Gymnocalycium kroenleinii
Произход
Аржентина - Ла Риоха (Сиера де Малансан), на височина 1200 - 1450 m. Расте по планински върхове сред тревата и на скалисти (гранитени и кварцови) почви. Видът е описан през 2000 г. Сравнително многочислен в пределите на ареала си и не е застрашен от изчезване.
Описание [1]
Стебло: обикновено единично, сиво-зелено обагрено в кафеникаво-розово, сферично или сферично-приплеснато, до 6 см. в диаметър.
Ребра: около 6 - 8 (- 10) на брой, издути, туберкулите са разделени напречно с бразди.
Ареоли: 6 - 8 мм. в диаметър, през 8 mm отстоящи, отначало с бледожълт пух.
Бодлите са шиловидни, кафеникаво сиви (жълтеникави до бели).
Централни бодли: 0 или 1 бр., до 20 мм.
Радиални бодли: 6 - 9 броя, до 17 (- 25) мм. Извити, кафяво-сиви.
Цветове: розови или беловати, около 3 см. дълги и в диаметър. Близалцето е бяло. Започва да цъфти на около 4-годишна възраст.
Плодове: 12 на 20 мм., почти сферични, виолетово-зелени.
Семена: 1.2 - 1.5 мм., черни, матови.
Разновидности
- Gymnocalycium kroenleinii ssp. funettae - разновидност, обитаваща около 70 km по-северно (Сиера де Кинтана) от основната, често разклоняващи се на по 8 до 10 стебла, по-тъмнорозови цветове с по-широко гърло и по-къс завърз, имащи по-светли, неправилно закривени бодли с тъмна основа.[2]
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Предпочитат леко кисела почва. Имат нужда от свеж въздух. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, добре се чувстват и на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 5 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -12°C.
Размножаване: основно чрез семена.
