Melocactus lanssensianus
Съдържание
Произход
Бразилия (щатите Парайба и Пернамбуко), на около 550 до 850 m надм. вис. Обитава редки гори (каатинга) и между храсти, обикновено на почви между гранитени породи. Има разпокъсан алеал и сравнително ниска численост. [1]
Описание [2]
Тяло: сплескано, до 8 на 14 cm.
Ребра: около 12 бр., остри, до 3 на 4 cm големи.
Ареоли: до 6 mm, около 1.3 cm отстоящи;
Бодли: 8 – 9 бр., жълтеникави до кафеникави по върховете.
Радиални бодли: 7 - 8 бр., до 4 cm, извити. Най-долният е най-дълъг.
Централни бодли: по 1 бр., до 3.5 cm, извити.
Цефалий: до 2.5 на 7 cm;
Цветове: клейстогамни, 6 mm.
Плодове: розови, с остатък от цвета, до 1.7 на 0.6 cm;
Семена: до 1.1 mm. Клетките на обвивката са силно изпъкнали.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 12°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Болести: сравнително издържливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Braun, P. & Taylor, N.P. 2013. Melocactus lanssensianus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T40922A2943984. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T40922A2943984.en. Downloaded on 20 January 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |