Echinopsis jajoana
Произход
Аржентина (Salta, Jujuy) на височини между 2450 и 4200 m.
Описание [1][2]
Единичен бавнорастящ кактус, образуващ малки туфи.
Стебло: Сферично до късо цилиндрично, синьо-зеленикаво, достига до 6 cm в диаметър.
Ребра: 9 - 14 (7 - 16), разделени, остри.
Централни бодли: 1 (-3), тънък, черен, до 2 cm дълъг. У някои разновидности достигат до 4 - 8 cm.
Радиални бодли: 6-10, белезникави, до 1 cm дълги.
Корени: Гъсти, влакнести.
Цветове: Фуниевидни, винено-червени с тъмно гърло, до 5 см дълги и до 6 см в диаметър. Описани са разновидности с розови, жълти, яркочервени, оранжеви или белезникави цветове.
Семена: дребни, лъскави, черни.
Отглеждане
При отглеждането на този кактус не се срещат никакви трудности. Няма особени изисквания към субстрата в които е засаден, трябва само да е добре дрениран, също плодороден. Да се полива често през лятото (но да не се преполива). Трябва да се изчака докато почвата засъхне преди да се полее отново. Добре се развива при значителни денонощни контрасти на температурата. Ако изгуби корените си, оставете стеблото да съхне няколко дни преди да го посеете отново. Да се държи по-сухо през зимата. Издържа на силна слънчева светлина и се нуждае от излагане на ярко слънце. Преките слънчеви лъчи са необходими, за да поддържат растението компактно/стегнато/плътно със здрави бодли. Необходимо му е студено зимуване с минимални температури от 2–5°С, а в хабитата си издържа на кратки понижения до -15°C.
Размножаване: Семената се сеят директно след последните мразове, но процесът е бавен, или се ползват издънки.
Синоними
- Lobivia chrysantha jajoiana
- Lobivia dursmaiana
- Lobivia polycephala
- Lobivia sanguiniflora
- Echinopsis sanguiniflora
- Hymenolobivia buiningiana
- Lobivia buiningiana
- Lobivia nigrostoma
- Lobivia vatteri
- Lobivia glauca
- Lobivia miniatinigra
Фотогалерия
Lobivia jajoiana v. paucicostata
