Echinocereus scopulorum
Произход
Мексико (Синалоа, Сонора, остров Тибурон).
Описание[1]
Стебло: единично, цилиндрично, до 10 см диаметър и 10-40 см височина.
Ребра: 13-15, прави или леко спираловидни.
Радиални бодли: 12-17 (-20), 0.8-1.4 см дълги, пектинатни, бели.
Централни бодли: (0-) 1-4, по-къси от радиалните, бели или кремави.
Цветове: до 11 см широки, пурпурно-лилави, бяло гърло, с ярко зелени близълца.
Отглеждане
Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през април-май. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 7° C.
Размножаване: От семена.
Болести: Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата.
Полеви номера
HK 1290, LAU 601, REP 202
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |