Micranthocereus violaciflorus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Micranthocereus violaciflorus
Micranthocereus violaciflorus.JPG
Природозащитен статут
201px
Уязвим
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cereeae
род: Micranthocereus
вид: violaciflorus
Научно наименование
Micranthocereus violaciflorus
Buining
Видове

Транскрипция на български

Микрантоцереус виолацифлорус

Произход

Бразилия, щата Минас Жерайс /Грао Могол, Серанополис/. Обитава на надморска височина 900 - 1000 м надм. вис. Видът е рядък, наброява не повече от 2500 зрели екземпляра, а като цяло видът е с ограничен ареал. Числеността му намалява заради загуба на хабитати. [1]

Описание [2]

Тяло: Единично, по-рядко разклонено от основата си, до 1 m висок. Клоните са прави, или пък наклонени, до 4 см в диаметър. Имат доста вдървенена тъкан в проводящия си скелет.

Ребра: от 14 до 17 бр., остри.

Ареоли: 2 mm, с бели или сиви дълги власинки, до 3 mm. едни от други.

Радиални бодли: 25 – 30 бр. с дължина 0.5 – 1.5 см., светлозлатисти до златистокафеви, както и останалите.

Централни бодли: до 6 – 8 на брой, с дължина от 2.5 см.

Цефалий: вдлъбнат, състоящ се от редки бели власинки и червеникави до тъмнокафяви четинки до 3 cm.

Цветове: дневни, до 2.3 на 0.7 cm, отвън са виолетови до розово-червени, отвътре тъмнорозови.

Плодове: яйцевидно-скосени, зелени, с дължина 1.1 на 0.9 см.

Семена: черни, около 1 mm.

Отглеждане

При отглеждане на закрито, трябва да осигурим ярка слънчева светлина и редовно да поливаме през летните месеци. През зимата температурите не трябва да падат под 10 - 15 °С, субстрата в който са засадени, трябва да е пропусклив. Толерантни са към известно засушаване и през лятото. Често се отглеждат присадени, макар и да растат добре на собствен корен.

Размножаване: Размножава се чрез семена и вегетативно.

Фотогалерия

Източници

  1. Machado, M., Braun, P., Taylor, N.P. & Zappi, D. 2013. Micranthocereus violaciflorus. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.2. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 15 July 2015.
  2. Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.

small|like}} <google1 style="2"></google1>