Melocactus bahiensis ssp. amethystinus
Произход
Бразилия (щатите Баия и Минас Жерайс), на около 300 до 1300 m надм. вис. Обитава редки гори (каатинга, кампо рупестре) и между храсти, обикновено на гранитени или кристални породи. [1]
Описание [2]
Тяло: сплескано- (полу-)сферично до сферично, 9.5 - 21 на 11 - 21 cm. Различава се от основния подвид по формата и броя на ребрата и бодлите.
Ребра: 9 - 14 бр., остри и триъгълни в сечение, 3 – 5 cm високи.
Ареоли: 6 - 10 mm, до 2.4 cm отстоящи;
Бодли: 9 – 16 бр., прави, червенокафяви до жълти.
Радиални бодли: 8 - 10 бр., до 5 cm, 1 - 1.5 mm в сечение.
Централни бодли: по 1 - 4 бр., до 3.3 cm. Най-долният е най-дълъг.
Цефалий: около 5 на 6.5 - 8.5 cm;
Цветове: 2.3 на 1 – 1.25 cm.
Плодове: червеникави до магента на върха, до 2.5 на 0.9 cm;
Семена: до 1.35 mm. Клетките на обвивката са изпъкнали.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 15°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Болести: сравнително издържливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си.
Синоними
- Melocactus amethystinus
- Melocactus ammotrophus
- Melocactus glauxianus
- Melocactus griseoloviridis
- Melocactus lensselinkianus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Machado, M., Taylor, N.P., Braun, P. & Zappi, D. 2013. Melocactus bahiensis. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152504A644343. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152504A644343.en. Downloaded on 07 January 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
