Melocactus matanzanus
Произход
Среща се в Куба (Матанзас, Санта Клара) само в 2 находища, между 200 и 300 m надм. вис. Застрашен вид, счита се, че в природата са останали 200 зрели екземпляра. [1]
Описание [2]
Тяло: малко сплескано, до 8 на 9 cm, сивозелено.
Ребра: 8 - 9 бр., остри.
Ареоли: до 0.8 cm едни от други;
Бодли: до 1.5 cm, първо са червеникави, пожълтяващи или сиви с възрастта.
Радиални бодли: 7 - 8 бр.
Централни бодли: по 1 бр.
Цефалий: до 4 на 5 - 6 cm, с яркооранжеви четинки.
Цветове: 1.7 cm, розови.
Плодове: бледо розови, 1.5 cm;
- Раздалечен географски, но близко родствен на Melocactus neryi, срещащ се на континента. Не е родствен на другите карибски таксони.
Отглеждане
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури между 12 - 20°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена. Покълват добре при температури около 20°C.
Болести: сравнително издържливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си.
Синоними
- Melocactus actinacanthus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Taylor, N.P., González Torres, L.R. & Barrios, D. 2013. Melocactus matanzanus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152170A605372. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152170A605372.en. Downloaded on 22 January 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |