Cipocereus laniflorus
| Cipocereus laniflorus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Cipocereus laniflorus N.P.Taylor & Zappi | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Разпространен е само в Бразилия, Минас Жерайс, (Санта Барбара, Сера до Карича), на 1000 – 1500 m., на кварцитни скали. Има ограничен ареал, известен е само от 1 находищe. Числеността му (250 – 350 екз.) намалява, записан е като застрашен от изчезване вид.
Описание [2]
Стъбло: храстовидно, единично или разклонено /до 25 клона/, 0.5 – 1.5 ( - 2) метра високо и 6 – 9 см в диаметър. Стеблата са синкави с опадащ налеп като млади, после – маслиненозелени. Тъканите са слизести.
Ребра: 5 – 7 бр., 2 на 2 см, триъгълни в сечение.
Ареоли: около 0.6 см. диам., сливащи се. Имат светложълт до светлокафяв гъст пух, после посивяващ или почерняващ, и дълги власинки, бели или жълтеникави, много гъсти при върха.
Бодли: тъмнокафяви до червеникави.
Централни бодли: 7 - 9 бр., 15 до 20 / 30/ mm дълги, стърчат нагоре;
Радиални бодли: 10 - 14 бр., до 10 mm дълги, прилепнали надолу;
Цветове: нощни, 7 на 3.5 cm., отвън са тъмносини. Тръбичката и завърза отвън са с ребра.
Плодове: ок. 3.5 на 4 cm, яйцевидни, пурпурно сини, със 7 – 8 ребра, с пухести ареоли и бодли.
Семена: 1 на 1.6 mm., с изпъкнали клетки на обвивката, черновати.
- Изразено синкавият млад прираст и близкоразположените ареоли с тъмни бодли напомнят неродствения му Pilosocereus fulvilanatus.
- Някои автори [3] смятат, че род Cipocereus трябва да се слее с род Cereus, макар че устройството на плодовете го отличават от този род, както и от кактусите в род Pilosocereus.
Отглеждане
Сравнително бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив е също, да се гледа на максимално слънце и минимални температури до 10 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 до 5° С.
Размножаване: от семена или от резници.
Синоними
- Pilosocereus laniflorus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Zappi, D. & Taylor, N.P. 2013. Cipocereus laniflorus. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.2. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 23 July 2015.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
- ↑ Anceschi, G. & Magli, A. 2013. South America 2011/2013. Bologna. MODO infoshop.
