Mammillaria formosa ssp. pseudocrucigera
Съдържание
Произход
Мексико - Керетаро, Гуанахуато, Тамаулипас и Сан Луис Потоси на около 2000 m надм. вис.
Описание [1] [2]
Тяло: Единично, а по-късно и разклонено, сплескано-полусферично. Достига диаметър до около 9 см.
Туберкулите пирамидални, четериъгълни, 7 на 5 мм., тъмно синкаво-зелени.
Аксили: гъсто-влакненсти, поне в култура, а в зоната на цъфтежа - без дълги четинки.
Централни бодли: 2 - 6 бр., игловидни, удебелени в основата, 3 - 4 мм. дълги, бели с кафяви или черни върхове.
Радиални бодли: разнообразни, до 18 бр. у младите ареоли, 1 - 2 мм., после липсват, бели.
Цветове: бели с широка розова ивица отвътре, около 12 на 15 мм. големи.
Плодове: карминено-червени.
Семена: кафяви.
- Вариабилни и изискващи по-нанатъшно изучаване, но тука се разглеждат типичните бяло-, кремаво- и светлорозовоцъфтящите форми, характерни за биотопите с редки храсталаци от разглежданите мексикански щати, в контраст с пурпурно-розово цъфтящите форми от от групата Leptocephalae, растящи по-наюгоизток от тях.
Отглеждане
Считат се за едни от не много трудните за отглеждане мамиларии. Използвайте предимно минерален субстрат за кактуси при пресаждане, подсигурете добър дренаж, тъй като е чувствителна на застойна влага. През лятото тази мамилария ще се чувства най-добре на лека сянка, но слънцето е необходимо за да запази формата си. През този период се поливат внимателно, като се изчаква изсъхване на субстрата в който са засадени между две поливки. През зимата се държат напълно сухи, в светли и проветриви помещения в които температурата не пада под 5 - 10°C. В състояние на покой издържа на кратък студ до -7°C.
Размножаване: от семена и по-рядко - от разклонения.
Синоним
- Mammillaria pseudocrucigera
Полеви номера
ML 483, REP 1159
