Lophophora williamsii
Lophophora williamsii | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Lophophora williamsii J.M.Coult. | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
Синоними
- Echinocactus williamsii
- Lophophora echinata
- Lophophora williamsii grymii
- Lophophora jourdaniana
- Lophophora lutea
- Anhalonium lewinii
- Lophophora lewinii
- Peyotl zacatensis
Произход
САЩ (Тексас), Мексико (Баха Калифорния Норте, Дуранго, Гереро, Хидалго, Халиско, Чухуахуа, Коахуила, Нуево Леон, Тамаулипас, Сакатекас и Сан Луис Потоси), на варовикови склонове или сухи речни корита. Среща се между 100 и 1900 m надм. вис.
Описание [1]
Стъблата на този вид са сплескано-сферични, евентуално разклоняващи се, 2 - 6 см високи и 4 - 11 см широки, синьо-зелени.
Ребрата са от 4 до 14 бр., повече или по-малко разделени на туберкули.
Ареолите са без бодли след стадия на семеначе, а със снопчета пух, равномерно раздалечени върху стъблото.
Цветовете са 2.4 см на 2.2 см, камбанковидни, самоопрашващи се, розови с по-светли до бели краища на листчетата.
Плодовете са розовати или червени, продълговати, до 2 см дълги, сочни при узряване, а след това изсъхват.
Семената са черни и дребни, до 1 мм дълги.
Отглеждане
Растат изключително бавно в природата, може да им отнеме до 30 г. да достигнат цъфтежен стадий. В култура това става на 6-тата - 10-та години. Реповидният им корен е склонен към загниване, затова да не се поливат зимата и в периода на покой. Нормално е растението да се свие и прибере дори под нивото на почвата през този период. Добре се развиват при частично засенчване от прякото слънце. Зимата минималните температури трябва да са под 10°, но растенията могат за кратко да понесат застудявания до -7°C или даже -12 (от по-северните популаци). Осигурете добра вентилация.
Размножаване: най-често от семена, а също и чрез присаждане или вкореняване на разклонения.
Използване
Растението има широко медицинско използване в родината си (Мексико), благодарение на съдържанието си на многобройни алкалоидни вещества (главно на мескалин). Прилага се заради антибиотичното, аналгитично и стимулиращо въздействие върху хората. Известно е също така с традиционното обрядно психоактивно използване у местните жители на Новия свят. Наркотичното халюциногенно въздействие на алкалоидите е причина също това растение да е забранено за притежаване в редица американски щати. В по-големи дози има и токсично въздействие.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |