Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Hylocereeae
род: Disocactus
вид: speciosus
подвид: cinnabarinus
Научно наименование
Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus
(Eichlam ex Weing.) Ralf Bauer
Синоними
  • Cereus cinnabarinus
  • Disocactus cinnabarinus
  • Heliocereus cinnabarinus
  • Heliocereus heterodoxus
Видове

Произход

Разпространен е в Гватемала, Мексико (Чиапас) и Салвадор на (1525 -)1700 - 3500 m. надморска вис. Обитава облачни гори.

Описание [1][2]

Този подвид се различава от другите по следните признаци:

Стъбло: до 60 cm на 1 - 8 cm.

Ребра: 3 – 4 бр. горе и 5 - 6 в основата, зелени до червеникави на младия прираст. Може и да са плоски, вълнисти по ръбовете.

Ареоли: до 4 cm раздалечени.

Бодли: до 15 бр. на долните ареоли, до 1 - 1.5 cm дълги, четинковидни, бели или кафяви. На останалите ареоли са по-малко, по-къси и по-слаби.

Цветове: 12 - 16 на 4 – 8 cm, често са не напълно отворени, яркочервени, в основата често са оранжевожълти. Тръбичката е зелена, 8 cm, заедно с перикарпа са 6.5 - 7.5 на 1 cm. Цветните ареолки са снабдени с около 15 космовидни четинки, 5 - 10 mm, бели или кафяви. Имат остри люспи 1 – 3 cm на <4 mm. Листчетата са червени, 6 - 9 на 1 - 2.5 cm.

Отглеждане

Расте добре на пълно слънчево изложение или частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация, който е целогодишен като на тропическо растение. Развива се добре при умерено високи температури, до 32°С и по-висока влажност. Почвата да е с органика и добре дренирана, най-добре леко кисела или неутрална /рН 5.5 - 7.5/. Зимува при 10 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до -1°С, но най-добре е да не се излага на ниски температури.
Размножаване: чрез резници или от семена.

Синоними

  • Cereus cinnabarinus
  • Disocactus cinnabarinus
  • Heliocereus cinnabarinus
  • Heliocereus heterodoxus

Фотогалерия


Източници

  1. Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
  2. E. F. Anderson. 2001. The Cactus Family, Timber Press Inc., Portland, Oregon.