Matucana aurantiaca ssp. aurantiaca
| Matucana aurantiaca ssp. aurantiaca | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Matucana aurantiaca ssp. aurantiaca (Vaupel) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Произход
Перу (Анкаш, Кахамарка, Уануко, Ла Либертад, Пиура), из вътрешните долини на Андите, обрасли с трънливи храсталаци, на височини 2000 - 3500 м.
Описание [1] [2]
Обикновено единичен кактус, по-рядко образуващ разклонения.
Стебло: Кълбовидно или сплеснато-кълбовидно, понякога до късоцилиндрично, лъскаво тъмнозелено на цвят, На височина достига едва 15 см и до 15 см в диаметър.
Ребра: обикновено 16 (13 - 17), туберкулатни, широки, обикновено леко спираловидно усукани.
Ареоли: елиптични, удължени и тесни достигащи с браздичка до по-горната ареола, до 8 ( - 15) мм. дълги.
Централни бодли: 3 - 7, достигащи до 5 см на дължина, почти прави или хоризонтални, понякога леко извити. Всички бодли отначало са червенокафяви в долната си чест и жълтокафяви по-горе.
Радиални бодли: 16 - 18 бр., достигащи от 0.5 до 2.5 см на дължина, почти гребеновидно разположени, извити.
Цветове: фуниевидно-тръбовидни, червено-оранжеви, достигащи на дължина до 6 - 9 см и до 5 - 7 см в диаметър. Цветната тръбичка леко извита, с множество люспи, ареолите около нея с тъмнокафяви власинки или почти голи. Периантума силно или леко скосен, тичинките са жълти, а близалцето е жълтозелено.
Плодове: сферични 1 - 2 см. диаметър, жълти с червеникави щрихи и червеникавокафяви люспи, цепят се надлъжно.
- Видът Matucana aurantiaca много варира по външния вид на тялото, бодлите и цветовете, разделят я на пет регионални подвида.
Отглеждане
Тези кактуси са много непретенциозни за отглеждане. Сетлолюбиви, но най-добре се чувстват на лека сянка. През лятото се поливат редовно и обилно. Субстратът в който са засадени трябва да е пропусклив и добре дрениран, богат на хумус. През зимата се поддържат напълно сухи при температури 10 – 12°C. Толерантни са към краткотрайни застудявания и издържат на леки слани.
Размножаване: От семена и от разклонения.
Синоними
- Echinocactus aurantiacus
- Borzicactus aurantiacus
- Submatucana aurantiaca
- Borzicactus calvescens
- Matucana pallarensis
- Matucana calvescens
- Submatucana calvescens
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
