Gymnocalycium hossei
Съдържание
Произход
Разпространен е в Аржентина - Катамарка, Ла Риоха, от 500 до 1500 m н. в., сред планински храсталаци.
Описание [1] [2]
Стебло: обикновено единично, тъмно-синьо-зелено до кафяво, сферично или сферично-приплеснато.
Корените често са удебелени.
Ребра: около 13 (–17) на брой, широки, туберкулатни, с напречни бразди между ареолите.
Ареоли: 5 - 6 мм. в диаметър, на 10 - 14 мм. една от друга, със сиво-бял пух.
Централни бодли: (0) 1 бр., най-вече у по-старите екземпляри, на и цвят като другите и дължина е до 40 mm.
Радиални бодли: 7 - 9 броя, шиловидни или леко сплеснати, кафяви отначало, после посивяват, с по-тъмен връх, до 15 (- 30) mm дълги.
Цветове: около 7 на 6 cm, беловати до розово-червеникави. Цветната тръбичка е къса.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Предпочитат леко кисела почва. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 5 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -12°C.
Размножаване: основно чрез семена.
Синоними
- Gymnocalycium mazanense
- Gymnocalycium nidulans
- Gymnocalycium weissianum
Полеви номера
BKS 45, FR 432, WR 121, WR 138, WR 142, WR 563; Lau 483, L 485, L 487, L 510, L 580; P 30, P 75, P 79, P 138, P 139; WO 100, WO 107; KK716; KK B49, KK 59, KK 62, KK 126, KK 132, KK 164; DV 48; JL 10, JL 12, JL 15, JL 16, Tom 131, VoS 124.