Carl von Linné

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Carl von Linné
Карл фон Лине, изобразен на медна гравюра от портрет от JM Preisler
Carl von Linné 
Роден: 23 май 1707
Älmhult Municipality, Швеция
Починал: 10 януари 1778  (на 70 години)
Hammarby, Швеция

Carl von Linné (Carl Linnaeus)[1] ( 23 май 1707 - 10 януари 1778) е шведски ботаник, зоолог и лекар, който формализира биномиалната номенклатура, съвременната система за именуване на организми. Той е известен като „бащата на съвременната таксономия“. Много от писанията му са на латински, а името му е преведено на латински като Carolus Linnæus (след 1761 Carolus a Linné).

В ботаниката и зоологията се използва съкращението L., за да се посочи Линей като автор за името на вида. В по-стари публикации съкращението „Linn.“ също е срещано. Останките на Линей включват типовия екземпляр за вида Homo sapiens съгласно Международния кодекс на зоологическата номенклатура, тъй като единственият екземпляр, за който е известно, че е изследвал, е самият той.

Биография

Карл Линей е роден в провинцията Смоланд в южна Швеция. Първоначално получава образованието си по латински, религия и география от баща си, после увличайки се от ботаника се обучава и при персоналния учител Johan Telander. През 1727, след няколко години изучаване на ботаника, се записва в Университета в Лунд, Skåne. Получава по-голямата част от висшето си образование в университета Упсала и започва да изнася лекции по ботаника там през 1730 г. Той живее в чужбина (Нидерландия и Англия) между 1735 и 1738 г., където учи и също така публикува първото издание на своята Systema Naturae в Холандия. След това се завръща в Швеция, където става професор по медицина и ботаника в Упсала. През 1740-те той е изпратен на няколко пътувания из Швеция, за да намери и класифицира растения и животни. През 1750-те и 1760-те той продължава да събира и класифицира животни, растения и минерали, като същевременно публикува няколко тома. Използвал е хербарийни материали, донесени от различни експедиции в Америка, Китай и други места. По време на смъртта си той е един от най-почитаните учени в Европа.
Автор е над 30 научни труда, някои от които са публикувани след смъртта му.

Източници