Вкореняване в Seramis – от Еxotica

Цитирам в мой превод писаното от познат от Белгия, който ме вдъхнови да пробвам и успея с вкореняване в Seramis. Следват писанията му.

За (пре)вкореняване на каквото и да е за нула време, Божи дар за любителите на сукуленти е Seramis.

Seramis е вид пухкава пенеста печена Вестервалдска глина. Външната повърхност не е спечена при висока температура. Гранулите са еднородни като структура отвън и отвътре. Като материал притежава невероятни капилярни характеристики, задържайки влага, без да бъде мокър. Според автора, вкореняващата сила на материала е поради поддържането на постоянно налягане на водното изпарение на нивото на корените, без растението да бъде мокро или дори влажно1.
По памет на автора, материалът се произвежда от същия вид глина, който се използва за керамичната кухненска посуда за готвене и печене Römertopf.

Простият закон на автора е, че ако нещо не се вкорени в Seramis, вероятно никога няма да се вкорени.

(Като анекдот. Авторът е опитвал да вкоренява издънки от Parodia с години върху почти всякакъв субстрат, какъвто някой може да си представи. В повечето случаи коренови зачатъци са се появявали през късния октомври, което на практика е безполезно. Негови немски приятели му представили Seramis в началото на 90-те. Авторът провел експеримент с някои издънки и повечето се вкоренили за 3 седмици. Повече от смайващо! Продължил с рязането на издънки с леко подсушаване. Става дума за най-малко 100 броя. Бум! 4 – 5 седмици по-късно имал повече от 90 вкоренени и добре растящи нови растения. Между другото, авторът използва Seramis и за проблемни растения като субстрат за възстановяване (с необходимост от леко подхранване). Растенията могат да останат в този субстрат година, дори повече. За пример, отглежда всичките си семеначета Eulychnia в чист Seramis. Вдъхновение за това получил от умиращ Eulychnia, сложен в Seramis и забравен навън, който растял със светлинна скорост, независимо от цялото количество дъжд, който поемал. Почти 40 см височина към момента на споделяне на опита си. Просто невероятно нещо, както самият той възкликва.

Авторът споделя, че използва чист Seramis. Не вярва на торовете на производителя. Скъпи и вероятно нищо особено.

В повечето случаи авторът оставя раната да засъхне върху Seramis. Не използва вече нищо за покриване на раната. Използвал е хормони за вкореняване в далечното минало. Имал е достъп до много различни. Единствените, които са имали нищожен ефект при кактусите са IBA и IAA. Всички останали изглеждат просто шарлатанство. Ефектът на хормонът за вкореняване е най-силно изразен, когато кореновите зачатъци вече са се образували. Вкореняване по-бързо от това с чист Seramis вероятно не е възможно (2). Авторът е пробвал с хормон за вкореняване върху Seramis, както и със Superthrive – никакво забележимо подобрение.

Редакция от автора: Хубава пемза може да бъде добра втора възможност (и първа, ако някой не може да си набави Seramis).

Авторът използва стари кутии от сладкиши, в които насипва слой от 2 см на дъното. На материала му трябва доста много време преди да е необходима замяна.

Авторът споделя, че с пемза или перлит някой може да има много по-добро начало, отколкото с керамзит и подобни. Минал е през тези материали.

Авторът пише, че е опитвал с много продукти от молерова глина, както и с други, защото издънки от Parodia се вкореняват много трудно на обикновени субстрати (както се очаква), преминавайки от материали за котешка тоалетна и през всички популярни добавки за субстрати за бонсай като Terramol/Biozorb/Ultrazorb/Akadama/Haydite/пемза (във всичките ѝ форми) и т.н., налични в страната му (не съвсем Terramol, който е бил наличен само под формата на котешка тоалетна, следователно, по думите на автора, неподходящ за сравнение).

1 По мои наблюдения, при лоша вентилация и висока въздушна влажност раната плесенясва, както и Seramis-ът под нея. Не допускайте това.
2 Има производители, включително и в България, които с голям успех вкореняват с хормони.

Поздрави, Андрей

Кристатите кактуси в нашите колекции – от practicar

Кристатите форми, артът в растителното царство 

Наименованието “кристата” произлиза от латинската дума crista и в превод означава гребен, като се има предвид необичайния външен вид и форма на стъблото, приличащо на гребен
(на петел) или ветрило. “Фасциация” е друга дума, с която се описва същото явление. Кристатите форми се образуват в резултат на издължаване на апикалната меристема (делящите се клетки на върха на растението) в линия и последващ теоретично неограничен растеж, докато нейната ширина остава константна. Образуването на кристати е явление, характерно не само за кактусите, то се среща и при много други сукуленти, като например „млечките” – Euphorbiaceae, „красула” – Crassulaceae, Asclepiadaceae и др., а също и при тревистите растения, храстите и дори при дърветата. Срещат се кристати цветове, плодове, цефалии и даже корени. В зависимост от вида на кактуса и възрастта на кристатата форма, могат да се разграничат три типа кристати:

1. Ветрилообразна, когато гребена е толкова дебел, че колкото и да расте не променя първоначалната си форма, например популярната Сarnegia gigantea “ Ветрилото ” обикновено нараства бавно, става голямо, тежко и ако е присадено, често изтощава подложката, независимо колко е дебела.

2. Вълниста, те са с не толкова дебело стъбло, което дава възможност гребена да се нагъне неколкократно.

3. Тип “мозък”, особено красиви кристати форми, които се получават вследствие многократното нагъване на гребена, при което се оформя образование, наподобяващо мозък на външен вид.

С напредване на възрастта, кристатните меристеми могат да станат по-малко активни или съвсем неактивни. В първия случай растежът продължава само в няколко точки, като най-често тези точки са в нейните краища.
Кристатите кактуси не са нещо необичайно в природата. Съществува хипотеза, според която кристатата форма се появява в рзултат на шока, който изпитва растението при вътрешно или външно въздействие. Според професор Салисбург от Лондонски университет, фасциацията обикновено възниква, когато съществуват благоприятни условия за фотосинтеза, но неблагоприятни за растеж, съпроводени с различни фактори, като повишена влажност, подпомагащи бързия растеж. Много колекционери или търговци, събиращи кактуси в природата отбелязват, че там, където се срещне едно кристато растение, наблизо могат да бъдат намерени и други такива и то не само от същия вид, а дори и от други родове. Това показва, че средата на местообитание оказва влияние върху процеса на кристатизация. Причините може да са от най-различно естество, но основно те могат да бъдат разделени на две групи – генетични и физиологични.

1. Генетични
Не е доказано със сигурност дали фасциациите могат да бъдат унаследявани. Има съобщения за получаване на 50% кристати растения от семена на кристати родители, но и нито едно кристато от семена на такива.

2. Физиологични, които биват:
А. Естествени – фактори на околната среда, към които спадат:
– Въздействие на насекоми. Съобщават се няколко вида насекоми, които могат да предизвикат фасциация.
– Сезонни влияния. Времето на засяване може да повлияе на степента на фасциация.
– Температура. Ниска температура последвана от висока температура.
– Минерален дефицит. Доказано е, че липсата на някои микроелементи може да предизвика фасциация.
Б. Изкуствено приложени фактори.
– Нараняване на точката на нарастване. По тази въпрос може да се спомене за един експеримент. Екземпляр от Ehinopsis multiplex е бил специално разсечен с нож надлъжно на четири съединени в основата си части. С цел да се предотврати срастването в средата е било поставено парченце дърво. След известно време от два отрязъка са се образували гребеновидни издънки. За съжаление, този резултат не е могло да бъде повторен.
– Третиране с източници на йонизиращи лъчения
– Инфектиране с гъби, бактерии и вируси
– Подхранване с екстремно високи дози минерални торове
– Редуване на недостиг с излишък на вода
– Третиране с различни химични агенти. Описан е случай за поява на гребеновидна издънка при Opuntia cilindrica след третиране с разтвор на арсен.
– Увеличаване или намаляване продължителността на деня.
– Изкуствено размножаване по метода in vitro
Тези въздействия могат да доведат и до обратния процес – разкристатване на кристатото растение и превръщането му в нормално, което може отново да стане кристато, но може и да не стане. В моята колекция има една кристата лобивия фаматименсис, присадена върху юзберти, която в късна есен или зима ако се държи на по-сенчесто и топло място и продължи да се полива, за няколко седмици се разкристатва тотално, като се образуват многобройни детки. Лятото някои от така получилите се детки, отново стават кристати и присадени върху някаква подложка дават нормално кристато растение.
Кристатите и монстрозни растения цъфтят и дават семена, както и обикновените, но това се случва рядко. Някои растения стават кристати още в ранна възраст, все още не съзрели за цъфтеж и поради това никога не цъфтят. Това е едно от обясненията защо някои кристати цъфтят, а други никой никога не е видял цъфнали. Значение има, разбира се, и видовата и родова принадлежност.

В кактусарската общност отдавна се дискутира въпроса, дали и до колко подложката влияе на присадката и най-вече дали различните видове кактуси използвани, като подложки оказват влияние върху присадения кактус. Преобладаващото мнение е че различните подложки видимо променят външния вид на присада. За да докажа или отхвърля това схващане направих един експеримент. Реших да използвам две популярни подложки, Eriocereus jusbertii и Myrtillocactus geometrizans, а като присадка, красив  кристат кактус наричан “мозъчето” и който определям, като Solisia pectinata. Целта на мероприятието беше да присадя солисията върху двете различни подложки и да видя дали ще има някакви разлики между тях. За да съм максимално прецизен за присад взех не само парчета от едно растение, а двете парчета бяха от една гънка на кристатото “мозъче” и растяха едно до друго. След като се прихванаха, преди три години, саксиите на двата присада през цялото време държах едно до друго на балкона и така получаваха еднакво копичество светлина. Поливах ги по едно и също време с еднакво количество вода. Мисля излишно е да споменавам, че растяха в абсолютно еднаква почва.
Още първата година започна да се забелязват различия между тях, като дебелината на гънките и оцветяването им. Солисията растяща върху миртилото се нагъваше по-бързо и с по-тънки гънки червени на цвят за разлика от тази върху юзбертито, която растеше по-бавно, но за сметка на това образуваше дебели зелени нагъвания. Какво се получи на третата година може да видите по-долу.  :)

Коментари по статията: ТУК

Отглеждане на Сорiapoa – от Scleri

И така. Както вече казахме кактусите от род Копиапоа идват от Чили. За разлика от повечето видове кактуси, които растат в полупустини и савани, Копиапоите смело можем да наречем пустинни растения. Районите в които се среща Копиапоата се отличават с особенно редки валежи. Понякога минават години преди да завали. Единствен источник на влага се явява пролетното снеготопене по планинските върхове и честите сутрешни мъгли идващи от океана. Влагата от тези мъгли кондензира по растенията. Стича се по стъблата им и успява да навлажни горният няколко сантиметров слой почва. Копиапоите имат няколко часа да усвоят тази влага. Сутрешният бриз разпръсква мъглата и субтропичното слънце / Те растат на такава географска ширина / за няколко часа изсушава почвата. Освен с оскъдната влага този район е интересен и с температурната си характеристика. Силното слънце успява да нагрее почвата до над петдесет градуса, но близоста на океана и постоянния бриз не позволяват температурите на въздуха да надхвърлят 25 градуса дори в средата на лятото. Същия този океан не позволява през зимата температурите да паднат под нулата. От тук идва другата основна разлика с повечето видове кактуси. Тези които ръстат във вътрешноста на континента. Там температурите на въздуха през лятото надхвърлят 40 градуса, и кактусите са свикнали с това. За това за разлика от повечето видове кактуси Копиапоата се чувства по-добре извън нашите оранжерии отколкото вътре в тях където температурата на въздуха пред деня надхвърля 50 градуса.

Като направя уговорката че в грижите които изискват отделните видове има някои малки различия мога като цяло да обобщя

Саксии – Копиапоата има плитко разположена коренова система която е приспособена да усвои влагата в горния десет – петнайсет сантиметров слой почва. Това предполага изборът на саксии да се насочи към сравнително малки, плитки саксии при които кореновата система на кактуса да обхване целия обем от почва . Недопустимо е под растението да остане голям обем свободна почва която да играе ролята на резервоар на излишна влага. Вярно е че малката саксия ограничава растежа на корените и това забавя растежа на кактуса като цяло, но Копиапоата по принцип си е бавно растящо трънче и всякакви опити да се ускори растежа му водят до големи различия във външния вид на растението и описанието на вида му. На дъното на саксията трябва да има добър дренажен слой който да позволява изтичането на излишната вода и лесният достъп на ръздух до корените.

Почвен субстрат – Като цяло Копиапоата вирее най-добре в максимално водо и въздухо пропусклив минерален събстрат без съдържание на хумус с неутрален до леко кисел характер. За подавляващото болшинство видове аз използвам субстрат съставен от две части зеолит, две части едър пясък и по една част глинеста градинска почва и торф. За така наречените ” Меки ” Копиапои – хумилис, хипогаеа, лонгиспина, и още няколко други може леко да се увеличи делът на почвата като се добави и една част широколистна листовка.

Поливане – Режимът на поливане на Копиапоите се различава чувствително с този на останалите кактуси. Започваме от зимата. Абсолютно суха зимовка при температури около и под 5 градуса. Тъй като при нашите климатични условия това е много трудно постижимо. / Когато зимата се случи по-топла температурите могат да достигнат и да се задържат дълго над десет градуса. / може все пак да се наложи едно, две леки пулверизирания при които да се навлажнят горните няколко сантиметра от почвата в саксията. В никакъв случай цялата почва. Това позволява на кактуса да възстанови загубената влага и на пролет по-леко и бързо да излезе от стагнация. Абсолютно сухото зимуване при по-високи температури няма да убие растението, но затормозява пролетното му събуждане. През късната пролет и ранното лято когато температурите достигнат двайсет, двайсет и пет градуса Копиапоите растат най-интензивно. Тогава нуждите им от вода са най-големи. Поливаме в топли слънчеви дни като внимаваме почвата да се навлажни, но без да достига маскималната си влагоемкост. Тоест без да потича вода от дренажните отвори / ако това се случи веднъж, два пъти, докато уцелим нужното количество вода естествено не е фатално/ . Преди следващата поливка почвата трябва да има време да исъхне напълно. В горещите летни дни когато температурата на въздуха трайно достигне над 30 – 35 градуса Копиапоата отново намалява своята жизнена дейност . Тогава е добре да и осигурим / ако има възможност разбира се / лека защита от прякото слънце и задължително да намалим поливките. Те могат да се заменят с няколко пулверизирания които както през зимата да навлажнят горната половина от почвата в саксията. От втората половина на август до към средата на септември Копиапоите отново се събуждат за растеж. Дневните температури са в техните любими граници около 25 градуса, а вечерите са по-хладни. Колкото е по-голяма разликата мужду дневните и нощни температури толкова Копиапоата се чуства по-добре. В края на септември до към средата на октомври трябва да са последните поливки Това зависи отново от температурите. При по-топла есен навлизането в зимна стагнация става по-късно.

Разположение – Копиапоата е слънцелюбиво растение. Защо е така е ясно на всеки. Само че тя не може да понесе силното слънце ако не е подготвена за това. Колкото и парадоксално да звучи Копиапоата е от кактусите които най-лесно получават слънчеви изгаряния. За това на пролет трябва постепенно да привиква към слънцето. Добре е и по време на лятната стагнация отново да е леко защитена от преките слънчеви лъчи. През останалото време и дайте всичкото слънце което можете да и осигурите. Особенно за така наречените ” твърди ” видове. Не всички от тях образуват сиво сребристия налеп който прави Копиапоата толкова привлекателна, но силното слънце им помага да оформят мощни, здрави бодли които спират погледа на всеки който види Копиапоа за първи път.

В домашни условия Копиапоата цъфти рядко. Вероятно не и достига слънце за това. Най-бързо и лесно започват да цъфтят меките видове. На тях като че ли нашите условията им допадат дори повече от домашните защото в нашите колекции често те стават по-големи отколкото в природата. За твърдите видове важи точно обтаното. По принцип те са доста бавно растящи, и дори в ботаническите градини трудно могат да се открият стари половин метрови или по-големи Копиапои.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1977
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по статията: ТУК

Подготовка на почвеният субстрат и пресаждане на кактуса – от Scleri

Подходящият почвен субстрат е едно от необходимите условия за нормалното развитие на кактусите. За съжаление далеч не най-важният. За съжаление защото можем сравнително лесно да контролираме неговият състав и моментно състояние. Това че не е най-важният обаче не означава че не трябва да му се обръща внимание.

Можем смело да кажем че рецептите за най-подходяща почва са почти толкова колкото и любителите. Все пак се очертават две основни течения. Едните се опитват да създадат почва максимално близка по състав и съдържание до тази в родината на всеки вид кактус. Другите използват една универсална почва като променят леко състава и в зависимост от вида на кактуса. Ако сме честни трябва да признаем че един и същи вид кактус често живее еднакво добре при привърженици и на двете течения. Аз самият в началото използвах една рецепта която научих от човека подарил ми първия кактус . Обяснявайки неуспехите си с неподходяща почва преминах в другия лагер. Положението обаче не се подобри кой знае колко. С течение на времето стигнах до един генерален извод. Въпреки че на земята има около 2800 вида кактуси, типовете почва от която те се нуждаят можем да сведем основно до три.

Първи тип – Лека, въздухо и водо проницаема почва с известно съдържание на хумус и неутрална до леко кисела реакция. Този тип почва е подходяща за видовете които произхождат от ниските равнинни полупустини и степи. Това са, лобивиите, ребуциите, повечето видове мамиларии, гимнокалициумите, ехиноцереусите / без някои пектинатни видове/ , по-голямата част от пародиите, нотокактусите и още много от най-разпространите в колекциите видове.

Втори тип – Лека,въздухо- и водо пропусклива почва с по-малко съдържание на хумус и неутрална до леко алкална реакция. Най-известни от видовете, които изискват такава почва са астрофитумите, гимнокактусите, част от телокактусите и повечето от видовете обвити в бели власинки.

Трети тип – По-тежка глинесто-песъчлива, но достатъчно въздухо- и водопропусклива почва без никакъв хумус с неутрална до леко кисела реакция.Такъв тип почва изискват видовете с реповиден корен и почти всички високопланински видове.

Разбира се, има и една малка група едафически ендемични кактуси, които за да оцелеят, се нуждаят от почва със стого определен състав. / Като Pediocactus sileri, например, който вирее само в почви с много високо съдържание на гипс./ Правилно употребих думата оцелеят защото става дума за видове трудни / до степен на невъзможност / за отглеждане при условията на любителските колекции. За наша радост техият брой е много ограничен.

За да получим почва от първият тип трябва да смесим една част широколистна листовка, една част градинска почва, една част торф ,и една част добре промит речен пясък и ситно натрошена керамика.Листовката трябва да е добре угнила и пресята с едрина на отделнитечастици от два до четири – пет милиметра. / За тези които не знаят – Листовката е тази част от горската почва която се намира непосредствено под опадалите и започвали да загниват миналогодишни листа на дърветата. Задължително трябва да е от широколистна гора.Най-добре букова, но може и дъбова , липова или някаква друга. / Градинската почва трябва да не е глинеста и да е взета от места където няма болни растения. Тя също трябва да се пресее със сито и размерите на нейните частици да са като на листовката. Торфът е този елемент, който придава на почвата леко кисел характер. Естествените находища на торф у нас са малко, така че този който ще използваме, купуваме от цветарските магазини. Пясък можем да купим от магазините за строителни материали, или да вземем от някой строеж. Морският пясък не е подходящ, защото в основата си той се състои от ситно натрошени мидени черупки. Те от своя страна са изградени от калций, а калцият ще даде алкален характер на почвата. Едрината на пясъка трябва да е такава, че отделните му частици да се напипват между пръстите. /Размери на частиците над милиметър /. Да не е фин прахообразен пясък, защото вместо да подобри той ще влоши въздухо – и водопропускливоста на почвата. Под натрошена керамика следва да се разбира ситно натрошени, пресяти и измити на течеща вода керемиди или тухли. Едрината на отделните частици трябва да е около пет, десет милиметра. Гледжосаната керамика / декоративни вази, чинии и други съдове/ не е подходяща. Основната причина поради която се използа керамиката е свойството й при поливане да попива излишната влага, а по-късно когато почвата поизсъхне да я отдава на растението. Напоследък вместо натрошена керамика успешно се използва перлит. Това е изолационен материал, който се използва в строителството. Има неутрален химичен състав . Прави почвата рохкава, въздухо – и водопроницаема и също както керамиката поема излишната в момента влага. Единственият му недостатък е, че е лек и при поливане този, който е в горната част на почвата изплува на повърхноста.
В подходящ съд разбъркваме внимателно отделните компоненти. Получената почвена смес при поливане не трябва да задържа вода на повърхноста. /Водата да попива веднага/ Ако стиснем в ръка шепа навлажнена почва и след това я пуснем тя не трябва да остава на кална буца, а да се разсипва между пръстите ни. Това е признак че почвата е добра.
Този тип почва е най-използваният. Подходящ е за повече от петдесет, шейсет процента от всички кактуси. Разбира се, за видовете, чиито стъбла са по-плътно скрити от бодлички и власинки, или имат восъчен налеп по епидермиса си /Това са трикове с които природата е ограничила загубата им на влага / трябва да приготвим малко по- песъчлива почва.

За почвата от вторият тип също имаме нужда от листовка, градинска, но по- глинеста почва и пясък. Тъй като повечето видове, изискващи неутрален до леко алкален характер на почвата не обичатхумуса, този тип почва правим малко по- глинесто песъчлива.
Смесваме една част листовка, една част глинеста почва , една част добре промит речен пясък, и една част натрошена керамика и ситно натрошен мрамор. Листовката е същата както при горният тип почва. Глинестата почва вземаме от места, чисти от вредители и болести. /Глинеста почва не означава глина. Глината не пропуска вода, а основното изискване към нашата почва е водопроницаемост. / Най-лесно ще я познаете по това, че когато е суха глинестата почва е спечена и твърда като камък, но налеете ли върху нея вода тя попива бързо. Пясъкът и керамиката изпълняват същите функции както при почвата от първият тип. Добавеният натрошен мрамор придава на почвната леко алкален характер. При този тип почва керамиката също може успешно да се замени с перлит. Вместо да трошим мрамор може да се използва бяла строителна мозайка със средна едрина. Тя се произвежда от мрамор. / Трябва да се внимава защото има и силициева мозайка. Тя сама по себе си не е вредна, но почвата няма да има повишено Ph. /

Почвеният субстрат от трети тип се характеризира с почти пълната липса на хумус. Това е глинесто – песъчлива почва с много добра въздухо – и водопроницаемост. На практика тя трябва да не задържа никаква остатъчна влага и да изсъхва максимално бързо. За да направим такава почвена смес имаме нужда от две части глинеста почва, една част добре промит речен пясък и една част натрошена керамика. За видове, които изискват леко алкален характер на почвата / като ариокарпусите например / добавяме и малко натрошен мрамор.

Съществува една група кактуси, чиито коренова система е крайно податлива на загниване. Всякаква остатъчна влага в почвата, както и наличието в нея на органична материя / Условия за появата нагъбички и гниене. / за тези кактуси означава неминуема загуба. Повечето любители отглеждат тези видове присадени на подложка от по-устойчив вид. Истинското предизвикателство към майсторлъка на любителя обаче е отглеждането на тези видове на собствен корен. За целта се използва почвен субстрат, който можем да отделим като четвърти тип. Това е чист минерален субстрат в който няма и минимално количество хумус или някаква друга органична материя. Това само по себе си означава, че в такава почва ще липсват и хранителните вещества. Тях любителите подават с помоща на водни разтвори. Това е така нареченото хидропонно отглеждане на кактусите. При него ролята на почвеният субстрат се свежда до механичното закрепване на растението. Минералът, който ще изпозваме трябва да е с подходяща едрина на частиците и да има неутрална химическа реакция. Най-често се изполва ситен чакъл / или едро пресят речен пясък/, натрошена керамика, керамзит, перлит, остатъчна шлака от металургичното производство / така нареченият шамот. / При използване на шамот трябва да се внимава защото в пресният има все още много пещни газове, които променят химическият му състав. Такъв шамот трябва да се кисне няколко дена във вода, но най-добре е да се използа отлежал. / Згуроотвалите, които са покрити с пораснала трева предлагат отличен, за нашите цели, шамот. /
Като много подходящ за такъв почвен субстрат се явява минерала наречен Зеолит. У нас, в България, големи залежи от този менерал има в района на Кърджали. До скоро една фирма го добиваше и обработваше, така че можеше да се намери по цветарските магазини. Сега обаче фирмата работи само за износ / основно за Германия / и го пакетира само в опаковки от по един тон. Надявам се в скоро време някой отново да го предложи на вътрешният пазар. Разбира се, всеки може да отиде в района на кърджалийското село Бели пласт и да си събере, колкото му трябва. Минерала е мек и порест. Освен че е водо – и въздухопроницаем той е богат и на много минерали и соли нужни на растенията. Кактуси отглеждани в почва съдържаща този минерал нямат нужда от подхранване с изкуствени торове.

На края можем да обобщим няколко извода. Не е важно от какво е съставена почвата за нашия кактус. Важна е нейната структура и химичен състав. Тя трябва да е въздухо – и водо проницаема и да има неутрален / Леко кисел или леко алкален според нуждите на съотвентия вид / характер. Бързорастящите видове с “брадата” коренова система изискват като правило по-богата на хранителни вещества почва, докато тези с реповиден корен и видовете с кратък вегетационен период изискват бедна и по- глинеста почва. Добрият любител трябва на първо място да познава добре своите растения и да знае, в кой момент от какво имат нужда. Няма почвен субстрат, който може да предпази корените на едно растение от загниване, ако то се полива в неподходящ момент или с неподходящо количесто вода.

II. Избор на подходящ съд и пресаждане на кактусите.

Колкото и невероятно да звучи, но избора на подходящ по размер и форма съд, в който ще засеем нашият кактус, не е никак маловажен. Важно е разбира се и от какъв материал е изработен съдът.
Изборът на материал, като че ли, е по-лесен. Използват се основно два вида. Керамични и пластмасови съдове. Виждал съм кактуси засяти и в метални консервни кутии, но това трябва да е изключение, а не правило.
Предимството на керамичните съдове / от негледжосана керамика / е това, че сами по себе си, са порести което означава въздухо и водо пропускливи. Това е добре за видове, за които остатъчната влага е враг номер едно. За останалите видове обаче бързото изсъхване на почвата означава по-често поливане. Това води до по-бързото амортизиране на почвата. С всяка поливка в почвата освен влага внасяме и солите, които са разтворени във водата. Влагата се изпарява, но солите остават. Колкото повече поливки, толкова по-високо съдържание на соли в почвата, и толкова по-бързо ще се наложи да я сменим. Освен това порьозните стени на керамичният съд изсмукват влагата. Коренчетата на кактуса в стремежа си да я настигнат се концентрират близо до стените на съда. През лятото обаче слънцето, което е полезно за кактусите, повишава температурата на стените на съдовете до граници неподходящи за корените на растението. Наистина в природата повърхноста на почвата може да достигне пет
десет и повече градуса, но двайсет, трийсет сантиметра по-надолу, там където са корените на кактуса, тя е доста по-ниска. В нашия случай обаче по-високата температура на която са подложени корените на кактуса води до затормозяване на тяхната дейност и дори до отмирането им. Това може да се избегне ако отделните съдове разположим в по-голям съд и растоянието мужду тях запълним с подходящ въздухо и водо пропусклив материал. По ситен чакъл например. Така ще изградим една защитна бариера пред високите температури. Този метод е подходящ за оранжерийното отглеждане на кактусите. Може да се приложи и на балкона ако броят на нашите растения не е голям. /Обяснимо е защо – големият съд изисква повече място./ Длъжен съм да отбележа, че този минус има и плюсове. Можем да подредим саксиите с отделните кактуси в по-големия съд. Между тях да насипем подходящ материал така че да ги скрие. След това се поставят отделни камъчета, сухи клонки и други материали които оформят един полупустинен п
ейзаж. На балкона или на прозореца си получаваме парченце от един друг по-екзотичен свят. Трябва, разбира се, да се предвиди и някаква дретажна система, която да отвежда излишната вода останала след поредната поливка.

Предимството на пластмасата е нейната функционалност. Съдовете от пластмаса са по-леки. Химически неутрални. Стареят и се амортизират по-бавно. Изполваните най-често паралелепипедни саксии могат да се наредят плътно една до друга и по този начин да икономисаме ценното пространство. Плътно наредените саксии играят и защитна роля срещу повишаването на температурата на почвата. Почвата в пластмасовите саксии обаче съхне по-бавно и това трябва да се отчита, когато определяме количеството вода и честотата на поливките.

При избора на формата и размера на саксиятатрябва да се отчита най-вече големината и типа на кореновата система на кактуса. Противно на първоначалното очакване по-голямата саксия невинаги е по-добра. Всеки който отглежда цветя в дома си знае че по-голямата саксия дава възможност на растението да изгради по-голяма коренова система. Да се храни по-добре и съответно да расте и да цъфти по-богато. Сукулентите и кактусите в частност, обаче имат ритъм на живот малко по-различен от този на останалите растения. По-голямата част от растенията изискват една повече или по-малко постоянна влажност на почвата. Тяхната коренова система непрекъснато усвоява влагата и хранителните вещества от почвата и я доставя до останалите части нарастението. При кактусите обаче не е така. Редките и оскъдни валежи в местата където кактусите живеят от много години са ги научили бързо да усвояват падналата влага. След това когато почвата изсъхне, те оцеляват за сметка на запас
ената в телата им вода. / Специалната влагозапасяваща тъкан в някои видове кактуси достига до седемдесет и пет процента / . На практика корените на нашият кактус работят активно първите пет, шест часа след като го полеем. За това време те възстановяват изразходената за растежа на растението влага. След този момент корените постепенно спират нейното усвояване. От там на татък останалата в почвата влага на практика е вредна среда в която виреят гъбички и всякакви вредни за растението организми. Продължителното оставане на корените в излишно влажната почва води до тяхното загниване и отмиране. И тук стигаме до значението на размера на саксията. Тъй като стените на саксията са водонепропускливи, влагата оп почвата може да си отиде само по два начина. Една малка част от нея ще се изпари през повърхноста на почвата. Малка част защото повърноста е ограничена , а и растението играе ролята на похлупак. Останалата влага трябва да усвоят корените.Когато саксията е излишно голяма почв
ата в нея поема повече влага отколкото е нужна на кактуса и корените не могат да я усвоят всичката. Редовно оставащата в почвата излишна влага може да доведе до непоправими щети за кореновата система на кактуса, а от там дори и до загиването на цялото растение. На практика саксията трябва да е толкова голяма, че кореновата система на кактуса да е обхванала цялата намираща се в нея почва. Не всяко пресаждане на катуса /особенно на възрастното растение / е свързано с преместването му в по-голяма саксия. Ако при пресаждането установим че кореновата система на растението е слаба / и това не е свързано с неподходящ почвен субстрат или грешки в отглеждането / причината вероятно е вразмера на саксията и за да укрепнат корените се налага да пресадим кактуса в по-малка.
След като уточнихме значението на размера на саксията следва да поговорим и за нейната форма. Най-масово използвани са саксиите с формата на паралелепипед. Казахме вече, че това позволява да се наредят плътно една до друга и по този начин да спестим място. Остава да решим, дали саксията трябва да е по-дълбока или по-широка. В природата кореновата система на кактуса е разположена плитко до повърхноста на почвата по разбираеми причини. Редките и слаби като количество валежи не могат да проникнат дълбоко. За това кактуса е принуден да изгради максимално широка коренова система за да може да усвои влагата от колкото се може по-голяма площ. Нямал съм удоволствието да видя на живо, но в книгите се посочва, че кореновата система на някои видове може да се разпростре до трийсет и повече метра от растението. Разбира се става дума за колеми колоновидни цереуси, които трудно ще срещнеш по нашите балкони. Повечето специалисти считат, че саксията трябва да е достатъчно широк
а, за да може кактуса да се вмести нормално в нея. Ширината и трябва да е около две трети от дълбочината. Това е правило, важащо за кактуси с “брадата” коренова система. Тези с реповиден корен изискват по-тесни и по-дълбоки саксии. Тук трябва да се има в предвид, че реповидният корен често е три, четири пъти по-голям от самото растение. Значи една Lofophora, която е около четири, пет сантиметра висока за да изгради нормален корен, трябва да и осигурим саксия дълбока поне петнайсетина сантиметра. За сметка на това обаче, саксията не трябва да е много по-широка от самият кактус.

На края можем да обобщим. – Саксията, в която ще посадим нашият кактус, избираме според вида на кореновата му система. За повечето видове най-подходящи се оказват пластмасовите паралелепипедни саксии. Ако при пресаждането установим, че кореновата система на кактусае в добро състояние, следващата саксия, в която ще го засеем, трябва да е един номер по-голяма от тази в която е бил до момента. / Това означава с около сантиметър и половина, два по широка и съответно толкова по-дълбока. Ако кореновата система е слаба и това не се дължи на вредители, някакво друго заболяване, неподходяща почва или грешки в поливането, вината остава да е в размера на саксията. Ако кактуса позволява е добре да го пресеем в по-малка. Ако кактуса е с размери, които не позволяват използването на по-малка саксия ще трябва да променим състава на почвения субстрат. Да го направим по песъчлив за да стане по проницаем. Трябва да подобрим и дренажа на саксията.

III. Как да пресадим нашият кактус.

Пресаждането на кактуса в нова саксия се налага в няколко случая. Първо, когато си купим нов кактус от цветарски магазин.Там най-често растенията идват от Холандия. Кактуса почти винаги е засят в чист торф. Торфът има много предимства, но и един основен недостатък. В него няма никакви хранителни вещества. За това холанците поливат растенията с вода в която има разтворени всички нужни за развитието на растението вещества. След няколко поливки с обикновенна вода в торфа не остава почти нищо. За това се налага веднага след като купим растението да го пресадим в по-богат почвен субстрат.
Това, че нашият кактус е пораснал е втората причина, поради която най-често се налага да пресадим един кактус в нова саксия. Пресаждане се налага и когато почвеният субстрат се истощи и трябва да се замени с нов. / Това не винаги е свързано с преминаване в по-голяма саксия /. И на последно място е най-неприятният случай, когато пресаждането е предизвикано от някакво заболяване на кактуса или появата в почвата на някакви вредители. Сещам се и за още една причина да пресадим някой кактус. Случва се някой любопитен гост да разглежда кактусите прекалено от близко. Да се закачи на някое криво трънче и да събори саксията на земята. Тогава се налага той да почисти,а ние да пресадим кактуса в нова саксия.
Преди да започнем самото пресаждане трябва да си подготвим всичко необходимо. Новата саксия, подходяща за вида кактус почва, материал за дренаж на саксията и инструменти, с които ще работим. Най-често се използват пинцети, малка лопатка, стар нож, ножичка, и за любителите с по-нежна кожа на ръцете някаква ръкавица с която ще държат кактуса.
Първо внимателно изваждаме кактуса от старата саксия. Това в никакъв случай не трябва да става като дърпаме кактуса нагоре. За да освободим почвата от саксията внимателно прекарваме ножа между саксията и почвеният субстрат. След това обръщаме саксията и внимателно почукваме по дъното и. С другата ръка придържаме кактуса за да не падне като излезе от саксията. След като сме извадили кактуса от саксията внимателно отстраняваме от корените му останалата между тях почва. Това е добър повод да огледаме кореновата система за вредители и заболявания. Нормално корените трябва да са здрави, бели на цвят, да се виждат по тях всмукващите коренчета / като малки бели власинки/ Ако корените са слаби и по тях има изсъхнали или загнили участъци трябва да вземем мерки. С ножичката внимателно изразваме поразените участъци до здраво място. Отрязваме и коренчетата които са се пречупили или разкъсали при ваденето на кактуса. След това потапяме корените в подходящ съд с горе
ща вода. / Водата трябва да е толкова гореща че да можете за миг да сложите ръката си в нея, но да не можете да я задържите там по-дълго време../ Корените трябва да останат там десетина ,петнайсет минути.Горещата вода разгражда инхибиторите задържащи развитието на корените и стимулира образуването на нови. Ако щетите са толкова големи че от кореновата система не е останало почти нищо е по-добре да я изрежем досамия кактус като отстраним и кореновата шийка а след това с кактуса да процедираме все едно че ще го размножаваме вегетативно. Установено е че по този начин новата коренова система която се формира е по-добра от тази която ще се формира ако запазим основата на старите корени и накараме новите да се появят от там. Някои видове кактуси имат коренова система която почти не може да се регенерира. За да помогнем на такъв какатус трябва преди да го поставим в субстрата за вкореняванеда намажем калуса който се е образувал на срязаното място с препарат стимулиращ коренооб
разуването.
Ако всичко с кореновата система е на ред можем да преминем към засаждането в новата саксия. На дъното и обикновено има няколко дренажни отвора Ако тези отвори са по-широки трябва да ги покрием с голямо плоско камъче парче от счупена керамична саксия, или някакъв друг подходящ материал, но така че да не ги запушим плътно. Това се прави за да не изпада през тях дренажният материал който ще насипем в саксията. За такъв най-често използваме ситен чакъл, натрошена керамика или перлит. Непосредствено на дъното насипваме сантиметър по – едър материал който покриваме с още сантиметър, два по-ситен. След това върху дренажа насипваме слой от новата почва. В средата на саксията правим малка купчинка върху която разстиламе корените на кактуса така че да се разпределят равномерно. Трябва да внимаваме корените да са насочени на долу. Не трябва да допускаме коренче да остане насочено към повърхноста на почвата.Големината на тази купчинка трябва да е такава че като поставим как
туса върху нея той да е малко под повърноста на саксията. След това насипваме внимателно около корените от почвеният субстрат така че да ги покрие изцяло и да затрупа малко и от кактуса. Стръскваме саксията за да се уплътни малко почвата. Внимателно издърпваме кактуса леко нагоре. Това дава възможност на някое коренче ако е закривено на горе да приеме правилната посока. С това придърпване кактуса заема и нормалното си място спрямо саксията. Освен това и излиза от почвата с която сме го затрупали леко. Успоредно с това издъпване можем леко да притиснем на долу почвата която е покрай стените на саксията. Когато кактуса заеме нормалното си положение отново няколко пъти стръскваме и почукваме саксията в масата. По този начин уплътняваме почвата. В никакъв случай не я притискайте и уплътнявайте с ръка или с някакъв предмет. Рискувате да я направите толкова плътна че корените да немогат да дишат нормално, а излишната вода да не може да изтича бързо.След като сме пресадили как
туса поставяме новата саксия на топло и светло, но защитено от преки слъчеви лъчи място. Първото поливане можем да направим след три четири дена, а след седмица до десетина дена да изнесем кактуса на постоянното му място. Добре е плановото пресаждане да правим в края на месец февруари, началото на март. Тогава кактуса все още е в покой. По – лесно ще понесе стреса от изваждането от почвата и пресаждането в новата. Тогава обаче не поливаме след три, четири дена . Почвата има време да се се слегне и уплътни с времето. Първата поливка правим заедно с първата поливка и на останалите кактуси.
Всичко казано по-горе се отнася за подавляващото болшинство кактуси които имат “ брадата” коренова система. За кактусите с реповиден корен има няколко допълнителни изисквания. Тъй като те са по-чувствителни към остатъчната влага дренажа трябва да е по-добър. Върху дренажа се насипва слой от два, три сантиметра почва. След това поставяме внимателно кактуса в средата на саксията. /Предварително трябва да сме съобразили височината и така че като поставим два, три сантиметра дренаж и два, три сантиметра почва върху него след това кактуса не трябва да стърчи над саксията или да потъне в нея. / Внимателно насипваме от подготвената почва около корена на кактуса докато затрупаме около две трети от него. / Повечето всмукващи коренчета се образуват в долната част на корена. / Стръскваме леко саксията няколко пъти. Горната една трета от корена и кореновата шийка зариваме със добре промит едър речен пясък смесен със натрошена керамика и дървени въглища./Натрошените
дървени въглища имат лек фунгициден ефект и предпазват кореновата шийта от гниене./ След това готовата саксия отново стръскваме и почукваме няколко пъти в масата за да уплътним почвата. Поставяме пресадения кактус на топло и светло, но защитено от пряко слънце место.Тъй като влагата около коренова шийка не само че не е нужна, но дори пречи , кактусите с реповидна коренова система е по-добре да се поливат отдолу. Пет, шест дена след като сме пресадили кактуса с такъв корен можем да го полеем за първи път. За целта наливаме вода в подходящ съд и внимателно потапяме саксията в него. Саксията трябва да потопим толкова че водата да покрие само тази част от почвеният субстрат в който са разположени долните две трети на корена. След няколко минути изваждаме и даваме възможност на излишната вода да се изтече. На края поставяме кактуса на мястото му.

Тъй като топлината е важен фактор стимулиращ образуването на новите корени е добре саксията да е разположена така че почвеният субстрат да е топъл .
/ Ако в къщи имате централно парно и пресаждането се прави рано на пролет слагате саксията върху радиатора. /

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1911
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по статията: ТУК

Подхранване на кактуси – от Scleri

По принцип кактусите имат много бавен и икономичен метаболизъм. Нуждаят се от минимални количества хранителни вещества, и за това могат спокойно да се отглеждат и без допълнително подхранване. Особенно такива които са пресаждани преди две, три години.
Подхранване аз лично прилагам само за видове с чувствителна коренова система. Такива на които кореновата им система трудно се възстановява, а всяко пресаждане носи риск от увреждане на корените. Подхранването им отлага пресаждането с няколко години.

Не всеки тор е подходящ за кактусите. Азота стимулира растежа на влагозапасяващата тъкан, и тя изпреварва в развитието си скелетната конструкция на растението. Резултата е хилаво, крехко растение което може да се счупи от собствената си тежест.
Опита е показал че за кактусите най- подходящ е комбинирания тор със съотношение на азот, фосфор калий 6-12-36. От различните торове на пазара такова съотношение има оранжевия кристалон. В добавка той има и комплект микроелементи.
За по-млади растения може да се използва червен кристалон. При него съотношението на трите основни елемента е 12-12-36. Азота е увеличен, но не преобладава.

Кактусите трябва да се подхранват само когато са във фаза на активен растеж. Обикновенно през една, две поливки. На третата може да се сложи малко тор. Добре е кактуса да се полее с малко вода, и след час, два да се дополее с останалото количество вода в което е разтворен комбинирания тор.

И все пак ако човек има възможност е по-добре кактуса да се пресее в нова почва вместо да се тори.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1920
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

Кога и как да започваме да “приспиваме”?! – от Scleri

Когато говорим за приспиване и събуждане на кактусите не трябва да забравяме кавичките. Състоянието в което изпадат растенията няма нищо общо със спането. Дълбоката зимна стагнация / която ние наричаме спане / позволява на кактусите да преодолеят периода на суша който обхваща зимно време районите на техните природни местообитания. През този период всички биохимични процеси протичащи в кактусите са силно забавени. Нуждите на кактуса от вода и хранителни вещества са много по-малки, и той успява да преодолее зимните месеци използвайки само складираните в себе си вода и хранителни вещества. Фотозинтезата е основния процес нормалното протичане на който е свързано с наличието на светлина. Тъй като и този процес е силно намален то и нуждите от светлина на растението са много по-малки. Така че един добре ” заспал” кактус спокойно може да изкара зимата и на етажерка в антрето, на тавана, или в дъното на някоя северна стая. Единственото условие е преди това / наблягам на думичката преди / той наистина да е навлязъл напълно в етапа на зимна стагнация, и температурата и влажноста на помещението да са такива че той да си остане в това състояние. Ако стаята е топла / температури над 16 – 18 градуса / това състояние не е достатъчно дълбоко и недостатъчната светлина може да доведе до неприятно издължаване на върха на кактуса.
Аз лично се старая да отложа колкото се може повече прибирането на кактусите вътре в стаята . Това им дава възможност да ” заспят” по лесно защото температурите на вън са достатъчно ниски. Влагата я ограничавам спирайки поливането. Докато кактуса бавно навлиза в състояние на стагнация светлината е достатъчно интензивна и не позволява появата на нежелани ефекти. По принцип интензивната светлина не пречи на кактуса да “спи”, но не е задължително условие за неговото оцеляване. Ако имате възможност вашите кактуси да зимуват на светло това е един плюс който помага на пролет по.лесната им адаптация към слънчевото греене, но ако нямате нищо не пречи да зимуват и на по-тъмно място.
Пак се отплеснах в многословни приказки. Исках само да кажа че тъмнината не е необходимо условие за да може кактуса да заспи. За да се случи това кактуса трябва да е със суха почва, и температурите да паднат под петнайсет, шестнайсет градуса през деня и около десет през ноща. Кратковременните понижения под пет градуса също са полезни за някои високопланински , основно южноамерикански, видове. Едва когато кактуса ” заспи” напълно той може да бъде преместен за зимуване на място с ограничен достъп на светлина. Все пак за предпочитане е кактуса да си остане на светло така че това местене е само ако нямате място, а не за да се чувства кактуса по-добре.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1687
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по темата: ТУК

Нужен ли е дренажен слой на дъното на саксията – от Scleri

Когато си купувате кактус от магазина в саксийката му няма такова чудо наречено дренаж. Не защото е вреден, а защото отнема и време и пари да насипеш дренаж в хиляди саксийки. Големите производители са решили проблема като ролята на дренаж играят самите рафтове по които са наредени саксийките с кактусите. Много често те са изградени така че да позволяват долно поливане. Кактусите са сяти в чист торф, а той е силно отцедлив. Всички хранителни вещества се подават с водата – хидропонноотглеждане.
При нас това не става, или поне е трудно осъществимо в любителски условия. За това хранителните вещества трябва да са в субстрата. Използваме повече или по малко почва и това автоматично го прави влагозадържащ. Според мен за да може почвата по бързо да исъхне дренажа е задължителен. Най добрия вариянт са саксиите с много и големи дупки на дъното. За да не изпада дренажа през тях аз слагам на дъното парченце мрежа за прозорец. Върху нея слой средно едри камъчета – 10 – 12 милиметра. по возможност с по неправилна форма – чакъл от някоя кариера, а не загладени речни камъчета. Неправилната форма води до образуването на по-големи кухини между отделните камъчета, което прави циркулацията на въздуха по лесна. Върху този слой камъчета насипвам съвсем тънък слой едър пясък – едрина на зърното 3 – 5 милиметра. Този слой пречи на водата при поливане да свлече почвата между камъчетата.
При повечето кактуси няма нужда и аз не насипвам отделни слоеве почва, но при някои с чуствителна коренова шийка се налага с почва да се зарият само влагозасмукващите корени, а кореновата шийка да се зарие с едри камъчета / същите като тези за дренажа / премесени с парченца натрошени дървени въглища. Те не могат да предпазят шийката на сто процента но все пак увеличават шанса растението да оцелее.
Насипването на слой камъчета върху почвата определено има естетически ефект, но аз лично не го правя защото този слой възпрепятства испарението на влагата и забавя исушаването на почвата. Освен това този слой пречи и на доброто контролиране на почвената влага по простата причина че не можете да видите почвата.
И последно. За кактуси които искат маскимално бързо исушаване на почвения субстрат дренажа може да е дебел три, четири сантиметра / за целта саксията трябва да е по – дълбока / . Освен това пробивам допълнителни дупки отстрани в долната част на саксията / не на дъното / там където е дренажа.
Виждал съм на снимка / аз не съм го правил / в долната част на почвата навит фитил за газена лампа. Двайсетина сантиметра от фитила показан на вън през дупка в саксията. Тази част от фитила която е на вън отделя влагата във въздуха, и изпива влагата от почвата.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=2200
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

За корените, пресаждането, и още нещо – От Scleri

Снимка: Асен Стефанов

Преди много, много години / но не чак толкова много / сблъсъкът на тектоничните плочи довел до нагъването на младите континенти и появата на нови планински вериги. В Северна америка се появили Скалистите планини, а в южна Андите. Новопоявилите се планини застанали на пътя на влажните въздушни маси идващи от океана, и дъждовете в местата зад тях намалели чувствително. Разбира се тази промяна станала достатъчно бавно и растенията по тези места имали време да се нагодят към новите условия. Някои растения, които хората по-късно нарекли ефемероиди, се научили да изграждат под земята различни грудки, луковици и коренища. Те са способни да оцелеят в състояние на стагнация в течение на няколко години и да дочакат появата на нужната влага. Тогава поникват, растат и се размножават. Ако междувременно настъпи засуха растението загива но подземното коренище остава в очакване на новите дъждове. Само че този начин на оцеляване се оказал твърде рискован. Ако нужната влага не се появи навреме растението загивало преди да успее да се размножи. За това друга група растения се научили да живеят бързо. За краткия период в който се появят подходящите за живот условия те успяват да поникнат от семенце. Да пораснат.Да успеят да се размножат, и с изчерпването на влагата да загинат. Тези растения хората нарекли терофити. Най-бързите от тях успяват да изминат целия си жизнен цикъл за срок от 2 до 6 седмици. Голяма част от видовете обаче поели по друг път. Те се научили бързо да усвояват и съхранят появилата се влага а след това бавно и икономично да я изразходват. Тези растения хората нарекли Сукуленти. Името идва от латинското сукус – сочен. Парадокс, но растенията които обитават едни от най-засушливите места на планетата съдържат в себе си най-голям процент вода. Явно признака на сукулентност не се оказал достатъчно определящ за да бъдат отделени в едно семейство. Сукулентите са група растения в която влизат видове от различни семейства, като най-голямото е семейството на кактусите.
Както вече казах в условията на оскъдна влага растенията са били принудени да се научат максимално бърдо да усвоят максимално количество вода, и след това да я съхранят. За целта им е била нужна максимално голяма коренова система. В резултат корените на кактусите често надминават няколкократно по размер надземната част на растението. При някои видове те са разположени плитко, на няколко сантиметра под повърностна на почвата и така имат възможност да уловят и най-оскъдните валежи. Други които живеят на места с редки, но обилни валежи насочват корените си дълбоко на долу в преследване на потъналата вода. Тук обаче се появил друг проблем. Веднага след като растението успее да попълни запасите от вода голямата коренова систева ставала не само ненужна, но дори вредна. Това е така защото кактусите както всички останали растения нямат механични помпи с които да изпомпят влагата от почвата. Те разчитат на един природен закон. Закона за осмотичното налягане. /Освен атмосферно и кръвно налягане на света съществува и такова чудо / Та по силата на този закон водата винаги се стреми да премине от по-влажното към по-сухото място. Това означава че когато почвата е повече или по-малко влажна водата преминава през кореновата състема към листата на растенията където се изпарява. Когато обаче почвата изсъхне напълно водата автоматически тръгва по обратния път. За да не допуснат това растенията били принудени да намерят начин да прекъснат някъде пътя на водата. Най-лесно се оказало да “изхвърлят” тази си част която е в съприкосновение със сухата почва – корена. Само че по-късно, при появата на новата влага, би било трудно да се изгради тази голяма система от корени за това кратко време при което водата е в наличност. Природата намерила решение и на този проблем. За разлика от корените на нормалните растения тези на сукулентите, и в частност на кактусите са покрити плътно от тънички бели коренчета наречени всмукващи. Само тази част от кореновата система разполага с достатъчно тънки клетъчни мембрани позволяващи водата да премине. Достатъчно е да отмрат само тези коренчета и обратния път на влагата бил прекъснат. Преди да отмрат обаче тези коренчета залагат в основата си малки пъпчици / както листата на познатите ни растения залагат в основата си пъпка от която през следващата година ще се развие новото листо /. Тези пъпчици ние наричаме чакащи коренчета.
След този дълъг теоричен увод идва и практичната част на моето писание. 
Приемаме че на нашия кактус му е дошло времето за поливане. Научни наблюдения са доказали че само час, час и половина след като почвата се навлажни от чакащите коренчета израства плътна мрежа всмукващи коренчета и кактуса започва жадно да “ пие” вода. Шест до осем часа след това / при някои “по-мързеливи “ видове максимум до дванайсет часа/ кактуса е възстановил изразходваната влага, и всмукващите му коренчета постепенно отмират. Преди това обаче те са заложили в основата си следващите чакащи коренчета. Тези чакащи коренчета успяват да “узреят” през периода на суша, и при последващото появяване на влага се развиват почти мълниеносно. Това е с две думи разказан механизма на работа на кореновата система на кактуса. Какви са най-честите грешки които ние допускаве в тази връзка.
Първата и най-честа грешка. Много хора живеят с убеждението че кактусите са пустинни растения / вярно за много малка част от тях / , и че в пустините когато вали водата пада едва ли не на броени какпи. За това хората поливат кактусите си много оскъдно / по форумите съм срещал мнения в които се говори за поливане с милилитри вода измерени със спринцовки /. Разбирайки че водата е малко, опитват с по-чести поливки да компенсират разликата. При това положение кактуса не успява да възстанови загубите си от влага / подадената му вода с оскъдното поливане не е достатъчна / Веднага след като усети че почвата започва да изсъхва кактуса отхвърля всмукващите си коренчета за да прекъсне обратния път на влагата. Той остава “ полужаден”, но следващата поливка идваща след два, три дена го заварва с недостатъчно “ узрели” чакащи коренчета, и той не може да изгради новите всмукващи. Получава се състояние най-добре характеризирано с нашата поговорка – Вода гази, жасен ходи. Тъй като кактуса не може да усвои подадената влага, а тя няма от къде да се изпари / саксийката най-често е пластмасова водонепропусклива, и тялота на кактуса стои отгоре като похлупак / почвата остава дълго време влажна. Влажната и топла почва е идеална среда за развитието на различни патогенни микроорганизми, бактерии и гъби които довеждат до гнилостни процеси. Кактуса не е научен да се бори с тях тъй като там от където идва такива процеси няма. Резултата е загниване на корена, а от там често и на цялото растение. То горкото скоропостижно отива в кактусовия рай / ако съществува някъде /. Извода от цялата история е че кактусите / поне подавляващото болшинсто от най-често срещаните по домовете ни видове / трябва да се поливат обилно. Почвата да успее да се увлажни максимално. Добър признак за това е когато при поливане водата потече през дренажните отвори на саксията. Следващата поливка обаче трябва да е след като почвата успее да изсъхне напълно, а за много от видовете дори известно време след като почвата е изсъхнала.
Втория най-често срещан проблем свързан с кореновата система е пресаждането на кактуса в неподходящо голяма саксия./ Ако не броим пресаждането в неподходяща почва / Всички любители цветари знаят че когато едно растение е посадено в по-голяма саксия то има възможност да изгради по-голяма коренова сестема. Тя да достави по-голямо количество влага и хранителни вещества, и растението да порастне по-бързо и по-голямо. При кактусите обаче това правило не важи. Както вече ви посочих след като кактуса усвои нужното му количество вода неговата коренова система престава да фунционира. Когато кактуса е засят в по-голяма саксия, съответно в повече почва, той не успява да усвои всичката налична влага. / Логично е че повечето почва поема повече влага / Останалата в почвата влага довежда то по-горе описания резултат. Следователно кактуса трябва да е засят в толкова голяма саксия че корените му да успеят да обхванат цялото количество почва в нея. За това при всяко последващо пресаждане трябва да се използа саксия малко по-голяма от старата. Когато растението порастне и достигне максималната си големина при пресаждането само се сменя почвата / или част от нея / като се запазва размера на саксията. Ако при някое от пресажданията забележим че корените не са обхванали цялото количество почва / и причината за това не е в неподходяща почва, или някакво заболяване / е препоръчително да пресадим кактуса в по-малка саксия.
Има още една подробност касаеща пресаждането на кактусите. Тя се отнася за кактусите с така наречена реповидна коренова сестема. Това са растения които идват от места с крайно оскъдна влага. За да намалят до максимално възможна степен изпарението тези видове са скрили под земята не само корена си, но и тази част от тялото в която са съсредоточени влагозапасяващите тъкани. На повърхноста остава само малка част от тялото / често четири, пет пъти по-малка от подземната /. Колкото растението да може да фотосинтезира. Тоест не всичко което е под земята е корен / макар че ние го наричаме така / Същинския корен заема едва една четвърт, до една трета, от най-долната част на растението. Само там то изгражда всмукващи коренчета. Следователно кактуса трябда да е засаден така че само тази най-долна една трета да се намира в почвата. Останалите две, трети от подземната част на кактуса трябва да се зарият с някакъв инертен материал, който да успее да изсъхне максимално бързо след поливката.За целта може да се използа едър / 4 – 8 милиметра / пясък, натрошена керамика, ситен чакъл, керамзит вермикулит, или какъвто и да е друг материал с неутрална химична реакция. Най-добре е кактуси с такава коренова система да се поливат отдолу. Като саксията им се постави в съд с вода така че водата да достигне само до долната една трета на растението. Когато кактусите са много, или са разположени така че не можем да ги местим за да ги полеем естесвено ще поливаме отгоре. Тогава горната част на субстрата обаче трябва да успее да изсъхне максимално бързо защото влагата в него е безполезна за кактуса, но може да доведе до загниването на кореновата шийка / най-чувствителното на загниване място от тялото на кактуса /, и от там загуба на растението.
Не на последно място отношение към правилното фунциониране на кореновата система на кактуса има и разположението на саксията. Вярно е че в природата там където живеят кактусите дневната температура често надхвърля четирсет, петдесет градуса. Само че това е температурата на въздуха и на повърхноста на почвата. Тъй като нощно време температурите падат рязко почвата не успява да се загрее до тези граници. Двайсетина сантиметра под повърхноста температурата на почвата не надминава трийсет градуса. Какво се случва на нашите балкони. Тъй като за повечето кактуси знаем че обичат максимум слънце ние ги разполагаме на най-слънчевото място с което разполагаме. Слънцето обаче цял ден грее не само тях, но и саксията в която са засяти. В резултат температурата на почвата отива далеч над допустимите трийсет градуса. При тези условия кореновата система на кактуса не само отказва да работи, но може буквално да се свари и да загине. Следователно трябва да осигурим някаква защита на саксията от прякото слънце. Това може да е една проста дъска която да пази сянка. По-красивият вариянт е когато саксиите с кактусите са разположени в някакъв по-голям съд и растоянието между тях е запълнено с инертен материал, ситен чакъл и красиви камъчета. Освен естетическия ефект / имитиране на пустинна повърхност / тези камъчета предпазват почвата в саксията от прегряване.

Има още много по-дребни подробности и хитринки които могат да се кажат за пресаждането и поливането на кактусите, но материала ще стане дълъг и вероятно скучен. Ако нещо ви интересува питайте. Ще се постарая да ви отговоря. Стига да знам отговора разбира се.

Коментари по статията:  ТУК