Кога и как да започваме да „приспиваме“?! – от Scleri

Когато говорим за приспиване и събуждане на кактусите не трябва да забравяме кавичките. Състоянието в което изпадат растенията няма нищо общо със спането. Дълбоката зимна стагнация / която ние наричаме спане / позволява на кактусите да преодолеят периода на суша който обхваща зимно време районите на техните природни местообитания. През този период всички биохимични процеси протичащи в кактусите са силно забавени. Нуждите на кактуса от вода и хранителни вещества са много по-малки, и той успява да преодолее зимните месеци използвайки само складираните в себе си вода и хранителни вещества. Фотозинтезата е основния процес нормалното протичане на който е свързано с наличието на светлина. Тъй като и този процес е силно намален то и нуждите от светлина на растението са много по-малки. Така че един добре “ заспал“ кактус спокойно може да изкара зимата и на етажерка в антрето, на тавана, или в дъното на някоя северна стая. Единственото условие е преди това / наблягам на думичката преди / той наистина да е навлязъл напълно в етапа на зимна стагнация, и температурата и влажноста на помещението да са такива че той да си остане в това състояние. Ако стаята е топла / температури над 16 – 18 градуса / това състояние не е достатъчно дълбоко и недостатъчната светлина може да доведе до неприятно издължаване на върха на кактуса.
Аз лично се старая да отложа колкото се може повече прибирането на кактусите вътре в стаята . Това им дава възможност да “ заспят“ по лесно защото температурите на вън са достатъчно ниски. Влагата я ограничавам спирайки поливането. Докато кактуса бавно навлиза в състояние на стагнация светлината е достатъчно интензивна и не позволява появата на нежелани ефекти. По принцип интензивната светлина не пречи на кактуса да „спи“, но не е задължително условие за неговото оцеляване. Ако имате възможност вашите кактуси да зимуват на светло това е един плюс който помага на пролет по.лесната им адаптация към слънчевото греене, но ако нямате нищо не пречи да зимуват и на по-тъмно място.
Пак се отплеснах в многословни приказки. Исках само да кажа че тъмнината не е необходимо условие за да може кактуса да заспи. За да се случи това кактуса трябва да е със суха почва, и температурите да паднат под петнайсет, шестнайсет градуса през деня и около десет през ноща. Кратковременните понижения под пет градуса също са полезни за някои високопланински , основно южноамерикански, видове. Едва когато кактуса “ заспи“ напълно той може да бъде преместен за зимуване на място с ограничен достъп на светлина. Все пак за предпочитане е кактуса да си остане на светло така че това местене е само ако нямате място, а не за да се чувства кактуса по-добре.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1687
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

За корените, пресаждането, и още нещо – От Scleri

Снимка: Асен Стефанов

Преди много, много години / но не чак толкова много / сблъсъкът на тектоничните плочи довел до нагъването на младите континенти и появата на нови планински вериги. В Северна америка се появили Скалистите планини, а в южна Андите. Новопоявилите се планини застанали на пътя на влажните въздушни маси идващи от океана, и дъждовете в местата зад тях намалели чувствително. Разбира се тази промяна станала достатъчно бавно и растенията по тези места имали време да се нагодят към новите условия. Някои растения, които хората по-късно нарекли ефемероиди, се научили да изграждат под земята различни грудки, луковици и коренища. Те са способни да оцелеят в състояние на стагнация в течение на няколко години и да дочакат появата на нужната влага. Тогава поникват, растат и се размножават. Ако междувременно настъпи засуха растението загива но подземното коренище остава в очакване на новите дъждове. Само че този начин на оцеляване се оказал твърде рискован. Ако нужната влага не се появи навреме растението загивало преди да успее да се размножи. За това друга група растения се научили да живеят бързо. За краткия период в който се появят подходящите за живот условия те успяват да поникнат от семенце. Да пораснат.Да успеят да се размножат, и с изчерпването на влагата да загинат. Тези растения хората нарекли терофити. Най-бързите от тях успяват да изминат целия си жизнен цикъл за срок от 2 до 6 седмици. Голяма част от видовете обаче поели по друг път. Те се научили бързо да усвояват и съхранят появилата се влага а след това бавно и икономично да я изразходват. Тези растения хората нарекли Сукуленти. Името идва от латинското сукус – сочен. Парадокс, но растенията които обитават едни от най-засушливите места на планетата съдържат в себе си най-голям процент вода. Явно признака на сукулентност не се оказал достатъчно определящ за да бъдат отделени в едно семейство. Сукулентите са група растения в която влизат видове от различни семейства, като най-голямото е семейството на кактусите.
Както вече казах в условията на оскъдна влага растенията са били принудени да се научат максимално бърдо да усвоят максимално количество вода, и след това да я съхранят. За целта им е била нужна максимално голяма коренова система. В резултат корените на кактусите често надминават няколкократно по размер надземната част на растението. При някои видове те са разположени плитко, на няколко сантиметра под повърностна на почвата и така имат възможност да уловят и най-оскъдните валежи. Други които живеят на места с редки, но обилни валежи насочват корените си дълбоко на долу в преследване на потъналата вода. Тук обаче се появил друг проблем. Веднага след като растението успее да попълни запасите от вода голямата коренова систева ставала не само ненужна, но дори вредна. Това е така защото кактусите както всички останали растения нямат механични помпи с които да изпомпят влагата от почвата. Те разчитат на един природен закон. Закона за осмотичното налягане. /Освен атмосферно и кръвно налягане на света съществува и такова чудо / Та по силата на този закон водата винаги се стреми да премине от по-влажното към по-сухото място. Това означава че когато почвата е повече или по-малко влажна водата преминава през кореновата състема към листата на растенията където се изпарява. Когато обаче почвата изсъхне напълно водата автоматически тръгва по обратния път. За да не допуснат това растенията били принудени да намерят начин да прекъснат някъде пътя на водата. Най-лесно се оказало да “изхвърлят” тази си част която е в съприкосновение със сухата почва – корена. Само че по-късно, при появата на новата влага, би било трудно да се изгради тази голяма система от корени за това кратко време при което водата е в наличност. Природата намерила решение и на този проблем. За разлика от корените на нормалните растения тези на сукулентите, и в частност на кактусите са покрити плътно от тънички бели коренчета наречени всмукващи. Само тази част от кореновата система разполага с достатъчно тънки клетъчни мембрани позволяващи водата да премине. Достатъчно е да отмрат само тези коренчета и обратния път на влагата бил прекъснат. Преди да отмрат обаче тези коренчета залагат в основата си малки пъпчици / както листата на познатите ни растения залагат в основата си пъпка от която през следващата година ще се развие новото листо /. Тези пъпчици ние наричаме чакащи коренчета.
След този дълъг теоричен увод идва и практичната част на моето писание. 
Приемаме че на нашия кактус му е дошло времето за поливане. Научни наблюдения са доказали че само час, час и половина след като почвата се навлажни от чакащите коренчета израства плътна мрежа всмукващи коренчета и кактуса започва жадно да “ пие” вода. Шест до осем часа след това / при някои “по-мързеливи “ видове максимум до дванайсет часа/ кактуса е възстановил изразходваната влага, и всмукващите му коренчета постепенно отмират. Преди това обаче те са заложили в основата си следващите чакащи коренчета. Тези чакащи коренчета успяват да “узреят” през периода на суша, и при последващото появяване на влага се развиват почти мълниеносно. Това е с две думи разказан механизма на работа на кореновата система на кактуса. Какви са най-честите грешки които ние допускаве в тази връзка.
Първата и най-честа грешка. Много хора живеят с убеждението че кактусите са пустинни растения / вярно за много малка част от тях / , и че в пустините когато вали водата пада едва ли не на броени какпи. За това хората поливат кактусите си много оскъдно / по форумите съм срещал мнения в които се говори за поливане с милилитри вода измерени със спринцовки /. Разбирайки че водата е малко, опитват с по-чести поливки да компенсират разликата. При това положение кактуса не успява да възстанови загубите си от влага / подадената му вода с оскъдното поливане не е достатъчна / Веднага след като усети че почвата започва да изсъхва кактуса отхвърля всмукващите си коренчета за да прекъсне обратния път на влагата. Той остава “ полужаден”, но следващата поливка идваща след два, три дена го заварва с недостатъчно “ узрели” чакащи коренчета, и той не може да изгради новите всмукващи. Получава се състояние най-добре характеризирано с нашата поговорка – Вода гази, жасен ходи. Тъй като кактуса не може да усвои подадената влага, а тя няма от къде да се изпари / саксийката най-често е пластмасова водонепропусклива, и тялота на кактуса стои отгоре като похлупак / почвата остава дълго време влажна. Влажната и топла почва е идеална среда за развитието на различни патогенни микроорганизми, бактерии и гъби които довеждат до гнилостни процеси. Кактуса не е научен да се бори с тях тъй като там от където идва такива процеси няма. Резултата е загниване на корена, а от там често и на цялото растение. То горкото скоропостижно отива в кактусовия рай / ако съществува някъде /. Извода от цялата история е че кактусите / поне подавляващото болшинсто от най-често срещаните по домовете ни видове / трябва да се поливат обилно. Почвата да успее да се увлажни максимално. Добър признак за това е когато при поливане водата потече през дренажните отвори на саксията. Следващата поливка обаче трябва да е след като почвата успее да изсъхне напълно, а за много от видовете дори известно време след като почвата е изсъхнала.
Втория най-често срещан проблем свързан с кореновата система е пресаждането на кактуса в неподходящо голяма саксия./ Ако не броим пресаждането в неподходяща почва / Всички любители цветари знаят че когато едно растение е посадено в по-голяма саксия то има възможност да изгради по-голяма коренова сестема. Тя да достави по-голямо количество влага и хранителни вещества, и растението да порастне по-бързо и по-голямо. При кактусите обаче това правило не важи. Както вече ви посочих след като кактуса усвои нужното му количество вода неговата коренова система престава да фунционира. Когато кактуса е засят в по-голяма саксия, съответно в повече почва, той не успява да усвои всичката налична влага. / Логично е че повечето почва поема повече влага / Останалата в почвата влага довежда то по-горе описания резултат. Следователно кактуса трябва да е засят в толкова голяма саксия че корените му да успеят да обхванат цялото количество почва в нея. За това при всяко последващо пресаждане трябва да се използа саксия малко по-голяма от старата. Когато растението порастне и достигне максималната си големина при пресаждането само се сменя почвата / или част от нея / като се запазва размера на саксията. Ако при някое от пресажданията забележим че корените не са обхванали цялото количество почва / и причината за това не е в неподходяща почва, или някакво заболяване / е препоръчително да пресадим кактуса в по-малка саксия.
Има още една подробност касаеща пресаждането на кактусите. Тя се отнася за кактусите с така наречена реповидна коренова сестема. Това са растения които идват от места с крайно оскъдна влага. За да намалят до максимално възможна степен изпарението тези видове са скрили под земята не само корена си, но и тази част от тялото в която са съсредоточени влагозапасяващите тъкани. На повърхноста остава само малка част от тялото / често четири, пет пъти по-малка от подземната /. Колкото растението да може да фотосинтезира. Тоест не всичко което е под земята е корен / макар че ние го наричаме така / Същинския корен заема едва една четвърт, до една трета, от най-долната част на растението. Само там то изгражда всмукващи коренчета. Следователно кактуса трябда да е засаден така че само тази най-долна една трета да се намира в почвата. Останалите две, трети от подземната част на кактуса трябва да се зарият с някакъв инертен материал, който да успее да изсъхне максимално бързо след поливката.За целта може да се използа едър / 4 – 8 милиметра / пясък, натрошена керамика, ситен чакъл, керамзит вермикулит, или какъвто и да е друг материал с неутрална химична реакция. Най-добре е кактуси с такава коренова система да се поливат отдолу. Като саксията им се постави в съд с вода така че водата да достигне само до долната една трета на растението. Когато кактусите са много, или са разположени така че не можем да ги местим за да ги полеем естесвено ще поливаме отгоре. Тогава горната част на субстрата обаче трябва да успее да изсъхне максимално бързо защото влагата в него е безполезна за кактуса, но може да доведе до загниването на кореновата шийка / най-чувствителното на загниване място от тялото на кактуса /, и от там загуба на растението.
Не на последно място отношение към правилното фунциониране на кореновата система на кактуса има и разположението на саксията. Вярно е че в природата там където живеят кактусите дневната температура често надхвърля четирсет, петдесет градуса. Само че това е температурата на въздуха и на повърхноста на почвата. Тъй като нощно време температурите падат рязко почвата не успява да се загрее до тези граници. Двайсетина сантиметра под повърхноста температурата на почвата не надминава трийсет градуса. Какво се случва на нашите балкони. Тъй като за повечето кактуси знаем че обичат максимум слънце ние ги разполагаме на най-слънчевото място с което разполагаме. Слънцето обаче цял ден грее не само тях, но и саксията в която са засяти. В резултат температурата на почвата отива далеч над допустимите трийсет градуса. При тези условия кореновата система на кактуса не само отказва да работи, но може буквално да се свари и да загине. Следователно трябва да осигурим някаква защита на саксията от прякото слънце. Това може да е една проста дъска която да пази сянка. По-красивият вариянт е когато саксиите с кактусите са разположени в някакъв по-голям съд и растоянието между тях е запълнено с инертен материал, ситен чакъл и красиви камъчета. Освен естетическия ефект / имитиране на пустинна повърхност / тези камъчета предпазват почвата в саксията от прегряване.

Има още много по-дребни подробности и хитринки които могат да се кажат за пресаждането и поливането на кактусите, но материала ще стане дълъг и вероятно скучен. Ако нещо ви интересува питайте. Ще се постарая да ви отговоря. Стига да знам отговора разбира се.

Коментари по статията:  ТУК