Вкореняване в Seramis – от Еxotica

Цитирам в мой превод писаното от познат от Белгия, който ме вдъхнови да пробвам и успея с вкореняване в Seramis. Следват писанията му.

За (пре)вкореняване на каквото и да е за нула време, Божи дар за любителите на сукуленти е Seramis.

Seramis е вид пухкава пенеста печена Вестервалдска глина. Външната повърхност не е спечена при висока температура. Гранулите са еднородни като структура отвън и отвътре. Като материал притежава невероятни капилярни характеристики, задържайки влага, без да бъде мокър. Според автора, вкореняващата сила на материала е поради поддържането на постоянно налягане на водното изпарение на нивото на корените, без растението да бъде мокро или дори влажно1.
По памет на автора, материалът се произвежда от същия вид глина, който се използва за керамичната кухненска посуда за готвене и печене Römertopf.

Простият закон на автора е, че ако нещо не се вкорени в Seramis, вероятно никога няма да се вкорени.

(Като анекдот. Авторът е опитвал да вкоренява издънки от Parodia с години върху почти всякакъв субстрат, какъвто някой може да си представи. В повечето случаи коренови зачатъци са се появявали през късния октомври, което на практика е безполезно. Негови немски приятели му представили Seramis в началото на 90-те. Авторът провел експеримент с някои издънки и повечето се вкоренили за 3 седмици. Повече от смайващо! Продължил с рязането на издънки с леко подсушаване. Става дума за най-малко 100 броя. Бум! 4 – 5 седмици по-късно имал повече от 90 вкоренени и добре растящи нови растения. Между другото, авторът използва Seramis и за проблемни растения като субстрат за възстановяване (с необходимост от леко подхранване). Растенията могат да останат в този субстрат година, дори повече. За пример, отглежда всичките си семеначета Eulychnia в чист Seramis. Вдъхновение за това получил от умиращ Eulychnia, сложен в Seramis и забравен навън, който растял със светлинна скорост, независимо от цялото количество дъжд, който поемал. Почти 40 см височина към момента на споделяне на опита си. Просто невероятно нещо, както самият той възкликва.

Авторът споделя, че използва чист Seramis. Не вярва на торовете на производителя. Скъпи и вероятно нищо особено.

В повечето случаи авторът оставя раната да засъхне върху Seramis. Не използва вече нищо за покриване на раната. Използвал е хормони за вкореняване в далечното минало. Имал е достъп до много различни. Единствените, които са имали нищожен ефект при кактусите са IBA и IAA. Всички останали изглеждат просто шарлатанство. Ефектът на хормонът за вкореняване е най-силно изразен, когато кореновите зачатъци вече са се образували. Вкореняване по-бързо от това с чист Seramis вероятно не е възможно (2). Авторът е пробвал с хормон за вкореняване върху Seramis, както и със Superthrive – никакво забележимо подобрение.

Редакция от автора: Хубава пемза може да бъде добра втора възможност (и първа, ако някой не може да си набави Seramis).

Авторът използва стари кутии от сладкиши, в които насипва слой от 2 см на дъното. На материала му трябва доста много време преди да е необходима замяна.

Авторът споделя, че с пемза или перлит някой може да има много по-добро начало, отколкото с керамзит и подобни. Минал е през тези материали.

Авторът пише, че е опитвал с много продукти от молерова глина, както и с други, защото издънки от Parodia се вкореняват много трудно на обикновени субстрати (както се очаква), преминавайки от материали за котешка тоалетна и през всички популярни добавки за субстрати за бонсай като Terramol/Biozorb/Ultrazorb/Akadama/Haydite/пемза (във всичките ѝ форми) и т.н., налични в страната му (не съвсем Terramol, който е бил наличен само под формата на котешка тоалетна, следователно, по думите на автора, неподходящ за сравнение).

1 По мои наблюдения, при лоша вентилация и висока въздушна влажност раната плесенясва, както и Seramis-ът под нея. Не допускайте това.
2 Има производители, включително и в България, които с голям успех вкореняват с хормони.

Поздрави, Андрей

Кристатите кактуси в нашите колекции – от practicar

Кристатите форми, артът в растителното царство 

Наименованието “кристата” произлиза от латинската дума crista и в превод означава гребен, като се има предвид необичайния външен вид и форма на стъблото, приличащо на гребен
(на петел) или ветрило. “Фасциация” е друга дума, с която се описва същото явление. Кристатите форми се образуват в резултат на издължаване на апикалната меристема (делящите се клетки на върха на растението) в линия и последващ теоретично неограничен растеж, докато нейната ширина остава константна. Образуването на кристати е явление, характерно не само за кактусите, то се среща и при много други сукуленти, като например „млечките” – Euphorbiaceae, „красула” – Crassulaceae, Asclepiadaceae и др., а също и при тревистите растения, храстите и дори при дърветата. Срещат се кристати цветове, плодове, цефалии и даже корени. В зависимост от вида на кактуса и възрастта на кристатата форма, могат да се разграничат три типа кристати:

1. Ветрилообразна, когато гребена е толкова дебел, че колкото и да расте не променя първоначалната си форма, например популярната Сarnegia gigantea “ Ветрилото ” обикновено нараства бавно, става голямо, тежко и ако е присадено, често изтощава подложката, независимо колко е дебела.

2. Вълниста, те са с не толкова дебело стъбло, което дава възможност гребена да се нагъне неколкократно.

3. Тип “мозък”, особено красиви кристати форми, които се получават вследствие многократното нагъване на гребена, при което се оформя образование, наподобяващо мозък на външен вид.

С напредване на възрастта, кристатните меристеми могат да станат по-малко активни или съвсем неактивни. В първия случай растежът продължава само в няколко точки, като най-често тези точки са в нейните краища.
Кристатите кактуси не са нещо необичайно в природата. Съществува хипотеза, според която кристатата форма се появява в рзултат на шока, който изпитва растението при вътрешно или външно въздействие. Според професор Салисбург от Лондонски университет, фасциацията обикновено възниква, когато съществуват благоприятни условия за фотосинтеза, но неблагоприятни за растеж, съпроводени с различни фактори, като повишена влажност, подпомагащи бързия растеж. Много колекционери или търговци, събиращи кактуси в природата отбелязват, че там, където се срещне едно кристато растение, наблизо могат да бъдат намерени и други такива и то не само от същия вид, а дори и от други родове. Това показва, че средата на местообитание оказва влияние върху процеса на кристатизация. Причините може да са от най-различно естество, но основно те могат да бъдат разделени на две групи – генетични и физиологични.

1. Генетични
Не е доказано със сигурност дали фасциациите могат да бъдат унаследявани. Има съобщения за получаване на 50% кристати растения от семена на кристати родители, но и нито едно кристато от семена на такива.

2. Физиологични, които биват:
А. Естествени – фактори на околната среда, към които спадат:
– Въздействие на насекоми. Съобщават се няколко вида насекоми, които могат да предизвикат фасциация.
– Сезонни влияния. Времето на засяване може да повлияе на степента на фасциация.
– Температура. Ниска температура последвана от висока температура.
– Минерален дефицит. Доказано е, че липсата на някои микроелементи може да предизвика фасциация.
Б. Изкуствено приложени фактори.
– Нараняване на точката на нарастване. По тази въпрос може да се спомене за един експеримент. Екземпляр от Ehinopsis multiplex е бил специално разсечен с нож надлъжно на четири съединени в основата си части. С цел да се предотврати срастването в средата е било поставено парченце дърво. След известно време от два отрязъка са се образували гребеновидни издънки. За съжаление, този резултат не е могло да бъде повторен.
– Третиране с източници на йонизиращи лъчения
– Инфектиране с гъби, бактерии и вируси
– Подхранване с екстремно високи дози минерални торове
– Редуване на недостиг с излишък на вода
– Третиране с различни химични агенти. Описан е случай за поява на гребеновидна издънка при Opuntia cilindrica след третиране с разтвор на арсен.
– Увеличаване или намаляване продължителността на деня.
– Изкуствено размножаване по метода in vitro
Тези въздействия могат да доведат и до обратния процес – разкристатване на кристатото растение и превръщането му в нормално, което може отново да стане кристато, но може и да не стане. В моята колекция има една кристата лобивия фаматименсис, присадена върху юзберти, която в късна есен или зима ако се държи на по-сенчесто и топло място и продължи да се полива, за няколко седмици се разкристатва тотално, като се образуват многобройни детки. Лятото някои от така получилите се детки, отново стават кристати и присадени върху някаква подложка дават нормално кристато растение.
Кристатите и монстрозни растения цъфтят и дават семена, както и обикновените, но това се случва рядко. Някои растения стават кристати още в ранна възраст, все още не съзрели за цъфтеж и поради това никога не цъфтят. Това е едно от обясненията защо някои кристати цъфтят, а други никой никога не е видял цъфнали. Значение има, разбира се, и видовата и родова принадлежност.

В кактусарската общност отдавна се дискутира въпроса, дали и до колко подложката влияе на присадката и най-вече дали различните видове кактуси използвани, като подложки оказват влияние върху присадения кактус. Преобладаващото мнение е че различните подложки видимо променят външния вид на присада. За да докажа или отхвърля това схващане направих един експеримент. Реших да използвам две популярни подложки, Eriocereus jusbertii и Myrtillocactus geometrizans, а като присадка, красив  кристат кактус наричан “мозъчето” и който определям, като Solisia pectinata. Целта на мероприятието беше да присадя солисията върху двете различни подложки и да видя дали ще има някакви разлики между тях. За да съм максимално прецизен за присад взех не само парчета от едно растение, а двете парчета бяха от една гънка на кристатото “мозъче” и растяха едно до друго. След като се прихванаха, преди три години, саксиите на двата присада през цялото време държах едно до друго на балкона и така получаваха еднакво копичество светлина. Поливах ги по едно и също време с еднакво количество вода. Мисля излишно е да споменавам, че растяха в абсолютно еднаква почва.
Още първата година започна да се забелязват различия между тях, като дебелината на гънките и оцветяването им. Солисията растяща върху миртилото се нагъваше по-бързо и с по-тънки гънки червени на цвят за разлика от тази върху юзбертито, която растеше по-бавно, но за сметка на това образуваше дебели зелени нагъвания. Какво се получи на третата година може да видите по-долу.  :)

Коментари по статията: ТУК

Отглеждане на Сорiapoa – от Scleri

И така. Както вече казахме кактусите от род Копиапоа идват от Чили. За разлика от повечето видове кактуси, които растат в полупустини и савани, Копиапоите смело можем да наречем пустинни растения. Районите в които се среща Копиапоата се отличават с особенно редки валежи. Понякога минават години преди да завали. Единствен источник на влага се явява пролетното снеготопене по планинските върхове и честите сутрешни мъгли идващи от океана. Влагата от тези мъгли кондензира по растенията. Стича се по стъблата им и успява да навлажни горният няколко сантиметров слой почва. Копиапоите имат няколко часа да усвоят тази влага. Сутрешният бриз разпръсква мъглата и субтропичното слънце / Те растат на такава географска ширина / за няколко часа изсушава почвата. Освен с оскъдната влага този район е интересен и с температурната си характеристика. Силното слънце успява да нагрее почвата до над петдесет градуса, но близоста на океана и постоянния бриз не позволяват температурите на въздуха да надхвърлят 25 градуса дори в средата на лятото. Същия този океан не позволява през зимата температурите да паднат под нулата. От тук идва другата основна разлика с повечето видове кактуси. Тези които ръстат във вътрешноста на континента. Там температурите на въздуха през лятото надхвърлят 40 градуса, и кактусите са свикнали с това. За това за разлика от повечето видове кактуси Копиапоата се чувства по-добре извън нашите оранжерии отколкото вътре в тях където температурата на въздуха пред деня надхвърля 50 градуса.

Като направя уговорката че в грижите които изискват отделните видове има някои малки различия мога като цяло да обобщя

Саксии – Копиапоата има плитко разположена коренова система която е приспособена да усвои влагата в горния десет – петнайсет сантиметров слой почва. Това предполага изборът на саксии да се насочи към сравнително малки, плитки саксии при които кореновата система на кактуса да обхване целия обем от почва . Недопустимо е под растението да остане голям обем свободна почва която да играе ролята на резервоар на излишна влага. Вярно е че малката саксия ограничава растежа на корените и това забавя растежа на кактуса като цяло, но Копиапоата по принцип си е бавно растящо трънче и всякакви опити да се ускори растежа му водят до големи различия във външния вид на растението и описанието на вида му. На дъното на саксията трябва да има добър дренажен слой който да позволява изтичането на излишната вода и лесният достъп на ръздух до корените.

Почвен субстрат – Като цяло Копиапоата вирее най-добре в максимално водо и въздухо пропусклив минерален събстрат без съдържание на хумус с неутрален до леко кисел характер. За подавляващото болшинство видове аз използвам субстрат съставен от две части зеолит, две части едър пясък и по една част глинеста градинска почва и торф. За така наречените ” Меки ” Копиапои – хумилис, хипогаеа, лонгиспина, и още няколко други може леко да се увеличи делът на почвата като се добави и една част широколистна листовка.

Поливане – Режимът на поливане на Копиапоите се различава чувствително с този на останалите кактуси. Започваме от зимата. Абсолютно суха зимовка при температури около и под 5 градуса. Тъй като при нашите климатични условия това е много трудно постижимо. / Когато зимата се случи по-топла температурите могат да достигнат и да се задържат дълго над десет градуса. / може все пак да се наложи едно, две леки пулверизирания при които да се навлажнят горните няколко сантиметра от почвата в саксията. В никакъв случай цялата почва. Това позволява на кактуса да възстанови загубената влага и на пролет по-леко и бързо да излезе от стагнация. Абсолютно сухото зимуване при по-високи температури няма да убие растението, но затормозява пролетното му събуждане. През късната пролет и ранното лято когато температурите достигнат двайсет, двайсет и пет градуса Копиапоите растат най-интензивно. Тогава нуждите им от вода са най-големи. Поливаме в топли слънчеви дни като внимаваме почвата да се навлажни, но без да достига маскималната си влагоемкост. Тоест без да потича вода от дренажните отвори / ако това се случи веднъж, два пъти, докато уцелим нужното количество вода естествено не е фатално/ . Преди следващата поливка почвата трябва да има време да исъхне напълно. В горещите летни дни когато температурата на въздуха трайно достигне над 30 – 35 градуса Копиапоата отново намалява своята жизнена дейност . Тогава е добре да и осигурим / ако има възможност разбира се / лека защита от прякото слънце и задължително да намалим поливките. Те могат да се заменят с няколко пулверизирания които както през зимата да навлажнят горната половина от почвата в саксията. От втората половина на август до към средата на септември Копиапоите отново се събуждат за растеж. Дневните температури са в техните любими граници около 25 градуса, а вечерите са по-хладни. Колкото е по-голяма разликата мужду дневните и нощни температури толкова Копиапоата се чуства по-добре. В края на септември до към средата на октомври трябва да са последните поливки Това зависи отново от температурите. При по-топла есен навлизането в зимна стагнация става по-късно.

Разположение – Копиапоата е слънцелюбиво растение. Защо е така е ясно на всеки. Само че тя не може да понесе силното слънце ако не е подготвена за това. Колкото и парадоксално да звучи Копиапоата е от кактусите които най-лесно получават слънчеви изгаряния. За това на пролет трябва постепенно да привиква към слънцето. Добре е и по време на лятната стагнация отново да е леко защитена от преките слънчеви лъчи. През останалото време и дайте всичкото слънце което можете да и осигурите. Особенно за така наречените ” твърди ” видове. Не всички от тях образуват сиво сребристия налеп който прави Копиапоата толкова привлекателна, но силното слънце им помага да оформят мощни, здрави бодли които спират погледа на всеки който види Копиапоа за първи път.

В домашни условия Копиапоата цъфти рядко. Вероятно не и достига слънце за това. Най-бързо и лесно започват да цъфтят меките видове. На тях като че ли нашите условията им допадат дори повече от домашните защото в нашите колекции често те стават по-големи отколкото в природата. За твърдите видове важи точно обтаното. По принцип те са доста бавно растящи, и дори в ботаническите градини трудно могат да се открият стари половин метрови или по-големи Копиапои.

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1977
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.

Коментари по статията: ТУК