Кристатите кактуси в нашите колекции – от practicar

Кристатите форми, артът в растителното царство 

Наименованието “кристата” произлиза от латинската дума crista и в превод означава гребен, като се има предвид необичайния външен вид и форма на стъблото, приличащо на гребен
(на петел) или ветрило. “Фасциация” е друга дума, с която се описва същото явление. Кристатите форми се образуват в резултат на издължаване на апикалната меристема (делящите се клетки на върха на растението) в линия и последващ теоретично неограничен растеж, докато нейната ширина остава константна. Образуването на кристати е явление, характерно не само за кактусите, то се среща и при много други сукуленти, като например „млечките” – Euphorbiaceae, „красула” – Crassulaceae, Asclepiadaceae и др., а също и при тревистите растения, храстите и дори при дърветата. Срещат се кристати цветове, плодове, цефалии и даже корени. В зависимост от вида на кактуса и възрастта на кристатата форма, могат да се разграничат три типа кристати:

1. Ветрилообразна, когато гребена е толкова дебел, че колкото и да расте не променя първоначалната си форма, например популярната Сarnegia gigantea “ Ветрилото ” обикновено нараства бавно, става голямо, тежко и ако е присадено, често изтощава подложката, независимо колко е дебела.

2. Вълниста, те са с не толкова дебело стъбло, което дава възможност гребена да се нагъне неколкократно.

3. Тип “мозък”, особено красиви кристати форми, които се получават вследствие многократното нагъване на гребена, при което се оформя образование, наподобяващо мозък на външен вид.

С напредване на възрастта, кристатните меристеми могат да станат по-малко активни или съвсем неактивни. В първия случай растежът продължава само в няколко точки, като най-често тези точки са в нейните краища.
Кристатите кактуси не са нещо необичайно в природата. Съществува хипотеза, според която кристатата форма се появява в рзултат на шока, който изпитва растението при вътрешно или външно въздействие. Според професор Салисбург от Лондонски университет, фасциацията обикновено възниква, когато съществуват благоприятни условия за фотосинтеза, но неблагоприятни за растеж, съпроводени с различни фактори, като повишена влажност, подпомагащи бързия растеж. Много колекционери или търговци, събиращи кактуси в природата отбелязват, че там, където се срещне едно кристато растение, наблизо могат да бъдат намерени и други такива и то не само от същия вид, а дори и от други родове. Това показва, че средата на местообитание оказва влияние върху процеса на кристатизация. Причините може да са от най-различно естество, но основно те могат да бъдат разделени на две групи – генетични и физиологични.

1. Генетични
Не е доказано със сигурност дали фасциациите могат да бъдат унаследявани. Има съобщения за получаване на 50% кристати растения от семена на кристати родители, но и нито едно кристато от семена на такива.

2. Физиологични, които биват:
А. Естествени – фактори на околната среда, към които спадат:
– Въздействие на насекоми. Съобщават се няколко вида насекоми, които могат да предизвикат фасциация.
– Сезонни влияния. Времето на засяване може да повлияе на степента на фасциация.
– Температура. Ниска температура последвана от висока температура.
– Минерален дефицит. Доказано е, че липсата на някои микроелементи може да предизвика фасциация.
Б. Изкуствено приложени фактори.
– Нараняване на точката на нарастване. По тази въпрос може да се спомене за един експеримент. Екземпляр от Ehinopsis multiplex е бил специално разсечен с нож надлъжно на четири съединени в основата си части. С цел да се предотврати срастването в средата е било поставено парченце дърво. След известно време от два отрязъка са се образували гребеновидни издънки. За съжаление, този резултат не е могло да бъде повторен.
– Третиране с източници на йонизиращи лъчения
– Инфектиране с гъби, бактерии и вируси
– Подхранване с екстремно високи дози минерални торове
– Редуване на недостиг с излишък на вода
– Третиране с различни химични агенти. Описан е случай за поява на гребеновидна издънка при Opuntia cilindrica след третиране с разтвор на арсен.
– Увеличаване или намаляване продължителността на деня.
– Изкуствено размножаване по метода in vitro
Тези въздействия могат да доведат и до обратния процес – разкристатване на кристатото растение и превръщането му в нормално, което може отново да стане кристато, но може и да не стане. В моята колекция има една кристата лобивия фаматименсис, присадена върху юзберти, която в късна есен или зима ако се държи на по-сенчесто и топло място и продължи да се полива, за няколко седмици се разкристатва тотално, като се образуват многобройни детки. Лятото някои от така получилите се детки, отново стават кристати и присадени върху някаква подложка дават нормално кристато растение.
Кристатите и монстрозни растения цъфтят и дават семена, както и обикновените, но това се случва рядко. Някои растения стават кристати още в ранна възраст, все още не съзрели за цъфтеж и поради това никога не цъфтят. Това е едно от обясненията защо някои кристати цъфтят, а други никой никога не е видял цъфнали. Значение има, разбира се, и видовата и родова принадлежност.

В кактусарската общност отдавна се дискутира въпроса, дали и до колко подложката влияе на присадката и най-вече дали различните видове кактуси използвани, като подложки оказват влияние върху присадения кактус. Преобладаващото мнение е че различните подложки видимо променят външния вид на присада. За да докажа или отхвърля това схващане направих един експеримент. Реших да използвам две популярни подложки, Eriocereus jusbertii и Myrtillocactus geometrizans, а като присадка, красив  кристат кактус наричан „мозъчето“ и който определям, като Solisia pectinata. Целта на мероприятието беше да присадя солисията върху двете различни подложки и да видя дали ще има някакви разлики между тях. За да съм максимално прецизен за присад взех не само парчета от едно растение, а двете парчета бяха от една гънка на кристатото „мозъче“ и растяха едно до друго. След като се прихванаха, преди три години, саксиите на двата присада през цялото време държах едно до друго на балкона и така получаваха еднакво копичество светлина. Поливах ги по едно и също време с еднакво количество вода. Мисля излишно е да споменавам, че растяха в абсолютно еднаква почва.
Още първата година започна да се забелязват различия между тях, като дебелината на гънките и оцветяването им. Солисията растяща върху миртилото се нагъваше по-бързо и с по-тънки гънки червени на цвят за разлика от тази върху юзбертито, която растеше по-бавно, но за сметка на това образуваше дебели зелени нагъвания. Какво се получи на третата година може да видите по-долу.  :)

Коментари по статията: ТУК

Подхранване на кактуси – от Scleri

По принцип кактусите имат много бавен и икономичен метаболизъм. Нуждаят се от минимални количества хранителни вещества, и за това могат спокойно да се отглеждат и без допълнително подхранване. Особенно такива които са пресаждани преди две, три години.
Подхранване аз лично прилагам само за видове с чувствителна коренова система. Такива на които кореновата им система трудно се възстановява, а всяко пресаждане носи риск от увреждане на корените. Подхранването им отлага пресаждането с няколко години.

Не всеки тор е подходящ за кактусите. Азота стимулира растежа на влагозапасяващата тъкан, и тя изпреварва в развитието си скелетната конструкция на растението. Резултата е хилаво, крехко растение което може да се счупи от собствената си тежест.
Опита е показал че за кактусите най- подходящ е комбинирания тор със съотношение на азот, фосфор калий 6-12-36. От различните торове на пазара такова съотношение има оранжевия кристалон. В добавка той има и комплект микроелементи.
За по-млади растения може да се използва червен кристалон. При него съотношението на трите основни елемента е 12-12-36. Азота е увеличен, но не преобладава.

Кактусите трябва да се подхранват само когато са във фаза на активен растеж. Обикновенно през една, две поливки. На третата може да се сложи малко тор. Добре е кактуса да се полее с малко вода, и след час, два да се дополее с останалото количество вода в което е разтворен комбинирания тор.

И все пак ако човек има възможност е по-добре кактуса да се пресее в нова почва вместо да се тори.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1920
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

Кога и как да започваме да „приспиваме“?! – от Scleri

Когато говорим за приспиване и събуждане на кактусите не трябва да забравяме кавичките. Състоянието в което изпадат растенията няма нищо общо със спането. Дълбоката зимна стагнация / която ние наричаме спане / позволява на кактусите да преодолеят периода на суша който обхваща зимно време районите на техните природни местообитания. През този период всички биохимични процеси протичащи в кактусите са силно забавени. Нуждите на кактуса от вода и хранителни вещества са много по-малки, и той успява да преодолее зимните месеци използвайки само складираните в себе си вода и хранителни вещества. Фотозинтезата е основния процес нормалното протичане на който е свързано с наличието на светлина. Тъй като и този процес е силно намален то и нуждите от светлина на растението са много по-малки. Така че един добре “ заспал“ кактус спокойно може да изкара зимата и на етажерка в антрето, на тавана, или в дъното на някоя северна стая. Единственото условие е преди това / наблягам на думичката преди / той наистина да е навлязъл напълно в етапа на зимна стагнация, и температурата и влажноста на помещението да са такива че той да си остане в това състояние. Ако стаята е топла / температури над 16 – 18 градуса / това състояние не е достатъчно дълбоко и недостатъчната светлина може да доведе до неприятно издължаване на върха на кактуса.
Аз лично се старая да отложа колкото се може повече прибирането на кактусите вътре в стаята . Това им дава възможност да “ заспят“ по лесно защото температурите на вън са достатъчно ниски. Влагата я ограничавам спирайки поливането. Докато кактуса бавно навлиза в състояние на стагнация светлината е достатъчно интензивна и не позволява появата на нежелани ефекти. По принцип интензивната светлина не пречи на кактуса да „спи“, но не е задължително условие за неговото оцеляване. Ако имате възможност вашите кактуси да зимуват на светло това е един плюс който помага на пролет по.лесната им адаптация към слънчевото греене, но ако нямате нищо не пречи да зимуват и на по-тъмно място.
Пак се отплеснах в многословни приказки. Исках само да кажа че тъмнината не е необходимо условие за да може кактуса да заспи. За да се случи това кактуса трябва да е със суха почва, и температурите да паднат под петнайсет, шестнайсет градуса през деня и около десет през ноща. Кратковременните понижения под пет градуса също са полезни за някои високопланински , основно южноамерикански, видове. Едва когато кактуса “ заспи“ напълно той може да бъде преместен за зимуване на място с ограничен достъп на светлина. Все пак за предпочитане е кактуса да си остане на светло така че това местене е само ако нямате място, а не за да се чувства кактуса по-добре.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1687
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК