затова, преди предприемането на някаква номенклатурна промяна, трябва да се изчакат някакви молекулярни изследвания, които вече се провеждат в молекулярната ботаническа лаборатория на Университета на Саскачеван под ръководството на Д-р Дж. Хюго Кота С.
 
Макар раздалечени на доста над 160 км, представителите на Cintia и Yavia растат в почти еднакви местообитания. Подобните геоложки образувания са скали с вертикални жили по полегати склонове.
 
Авторите също така взеха проба от почвата за анализ. От анализа, извършен от частна фирма, може да се докладва, че pH е 6,5, N 30 mg/kg, K 140 mg/kg, P 16 mg/kg, S 22 mg/kg, Fe 31 mg/kg, Mn 17 mg/kg, и Zn 4 mg/kg.

Култивиране

Дивите растения, които авторите занесли в Сан Исидоро и Ла Плата се развивали доста добре единствено, ако почвата им е суха, но с често подаване на вода (почти ежедневно) под формата на опръскване, поне за няколко месеца за избягване на обезводняването им. Този начин на усвояване, както се предполага чрез бодлите, се оказва много важен в местообитанието, където по този начин се усвояват минималните валежи или роса по време на сухия сезон.
 
Малко повече вода може да се подава чрез почвата след засаждането на растенията. Веднъж прихванали се, растенията растат доста в диаметър и височина като образуват бели ареоли по целия връх и така променяйки се напълно в сравнение с природния си външен вид. Всъщност е много подходящо да се промени в предишното изречение "растат доста" на "растат ненормално", защото промяната на естествените условия предизвиква превръщането в ненормално тлъсто растение с белезникави пухкави ареоли.
 
Саксиите, в които растенията се поливаха по-често, а също някои, които пострадаха наводнени от нетипичния тропически дъжд, много скоро съдържаха голям брой мъртви екземпляри. По мнение на авторите растенията са били атакувани от гъба, която е била пренесена заедно с тях от находището. Умрелите екземпляри не бяха пострадали от мокро гниене, а изглеждаха изсъхнали. Навярно тази предполагаема гъба атакува тънките смучещи корени и блокира поемането на вода.

Отглеждане на Yavia от семена

Тази консервационна дейност се базира на размножаване ex situ чрез събрани диви семена. Следващата информация е важна за успешното подпомагане на тази цел.
 
Съвсем наскоро Рене Захра от Малта информира авторите, че година по-рано се е сдобил със семена от Yavia, които разделил със своя приятел Д-р Франсис Кс. Самит. И двамата имали успех с кълняемостта (90 %). Единият обаче присадил семенаците върху Hylocereus и имал малък успех, само 30 %, докато другият присадил върху Pereskiopsis velutina и имал 100 % успех. Вторият отглеждач в момента има зашеметяващо големи и здрави екземпляри със средно по 3 издънки, които могат да се присадят отново. Някои от тях, прехвърлени върху Trichocereus pasacana, създават впечатление, че скоро ще цъфнат. Авторите се надяват, че тази информация ще е от полза на тези, които ще опитат да размножават този вид в бъдеще.
 
Отделно, О. Ферари присади див екземпляр върху Trichocereus pasacana. Като резултат се получи растение развиващо се по-бавно от тези отглеждани на собствен корен и с външен вид нещо средно между див и култивиран екземпляр.

Източници

KIESLING R. & PILTZ, J. Yavia cryptocarpa R. Kiesling & Piltz, gen. & sp. nov. Kakteen Succ. 52(3): 57-63, 2001.
UICN (1994) Categorías de las listas rojas de la UICN: 1-22. Gland. Switzerland.

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #1 -: Февруари 15, 2012, 12:24:57 am »
Еее! Браво, благодарности за "разгъването" на материала! Нямах нерви да го правя като HTML. (beer)
Поздрави, Андрей

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3243
  • Activity:
    0.6%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #2 -: Февруари 15, 2012, 07:02:38 pm »
Еее! Браво, благодарности за "разгъването" на материала! Нямах нерви да го правя като HTML. (beer)

Стараем се!  (beer)

Неактивен kalinaalena

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1009
  • Activity:
    0.6%
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #3 -: Март 16, 2012, 01:52:09 pm »
Има я тази вавия в каталога на Ришави.Не я пропуснах, макар да бях чела, че не е от лесните кактуси.Благоданости за Джони, наистина хубава статия.

Неактивен el pistolero

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1452
  • Activity:
    0.2%
  • Пол: Мъж
  • Пън Шуй и сумо инструктор по оригами каланетика
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #4 -: Март 16, 2012, 11:52:24 pm »
Имам тука едно единствено семеначе, от втори опит със хабитатни семки от Арженитна.  На снимката изглежда че плува във вода но тя е напраявена секунди, след като опръсках засушения субстрат и затова лъщи така.

През миналата година сложих 6, от които поникнаха 2 и успях да ги пресуша и умъртвя, но добре че от 9-те семки си бях запазил 3 и сега от тези 3 поникна само 1.  Значи кълняемостта е около 33%. 
Тъпо и упорито отказвам да лепя на колче тип перескиопсис, понеже 99% ще унищожа семеначето. Ще си я отгледам на корен поне докато има размер достатъчен да се сложи на по- хубава подложка от ПЕСП.   


Източникът на семената ще запазя в тайна от размахващите пръст  (devil)   

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #5 -: Май 23, 2012, 06:01:53 pm »
много хубаво и според мен растение. преди година ми дадоха детка от Y. criptocarpa и съм я качил на подложка за размножаване. ето снимка на растението веднага след присаждането и малко по късно



за едно лято поотрасна доста, напрактика си утрои размера но не пусна детки а такава ми беше идеята с нея. затова сега съм и издълбал върхът да видим тази година дали ще се получи. "el pistolero" според моя опит перескиопсиса е най лесен за семеначетата а и не само за тях. интересно ми е дали и други колекционери отглеждат екземпляри от това рядко растение в България?

Неактивен el pistolero

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1452
  • Activity:
    0.2%
  • Пол: Мъж
  • Пън Шуй и сумо инструктор по оригами каланетика
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #6 -: Май 23, 2012, 06:51:17 pm »
Aз избягвам ПЕСП-а не по някаква друга причина, ами просто поради неумението ми да докарам повече от 10-20% да са успешни присадките. Ако ще и на Опунция или Хилоцереус да е  работата с 2-3 милиметрови семеначета не ми се получава... въпрос на сръчност. Явно не мога да сложа правилно семеначето така че хем да се пресекат двете окръжности на проводящите цеви ( някой път семеначетата изобщо нямат видими такива), хем да няма въздух и да не се получи калциране вместо срастване.  И в последствите в най- различни субстрати, влажности с осветления и отопления, без осветления, без отопления, все се получава една и съща отчайваща резултатност.  Да не говорим, че не мога да накарам Перескиопсиса да бъде сочен, ако ще и 2 седмици преди операцията да е киснат във вода до одавяне и торен до преяждане... капки вода текат от глохидите му, а като срежа стъблото няма и помен за сочност.

П.П. За протокола- семеначето от по- горната ми снимка не е живо вече.
« Последна редакция: Май 23, 2012, 07:04:00 pm от el pistolero »

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #7 -: Май 23, 2012, 07:04:07 pm »
жалко за растението че не е живо.  ;( а колкото до перскиопсиса, ако нямаш изкуствени условия да ти кажа при мене как става в оранжерията ги държа по4ти на сянка и на много топло, ако съчетаеш със обилно поливане и никакъв дренаж може да постигнеш невероятно сочен и свеж готов за рязане перскиопсис, иначе под лампи стават най добре. ако нямаш оранжерия температирите навън още не са за перскиопсис трябва да е доста по топло.  ;)

Неактивен el pistolero

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1452
  • Activity:
    0.2%
  • Пол: Мъж
  • Пън Шуй и сумо инструктор по оригами каланетика
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #8 -: Май 23, 2012, 07:19:56 pm »
Имам лампи и аквариум с капак, но просто не се разбирам с милиметровите дребосъци.. някои съм ги размазвал докато ги срязвам, други са падали докато ги прехвърклям от скалпела на подложката и т.н.  а малкото които успея да ги сложа на колчето с мъка тръгват да се надуват. Имам няколко успешни де, но са все семенчета на няколкомесечна въраст, с бебешори абсолютно нищо не успявам да направя и затова съм се отказал да режа бебета   (headbang)  И като си знам уменията, когато имам 1 семеначе от вид не се престрашавам да го сложа на подложка... вместо да го убия на момента при поредния неуспешен опит за пресаждане, го мъча с по- бавната смърт с гледане на корен и надеждата, че по някаква случайност ще изкласи и преживее поне до малко по- едри рамери, че да го лепна на джусберти.
Не че се отказвам от Песп-а, не пак съм заредил няколко клечки да се помпат (уж), но експериментирам с видове от които имам поне няколко семеначета, че да не ме е яд за поредното унищожено от мен при опит за присадка.

Неактивен melaleuca

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 2275
  • Activity:
    0%
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #9 -: Юли 09, 2012, 08:13:54 pm »
Yavia cryptocarpa

Неактивен el pistolero

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1452
  • Activity:
    0.2%
  • Пол: Мъж
  • Пън Шуй и сумо инструктор по оригами каланетика
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #10 -: Януари 10, 2014, 07:30:10 pm »
Някои пробват с присадка върху Лобивия фаматименсис. Сигурно с надеждата да не се помпи прекалено бързо и да не се издължи прекалено много Явията.
 



Неактивен Schmidt

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 335
  • Activity:
    0%
Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #11 -: Януари 10, 2014, 08:26:28 pm »
Може би и защото двете растения са със сходна външност и  стои по- естетично присадката.Но в по-късен период няма как да не се издължи.

Кактус БГ

Re: Yavia cryptocarpa
« Отговор #11 -: Януари 10, 2014, 08:26:28 pm »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33