Armatocereus riomajensis
| Armatocereus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Armatocereus riomajensis Rauh & Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Разпространен е в Перу (Арекипа), долината на Рио Махес на 2000 - 3000 m надморска вис. Расте на каменисти склонове и вътрешни долини на Андите. [1]
Описание [2]
Тяло: храстовидно (или малко дърво), достига до 2 m.
Стъбла: оловно сиви до зелени.
Ребра: 7 – 9 бр., тесни.
Централни бодли: 1 до 4 бр., някои са до 12 cm, с кафяви върхове, някои са ъгловати или усукани.
Радиални бодли: 10 - 15 бр., до 1 cm, светлосиви;
Ареоли: кръгли, черновати.
Цветове: 8 - 10 cm големи, бели.
Плодове: 15 на 5 cm, със сивовиолетови бодли до 4 cm.
- Статусът му е съмнителен. Смятан е за синоним на A. matucanensis от Madsen (1989). Издължените му плодове са отличителен признак.
Отглеждане
Не е много разпространен в култура, но също не е и по-труден за отглеждане от другите колоновидни кактуси. В по-топлите места се отглежда за украса. Да се култивира в пропусклив предимно минерален субстрат. Редовно поливане през периода на вегетация и почти сухо през зимата. Устойчив е на слаби слани и не особено на отрицателни температури, най-добре е да се предпазва от такива.
Възпроизвеждане: чрез семена или от резници.
