Stenocactus crispatus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Stenocactus crispatus
Stenocactus crispatus 0h.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Stenocactus
вид: crispatus
Научно наименование
Stenocactus crispatus
(DC.) A.Berger ex A.W.Hill
Синоними
  • Echinocactus crispatus
  • Echinofossulocactus crispatus
  • Ferocactus crispatus
Видове

Етимология

Stenocactus crispatus е разпространен в Мексико (Идалго, Мехико, Оахака, Пуебла, Тлахкала).
От латинското “Crispatus”, значещо “къдрав” или “накъдрен” заради вълнистите ръбове на ребрата.

Описание [1]

Единично растение (рядко се разклонява) плътно покрито с дълги бодли и нагънати ребра. Видът е много разнообразен и включва много форми (преди считани за отделни видове) като една форма се приближава постепенно (чрез поредица видоизменения) към друга форма, създавайки класификационен кошмар. Един от стенокактусите с най-красивите бодли.
Стъбло: до 20 см. височина, 10 см. ширина, сферично, късо цилиндрично или яйцевидно, леко приплескано на върха, тъмно зелено до синкаво-зелено.
Ребра: 25-60, тънки, дълбоки, атрактивни, вълнообразни, понижени в областта на ареолите. Облите, нагънати или начупени ръбове на този вид са характерни за други видове на Stenocactus.
Ареоли: 1 до 3 на всяко ребро, мъхести през ранните години, по-късно се изчистват.
Радиални бодли: обикновено от 4 до 6 гладки, бели до кафеникави, 0,5-1 см. дълги и около 0,6-1 мм. широки в основата.
Централни бодли: 3-4 много гладки, бели, жълтеникави, кафяви или почти черни, често по-тъмни към върха, насочени нагоре, прави или леко нагънати, а един от тях може да е много дълъг ( от 1 до 10 см. дължина) при някои варианти на вида.
Цветове: централни и фуниевидни, под 4 см в диаметър, околоцветните части са в два нюанса, бледо розови преливащо към лилаво. Цветната тръба е покрита с люспи.
Плодове: 8-12 мм. дълъг, 4-6 мм. в диаметър, яйцеобразни, от червеникаво до сивкаво.
Семена: 1 мм. дълги и 0,9 мм. в диаметър, крушовидни или бъбрековидни, черни.

Отглеждане

Лесно се отглежда и цъфти. Субстратът трябва да е пропусклив, добре дрениран и леко кисел. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но се препоръчва да се засенчват в най-горещата част на деня. През зимата се засушават, като минималните температури трябва да са около 8-10°C.
Размножаване: обикновено чрез семена.

Синоними

  • Brittonrosea amellos
  • Echinocactus crispatus
  • Echinofossulocactus crispatus
  • Ferocactus crispatus

Разновидности

crispatus var. longispinus: Разновидност с много дълъг, до 10 см централен бодил.

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port