Ariocarpus kotschoubeyanus

Ariocarpus kotschoubeyanus
Класификация
Научно наименование
	Ariocarpus kotschoubeyanus; (Lem.) K.Schum.
Синоними
	Ariocarpus kotschoubeyanus var. albiflorus ; Ariocarpus kotschoubeyanus var. elephantidens ; Anhalonium sulcatum ; Roseocactus kotschoubeyanus ; Anhalonium kotschoubeyanus ; Ariocarpus macdowellii ; Ariocarpus kotschoubeyanus var. macdowellii ; Roseocactus kotschoubeyanus var. macdowellii;
Видове
	Ariocarpus agavoides; Ariocarpus bravoanus; Ariocarpus bravoanus ssp. bravoanus; Ariocarpus bravoanus ssp. hintonii; Ariocarpus fissuratus; Ariocarpus kotschoubeyanus; Ariocarpus retusus; Ariocarpus scaphirostris; Ariocarpus trigonus;

Произход:

Мексико (Коауила, Нуево Леон, Керетаро, Сан Луис Потоси, Тамаулипас, Сакатекас) по варовити равнини и хълмове на 800-1850 м. н. в. Известни са поне 35 изолирани популации на вида.

Описание^[1]

Стебло: много плоско, розеткообразно, 7 см диаметър, 1-2 см височина, тъмно-зелено

Мамили: 0.3-1 см широки, 0.5-1.3 см дълги, делтовидни, плоски, гладки, с остри ръбове

Ареоли: 1-3 мм широки, 5-10 мм дълги, бели, минават през целият мамил

Бодли: липсват

Цветове: 1.5-2.5 см диаметър, 1.8-2.5 дълги, розово-виолетови, рядко бели, появяват се наесен.

Плодове: сухи, с малобройни черни семена, узряват напролет.

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и много бавно растящи растения. Цъфтят след седмата си година в края на септември. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се в дълбоки саксии, защото образуват големи репи. Поливат се често и обилно. Непонасят директна слънчева светлина. Растат добре зад матирано стъкло. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 8° C.

Размножаване: От семена

Болести: Сравнително издържливи растения. Богатата на хумус почва изгаря корените