Cephalocereus apicicephalium
| Cephalocereus apicicephalium | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Cephalocereus apicicephalium | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Мексико (Оахака и Чиапас), среща се в низинни листопадни гори и в каньони. Достатъчно обилен в хабитата си. [1]
Описание [2]
Тяло: колоновидно или храстовидно, единично или разклонено от основата си с няколко близки паралелни стъбла, до 3 m вис.;
Стеблата са прави, синьозелени, 6.5 – 10 cm дебели.
Ребра: от 22 до 27 бр., 6 – 9 mm високи;
Ареоли: 4 – 5 mm, на 6 - 10 mm отстоящи;
Централни бодли: 2 – 6 бр., насочени настрани, закривени, 2 до 4 cm, единият е по-дълъг;
Радиални бодли: 9 - 12 бр., 1 cm;
Цефалий: образува се ежегодно като връхна пухеста шапка, после се измества от новия вегетативен растеж, но остава да се вижда като серия от мъхести кръгове по стеблото;
Цветове: камбанковидни, до 6 на 3 cm, розови с жълт отенък.
Плодове: с бяло месо;
Семена: 2.7 на 1.2 mm, кафяви.
Отглеждане
Сравнително бавно растящ вид, нуждае се от редовно поливане през пролетта и лятото. Топлолюбив, да се гледа на максимално пряко слънчево осветление. Зимата да се държи при минимални температури от 10 - 12° С. Почва трябва да е много добре дренирана. Зимата да се държи сух, издържа до -5° С за кратко.
Размножава се от семена и по-рядко от разклонения.
Синоними
- Neodawsonia apicicephalium
- Cephalocereus nizandensis
- Neodawsonia totolapensis
- Cephalocereus totolapensis
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
