Кристатите кактуси в нашите колекции – от practicar

Кристатите форми, артът в растителното царство 

Наименованието “кристата” произлиза от латинската дума crista и в превод означава гребен, като се има предвид необичайния външен вид и форма на стъблото, приличащо на гребен
(на петел) или ветрило. “Фасциация” е друга дума, с която се описва същото явление. Кристатите форми се образуват в резултат на издължаване на апикалната меристема (делящите се клетки на върха на растението) в линия и последващ теоретично неограничен растеж, докато нейната ширина остава константна. Образуването на кристати е явление, характерно не само за кактусите, то се среща и при много други сукуленти, като например „млечките” – Euphorbiaceae, „красула” – Crassulaceae, Asclepiadaceae и др., а също и при тревистите растения, храстите и дори при дърветата. Срещат се кристати цветове, плодове, цефалии и даже корени. В зависимост от вида на кактуса и възрастта на кристатата форма, могат да се разграничат три типа кристати:

1. Ветрилообразна, когато гребена е толкова дебел, че колкото и да расте не променя първоначалната си форма, например популярната Сarnegia gigantea “ Ветрилото ” обикновено нараства бавно, става голямо, тежко и ако е присадено, често изтощава подложката, независимо колко е дебела.

2. Вълниста, те са с не толкова дебело стъбло, което дава възможност гребена да се нагъне неколкократно.

3. Тип “мозък”, особено красиви кристати форми, които се получават вследствие многократното нагъване на гребена, при което се оформя образование, наподобяващо мозък на външен вид.

С напредване на възрастта, кристатните меристеми могат да станат по-малко активни или съвсем неактивни. В първия случай растежът продължава само в няколко точки, като най-често тези точки са в нейните краища.
Кристатите кактуси не са нещо необичайно в природата. Съществува хипотеза, според която кристатата форма се появява в рзултат на шока, който изпитва растението при вътрешно или външно въздействие. Според професор Салисбург от Лондонски университет, фасциацията обикновено възниква, когато съществуват благоприятни условия за фотосинтеза, но неблагоприятни за растеж, съпроводени с различни фактори, като повишена влажност, подпомагащи бързия растеж. Много колекционери или търговци, събиращи кактуси в природата отбелязват, че там, където се срещне едно кристато растение, наблизо могат да бъдат намерени и други такива и то не само от същия вид, а дори и от други родове. Това показва, че средата на местообитание оказва влияние върху процеса на кристатизация. Причините може да са от най-различно естество, но основно те могат да бъдат разделени на две групи – генетични и физиологични.

1. Генетични
Не е доказано със сигурност дали фасциациите могат да бъдат унаследявани. Има съобщения за получаване на 50% кристати растения от семена на кристати родители, но и нито едно кристато от семена на такива.

2. Физиологични, които биват:
А. Естествени – фактори на околната среда, към които спадат:
– Въздействие на насекоми. Съобщават се няколко вида насекоми, които могат да предизвикат фасциация.
– Сезонни влияния. Времето на засяване може да повлияе на степента на фасциация.
– Температура. Ниска температура последвана от висока температура.
– Минерален дефицит. Доказано е, че липсата на някои микроелементи може да предизвика фасциация.
Б. Изкуствено приложени фактори.
– Нараняване на точката на нарастване. По тази въпрос може да се спомене за един експеримент. Екземпляр от Ehinopsis multiplex е бил специално разсечен с нож надлъжно на четири съединени в основата си части. С цел да се предотврати срастването в средата е било поставено парченце дърво. След известно време от два отрязъка са се образували гребеновидни издънки. За съжаление, този резултат не е могло да бъде повторен.
– Третиране с източници на йонизиращи лъчения
– Инфектиране с гъби, бактерии и вируси
– Подхранване с екстремно високи дози минерални торове
– Редуване на недостиг с излишък на вода
– Третиране с различни химични агенти. Описан е случай за поява на гребеновидна издънка при Opuntia cilindrica след третиране с разтвор на арсен.
– Увеличаване или намаляване продължителността на деня.
– Изкуствено размножаване по метода in vitro
Тези въздействия могат да доведат и до обратния процес – разкристатване на кристатото растение и превръщането му в нормално, което може отново да стане кристато, но може и да не стане. В моята колекция има една кристата лобивия фаматименсис, присадена върху юзберти, която в късна есен или зима ако се държи на по-сенчесто и топло място и продължи да се полива, за няколко седмици се разкристатва тотално, като се образуват многобройни детки. Лятото някои от така получилите се детки, отново стават кристати и присадени върху някаква подложка дават нормално кристато растение.
Кристатите и монстрозни растения цъфтят и дават семена, както и обикновените, но това се случва рядко. Някои растения стават кристати още в ранна възраст, все още не съзрели за цъфтеж и поради това никога не цъфтят. Това е едно от обясненията защо някои кристати цъфтят, а други никой никога не е видял цъфнали. Значение има, разбира се, и видовата и родова принадлежност.

В кактусарската общност отдавна се дискутира въпроса, дали и до колко подложката влияе на присадката и най-вече дали различните видове кактуси използвани, като подложки оказват влияние върху присадения кактус. Преобладаващото мнение е че различните подложки видимо променят външния вид на присада. За да докажа или отхвърля това схващане направих един експеримент. Реших да използвам две популярни подложки, Eriocereus jusbertii и Myrtillocactus geometrizans, а като присадка, красив  кристат кактус наричан “мозъчето” и който определям, като Solisia pectinata. Целта на мероприятието беше да присадя солисията върху двете различни подложки и да видя дали ще има някакви разлики между тях. За да съм максимално прецизен за присад взех не само парчета от едно растение, а двете парчета бяха от една гънка на кристатото “мозъче” и растяха едно до друго. След като се прихванаха, преди три години, саксиите на двата присада през цялото време държах едно до друго на балкона и така получаваха еднакво копичество светлина. Поливах ги по едно и също време с еднакво количество вода. Мисля излишно е да споменавам, че растяха в абсолютно еднаква почва.
Още първата година започна да се забелязват различия между тях, като дебелината на гънките и оцветяването им. Солисията растяща върху миртилото се нагъваше по-бързо и с по-тънки гънки червени на цвят за разлика от тази върху юзбертито, която растеше по-бавно, но за сметка на това образуваше дебели зелени нагъвания. Какво се получи на третата година може да видите по-долу.  :)

Коментари по статията: ТУК

Подхранване на кактуси – от Scleri

По принцип кактусите имат много бавен и икономичен метаболизъм. Нуждаят се от минимални количества хранителни вещества, и за това могат спокойно да се отглеждат и без допълнително подхранване. Особенно такива които са пресаждани преди две, три години.
Подхранване аз лично прилагам само за видове с чувствителна коренова система. Такива на които кореновата им система трудно се възстановява, а всяко пресаждане носи риск от увреждане на корените. Подхранването им отлага пресаждането с няколко години.

Не всеки тор е подходящ за кактусите. Азота стимулира растежа на влагозапасяващата тъкан, и тя изпреварва в развитието си скелетната конструкция на растението. Резултата е хилаво, крехко растение което може да се счупи от собствената си тежест.
Опита е показал че за кактусите най- подходящ е комбинирания тор със съотношение на азот, фосфор калий 6-12-36. От различните торове на пазара такова съотношение има оранжевия кристалон. В добавка той има и комплект микроелементи.
За по-млади растения може да се използва червен кристалон. При него съотношението на трите основни елемента е 12-12-36. Азота е увеличен, но не преобладава.

Кактусите трябва да се подхранват само когато са във фаза на активен растеж. Обикновенно през една, две поливки. На третата може да се сложи малко тор. Добре е кактуса да се полее с малко вода, и след час, два да се дополее с останалото количество вода в което е разтворен комбинирания тор.

И все пак ако човек има възможност е по-добре кактуса да се пресее в нова почва вместо да се тори.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1920
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

Кога и как да започваме да “приспиваме”?! – от Scleri

Когато говорим за приспиване и събуждане на кактусите не трябва да забравяме кавичките. Състоянието в което изпадат растенията няма нищо общо със спането. Дълбоката зимна стагнация / която ние наричаме спане / позволява на кактусите да преодолеят периода на суша който обхваща зимно време районите на техните природни местообитания. През този период всички биохимични процеси протичащи в кактусите са силно забавени. Нуждите на кактуса от вода и хранителни вещества са много по-малки, и той успява да преодолее зимните месеци използвайки само складираните в себе си вода и хранителни вещества. Фотозинтезата е основния процес нормалното протичане на който е свързано с наличието на светлина. Тъй като и този процес е силно намален то и нуждите от светлина на растението са много по-малки. Така че един добре ” заспал” кактус спокойно може да изкара зимата и на етажерка в антрето, на тавана, или в дъното на някоя северна стая. Единственото условие е преди това / наблягам на думичката преди / той наистина да е навлязъл напълно в етапа на зимна стагнация, и температурата и влажноста на помещението да са такива че той да си остане в това състояние. Ако стаята е топла / температури над 16 – 18 градуса / това състояние не е достатъчно дълбоко и недостатъчната светлина може да доведе до неприятно издължаване на върха на кактуса.
Аз лично се старая да отложа колкото се може повече прибирането на кактусите вътре в стаята . Това им дава възможност да ” заспят” по лесно защото температурите на вън са достатъчно ниски. Влагата я ограничавам спирайки поливането. Докато кактуса бавно навлиза в състояние на стагнация светлината е достатъчно интензивна и не позволява появата на нежелани ефекти. По принцип интензивната светлина не пречи на кактуса да “спи”, но не е задължително условие за неговото оцеляване. Ако имате възможност вашите кактуси да зимуват на светло това е един плюс който помага на пролет по.лесната им адаптация към слънчевото греене, но ако нямате нищо не пречи да зимуват и на по-тъмно място.
Пак се отплеснах в многословни приказки. Исках само да кажа че тъмнината не е необходимо условие за да може кактуса да заспи. За да се случи това кактуса трябва да е със суха почва, и температурите да паднат под петнайсет, шестнайсет градуса през деня и около десет през ноща. Кратковременните понижения под пет градуса също са полезни за някои високопланински , основно южноамерикански, видове. Едва когато кактуса ” заспи” напълно той може да бъде преместен за зимуване на място с ограничен достъп на светлина. Все пак за предпочитане е кактуса да си остане на светло така че това местене е само ако нямате място, а не за да се чувства кактуса по-добре.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1687
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

Нужен ли е дренажен слой на дъното на саксията – от Scleri

Когато си купувате кактус от магазина в саксийката му няма такова чудо наречено дренаж. Не защото е вреден, а защото отнема и време и пари да насипеш дренаж в хиляди саксийки. Големите производители са решили проблема като ролята на дренаж играят самите рафтове по които са наредени саксийките с кактусите. Много често те са изградени така че да позволяват долно поливане. Кактусите са сяти в чист торф, а той е силно отцедлив. Всички хранителни вещества се подават с водата – хидропонноотглеждане.
При нас това не става, или поне е трудно осъществимо в любителски условия. За това хранителните вещества трябва да са в субстрата. Използваме повече или по малко почва и това автоматично го прави влагозадържащ. Според мен за да може почвата по бързо да исъхне дренажа е задължителен. Най добрия вариянт са саксиите с много и големи дупки на дъното. За да не изпада дренажа през тях аз слагам на дъното парченце мрежа за прозорец. Върху нея слой средно едри камъчета – 10 – 12 милиметра. по возможност с по неправилна форма – чакъл от някоя кариера, а не загладени речни камъчета. Неправилната форма води до образуването на по-големи кухини между отделните камъчета, което прави циркулацията на въздуха по лесна. Върху този слой камъчета насипвам съвсем тънък слой едър пясък – едрина на зърното 3 – 5 милиметра. Този слой пречи на водата при поливане да свлече почвата между камъчетата.
При повечето кактуси няма нужда и аз не насипвам отделни слоеве почва, но при някои с чуствителна коренова шийка се налага с почва да се зарият само влагозасмукващите корени, а кореновата шийка да се зарие с едри камъчета / същите като тези за дренажа / премесени с парченца натрошени дървени въглища. Те не могат да предпазят шийката на сто процента но все пак увеличават шанса растението да оцелее.
Насипването на слой камъчета върху почвата определено има естетически ефект, но аз лично не го правя защото този слой възпрепятства испарението на влагата и забавя исушаването на почвата. Освен това този слой пречи и на доброто контролиране на почвената влага по простата причина че не можете да видите почвата.
И последно. За кактуси които искат маскимално бързо исушаване на почвения субстрат дренажа може да е дебел три, четири сантиметра / за целта саксията трябва да е по – дълбока / . Освен това пробивам допълнителни дупки отстрани в долната част на саксията / не на дъното / там където е дренажа.
Виждал съм на снимка / аз не съм го правил / в долната част на почвата навит фитил за газена лампа. Двайсетина сантиметра от фитила показан на вън през дупка в саксията. Тази част от фитила която е на вън отделя влагата във въздуха, и изпива влагата от почвата.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=2200
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

За корените, пресаждането, и още нещо – От Scleri

Снимка: Асен Стефанов

Преди много, много години / но не чак толкова много / сблъсъкът на тектоничните плочи довел до нагъването на младите континенти и появата на нови планински вериги. В Северна америка се появили Скалистите планини, а в южна Андите. Новопоявилите се планини застанали на пътя на влажните въздушни маси идващи от океана, и дъждовете в местата зад тях намалели чувствително. Разбира се тази промяна станала достатъчно бавно и растенията по тези места имали време да се нагодят към новите условия. Някои растения, които хората по-късно нарекли ефемероиди, се научили да изграждат под земята различни грудки, луковици и коренища. Те са способни да оцелеят в състояние на стагнация в течение на няколко години и да дочакат появата на нужната влага. Тогава поникват, растат и се размножават. Ако междувременно настъпи засуха растението загива но подземното коренище остава в очакване на новите дъждове. Само че този начин на оцеляване се оказал твърде рискован. Ако нужната влага не се появи навреме растението загивало преди да успее да се размножи. За това друга група растения се научили да живеят бързо. За краткия период в който се появят подходящите за живот условия те успяват да поникнат от семенце. Да пораснат.Да успеят да се размножат, и с изчерпването на влагата да загинат. Тези растения хората нарекли терофити. Най-бързите от тях успяват да изминат целия си жизнен цикъл за срок от 2 до 6 седмици. Голяма част от видовете обаче поели по друг път. Те се научили бързо да усвояват и съхранят появилата се влага а след това бавно и икономично да я изразходват. Тези растения хората нарекли Сукуленти. Името идва от латинското сукус – сочен. Парадокс, но растенията които обитават едни от най-засушливите места на планетата съдържат в себе си най-голям процент вода. Явно признака на сукулентност не се оказал достатъчно определящ за да бъдат отделени в едно семейство. Сукулентите са група растения в която влизат видове от различни семейства, като най-голямото е семейството на кактусите.
Както вече казах в условията на оскъдна влага растенията са били принудени да се научат максимално бърдо да усвоят максимално количество вода, и след това да я съхранят. За целта им е била нужна максимално голяма коренова система. В резултат корените на кактусите често надминават няколкократно по размер надземната част на растението. При някои видове те са разположени плитко, на няколко сантиметра под повърностна на почвата и така имат възможност да уловят и най-оскъдните валежи. Други които живеят на места с редки, но обилни валежи насочват корените си дълбоко на долу в преследване на потъналата вода. Тук обаче се появил друг проблем. Веднага след като растението успее да попълни запасите от вода голямата коренова систева ставала не само ненужна, но дори вредна. Това е така защото кактусите както всички останали растения нямат механични помпи с които да изпомпят влагата от почвата. Те разчитат на един природен закон. Закона за осмотичното налягане. /Освен атмосферно и кръвно налягане на света съществува и такова чудо / Та по силата на този закон водата винаги се стреми да премине от по-влажното към по-сухото място. Това означава че когато почвата е повече или по-малко влажна водата преминава през кореновата състема към листата на растенията където се изпарява. Когато обаче почвата изсъхне напълно водата автоматически тръгва по обратния път. За да не допуснат това растенията били принудени да намерят начин да прекъснат някъде пътя на водата. Най-лесно се оказало да “изхвърлят” тази си част която е в съприкосновение със сухата почва – корена. Само че по-късно, при появата на новата влага, би било трудно да се изгради тази голяма система от корени за това кратко време при което водата е в наличност. Природата намерила решение и на този проблем. За разлика от корените на нормалните растения тези на сукулентите, и в частност на кактусите са покрити плътно от тънички бели коренчета наречени всмукващи. Само тази част от кореновата система разполага с достатъчно тънки клетъчни мембрани позволяващи водата да премине. Достатъчно е да отмрат само тези коренчета и обратния път на влагата бил прекъснат. Преди да отмрат обаче тези коренчета залагат в основата си малки пъпчици / както листата на познатите ни растения залагат в основата си пъпка от която през следващата година ще се развие новото листо /. Тези пъпчици ние наричаме чакащи коренчета.
След този дълъг теоричен увод идва и практичната част на моето писание. 
Приемаме че на нашия кактус му е дошло времето за поливане. Научни наблюдения са доказали че само час, час и половина след като почвата се навлажни от чакащите коренчета израства плътна мрежа всмукващи коренчета и кактуса започва жадно да “ пие” вода. Шест до осем часа след това / при някои “по-мързеливи “ видове максимум до дванайсет часа/ кактуса е възстановил изразходваната влага, и всмукващите му коренчета постепенно отмират. Преди това обаче те са заложили в основата си следващите чакащи коренчета. Тези чакащи коренчета успяват да “узреят” през периода на суша, и при последващото появяване на влага се развиват почти мълниеносно. Това е с две думи разказан механизма на работа на кореновата система на кактуса. Какви са най-честите грешки които ние допускаве в тази връзка.
Първата и най-честа грешка. Много хора живеят с убеждението че кактусите са пустинни растения / вярно за много малка част от тях / , и че в пустините когато вали водата пада едва ли не на броени какпи. За това хората поливат кактусите си много оскъдно / по форумите съм срещал мнения в които се говори за поливане с милилитри вода измерени със спринцовки /. Разбирайки че водата е малко, опитват с по-чести поливки да компенсират разликата. При това положение кактуса не успява да възстанови загубите си от влага / подадената му вода с оскъдното поливане не е достатъчна / Веднага след като усети че почвата започва да изсъхва кактуса отхвърля всмукващите си коренчета за да прекъсне обратния път на влагата. Той остава “ полужаден”, но следващата поливка идваща след два, три дена го заварва с недостатъчно “ узрели” чакащи коренчета, и той не може да изгради новите всмукващи. Получава се състояние най-добре характеризирано с нашата поговорка – Вода гази, жасен ходи. Тъй като кактуса не може да усвои подадената влага, а тя няма от къде да се изпари / саксийката най-често е пластмасова водонепропусклива, и тялота на кактуса стои отгоре като похлупак / почвата остава дълго време влажна. Влажната и топла почва е идеална среда за развитието на различни патогенни микроорганизми, бактерии и гъби които довеждат до гнилостни процеси. Кактуса не е научен да се бори с тях тъй като там от където идва такива процеси няма. Резултата е загниване на корена, а от там често и на цялото растение. То горкото скоропостижно отива в кактусовия рай / ако съществува някъде /. Извода от цялата история е че кактусите / поне подавляващото болшинсто от най-често срещаните по домовете ни видове / трябва да се поливат обилно. Почвата да успее да се увлажни максимално. Добър признак за това е когато при поливане водата потече през дренажните отвори на саксията. Следващата поливка обаче трябва да е след като почвата успее да изсъхне напълно, а за много от видовете дори известно време след като почвата е изсъхнала.
Втория най-често срещан проблем свързан с кореновата система е пресаждането на кактуса в неподходящо голяма саксия./ Ако не броим пресаждането в неподходяща почва / Всички любители цветари знаят че когато едно растение е посадено в по-голяма саксия то има възможност да изгради по-голяма коренова сестема. Тя да достави по-голямо количество влага и хранителни вещества, и растението да порастне по-бързо и по-голямо. При кактусите обаче това правило не важи. Както вече ви посочих след като кактуса усвои нужното му количество вода неговата коренова система престава да фунционира. Когато кактуса е засят в по-голяма саксия, съответно в повече почва, той не успява да усвои всичката налична влага. / Логично е че повечето почва поема повече влага / Останалата в почвата влага довежда то по-горе описания резултат. Следователно кактуса трябва да е засят в толкова голяма саксия че корените му да успеят да обхванат цялото количество почва в нея. За това при всяко последващо пресаждане трябва да се използа саксия малко по-голяма от старата. Когато растението порастне и достигне максималната си големина при пресаждането само се сменя почвата / или част от нея / като се запазва размера на саксията. Ако при някое от пресажданията забележим че корените не са обхванали цялото количество почва / и причината за това не е в неподходяща почва, или някакво заболяване / е препоръчително да пресадим кактуса в по-малка саксия.
Има още една подробност касаеща пресаждането на кактусите. Тя се отнася за кактусите с така наречена реповидна коренова сестема. Това са растения които идват от места с крайно оскъдна влага. За да намалят до максимално възможна степен изпарението тези видове са скрили под земята не само корена си, но и тази част от тялото в която са съсредоточени влагозапасяващите тъкани. На повърхноста остава само малка част от тялото / често четири, пет пъти по-малка от подземната /. Колкото растението да може да фотосинтезира. Тоест не всичко което е под земята е корен / макар че ние го наричаме така / Същинския корен заема едва една четвърт, до една трета, от най-долната част на растението. Само там то изгражда всмукващи коренчета. Следователно кактуса трябда да е засаден така че само тази най-долна една трета да се намира в почвата. Останалите две, трети от подземната част на кактуса трябва да се зарият с някакъв инертен материал, който да успее да изсъхне максимално бързо след поливката.За целта може да се използа едър / 4 – 8 милиметра / пясък, натрошена керамика, ситен чакъл, керамзит вермикулит, или какъвто и да е друг материал с неутрална химична реакция. Най-добре е кактуси с такава коренова система да се поливат отдолу. Като саксията им се постави в съд с вода така че водата да достигне само до долната една трета на растението. Когато кактусите са много, или са разположени така че не можем да ги местим за да ги полеем естесвено ще поливаме отгоре. Тогава горната част на субстрата обаче трябва да успее да изсъхне максимално бързо защото влагата в него е безполезна за кактуса, но може да доведе до загниването на кореновата шийка / най-чувствителното на загниване място от тялото на кактуса /, и от там загуба на растението.
Не на последно място отношение към правилното фунциониране на кореновата система на кактуса има и разположението на саксията. Вярно е че в природата там където живеят кактусите дневната температура често надхвърля четирсет, петдесет градуса. Само че това е температурата на въздуха и на повърхноста на почвата. Тъй като нощно време температурите падат рязко почвата не успява да се загрее до тези граници. Двайсетина сантиметра под повърхноста температурата на почвата не надминава трийсет градуса. Какво се случва на нашите балкони. Тъй като за повечето кактуси знаем че обичат максимум слънце ние ги разполагаме на най-слънчевото място с което разполагаме. Слънцето обаче цял ден грее не само тях, но и саксията в която са засяти. В резултат температурата на почвата отива далеч над допустимите трийсет градуса. При тези условия кореновата система на кактуса не само отказва да работи, но може буквално да се свари и да загине. Следователно трябва да осигурим някаква защита на саксията от прякото слънце. Това може да е една проста дъска която да пази сянка. По-красивият вариянт е когато саксиите с кактусите са разположени в някакъв по-голям съд и растоянието между тях е запълнено с инертен материал, ситен чакъл и красиви камъчета. Освен естетическия ефект / имитиране на пустинна повърхност / тези камъчета предпазват почвата в саксията от прегряване.

Има още много по-дребни подробности и хитринки които могат да се кажат за пресаждането и поливането на кактусите, но материала ще стане дълъг и вероятно скучен. Ако нещо ви интересува питайте. Ще се постарая да ви отговоря. Стига да знам отговора разбира се.

Коментари по статията:  ТУК