Gymnocalycium nigriareolatum
Съдържание
Произход
Разпространен в Аржентина, провинция Катамарка, в района и около едноименния град, от 500 до 1600 m надм. вис., в редки, сезонно сухи гори. Расте на скалисти почви и между камъните.[1]
Описание [2]
Стебло: единично, по-рядко разклонено, синкаво-светлозелено, сферично, до късо цилиндрично, до 15 cm в диаметър. Коренът може да е удебелен.
Ребра: около 10 (-15), широки, с изразени бразди между ниските но остри издатини между ареолите.
Ареоли: покрити с гъст жълтеникав пух, по-късно ставащ сив или черен. При растенията в култура (отглеждани на закрито) обикновено остава бял.
Централни бодли: един, извит нагоре, малко по-дълъг от радиалните, с тъмен връх.
Радиални бодли: около 7 (- 8) броя, до 3 cm, светло-кафеникави, прави или леко закривени, игловидни.
Цветове: порцеланово бели (или червени, розови), често с червено гърло, отвън със зелени листчета. Дълги са 45 - 50 mm, широки 35 - 45 mm. Близалцето е с 10 - 12 дяла, жълтеникаво бяло. Тичинковите дръжки са червени.
Плодове: топчести, синкави или с цвета на тялото.
Семена: матово (кафеникаво)черни, около 1 mm.
Разновидности
- G. nigriareolatum var. densispinum - отличава се с до 15 ребра, по-дълги, фини и гъсти и прилепнали радиални бодли, липса на централен бодил.
- Gymnocalycium nigriareolatum v. simoi; - форма с яки и къси бодли, притиснати към тялото и по-едри цветове.
- Gymnocalycium nigriareolatum fma carmineum - разновидност с червени цветове и най-често без централни бодли. Смята се за синоним или родствен на Gymnocalycium oenanthemum.
Отглеждане
По-скоро лесни за отглеждане кактуси. През лятото трябва се поливат редовно и обилно, но може и да оцелеят с по-малко вода. Издържат преките слънчеви лъчи, както и високи температури над 40°C, при което формират по-яки бодли, но се чувстват добре и на полу-засенчени места. През зимата могат да се държат напълно сухи, при температури 5 - 15°C. Издържа на студове до -6°C за кратко.
Размножаване: чрез семена, рядко чрез вкореняване на разклонения.
Синоними
- Gymnocalycium curvispinum
- Gymnocalycium hybopleurum
Полеви номера
L 512, L 513, WR 144; P24, P130, P132, JL 33, JL 210, HV 339, RB3120, RB3092, STO 255
Фотогалерия
Gymnocalycium nigriareolatum v. densispinum
Gymnocalycium nigriareolatum v. densispinum
Източници
- ↑ J. G. Lambert, 2010. Cacti of Argentina. 2nd ed. https://www.cactuspro.com/biblio_fichiers/pdf/Lambert/LambertEN.pdf стр. 122.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
