Cleistocactus pachycladus
Произход
Перу, (Лима и Ика), на 1800 - 3000 m надморска височина, сред сухи трънливи храсталаци. Обичеан в хабитата си вид. [1]
Описание [2]
Тяло: пълзящо или полягащо, разклонено от основата.
Стебла: до към 2.5 m дълги и до 10 cm диаметър, тъмнозелени.
Ребра: до 10 - 12 бр., широки около 1 cm, с v-образни насечки над ареолите.
Ареоли: ок. 0.5 cm диам., жълтокафяви.
Централни бодли: 1 бр., до 7 cm, сочи нагоре, много як, жълтеникав на цвят.
Радиални бодли: до 15 mm, 8 - 12 бр.
Генеративни части: не са описани. На снимката се виждат цветове, подобни на тия при Cleistocactus sulcifer, с който вероятно е родствен.
Отглеждане
Това е един сравнително рядък в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси, както и достатъчно пространство и опора за полягащите му или пълзящи стебла. През лятото се полива редовно, но по-внимателно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и при частична сянка. През зимата се държи при ниска влажност на почвата или напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури > 8 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и леки застудявания до около 0°C.
Размножаване: чрез семена и от вкоренени стебла.
Синоними
- Loxanthocereus pachycladus
- Loxanthocereus piscoensis
- Oreocereus piscoensis
- Loxanthocereus yauyosensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Ostalaza, C., Cáceres, F. & Roque, J. 2017. Cleistocactus pachycladus (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152622A121481833. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152622A121481833.en. Downloaded on 05 April 2021.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.