Pachycereus pecten-aboriginum
| Pachycereus pecten-aboriginum | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pachycereus pecten-aboriginum (Engelm.) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Синоними
- Cereus pecten-aboriginum
- Pachycereus tehuantepecanus
- Pachycereus pecten-aboriginum tehuantepecanus
Произход
Широко разпространен е по тихоокеанското краибрежие на северозападнo Мексико. Хълмове, равнини, долини, клисури, в по-ниските тропически широколистни гори с трънливи храсти и по южния край на пустинята Сонора.
Етимология: Името ‘pecten-aboriginum’ идва от латински и значи „гребен на местните“, заради употребата на бодливите плодове като такива от местните.
Описание
Един от най-масивните колонoвидни, дървесни кактуси в света, често 7-15 м високи. Ствола е нисък, но много обемен и се разклонява на около 0,5-3 м от основата с много големи клони. Този великолепен вид съперничи по размер и величие на Гигантската Карнегия (Carnegiea gigantea).
Стебло: Отделни колони, тъмно зелени, разположени близо, изправени, стройни до 12-18 см в диаметър.
Ребра: 10-12.
Ареоли: До 1 см в диаметър. При възрастните индивиди ареолите имат едно туфа от мъхести бодли, по-дългите достигат 1-3 см дължина.
Централни бодли: 1 или 2, добре развити, изправени (или леко изкривени), 1-9 см дълги.
Радиални бодли: 8-12 къси.
Цветове: Бели с червеникав екстериор, с лилави външни венчелистчета, от 5 до 10 см в диаметър, с фунийка покрита с кафяв кадифен мъх. Прицветниците са 13-20 см дълги.
Период на цъфтене: За разлика от другите колоновидни кактуси може да цъфти по всяко време. Цветовете са нощни, разпукват се вечер и се затварят по обяд.
Плод: Червен плод, 6-7,5 см в диаметър, покрит с 5 см дълги златни бодли. Те са почти безвредни и рядко успяват да пробият кожата. Месото на плода е твърдо и не много сочно. Развиващият се плод оформя големи златни китки, които придават на огромният кактус привлекателен вид.
Семена: Блестящо черни, 4-5 мм дълги (най-дълги измежду колониевидните кактуси).
Отглеждане
Сравнително лесно растение за отглеждане. През лятото е най-добре да се държат отвън, където температурата достига до над 30°C без да повредят растението. Подгответе добър дренаж и използвайте слабо минерализиран пропусклив субстрат, който ще позволи на корените да дишат. Те предпочитат само кратка почивка през зимата и трябва да се пазят почти напълно сухи през студените месеци. Ако почвата остане суха прекалено дълго, може да последва загуба на корените, но до това може да се стигне и ако растението е било влажно и студено. От март нататък то ще започне да расте и поливането трябва да се увеличава постепенно до късно през май, когато растението трябва да е достигнало оптимален растеж. Поливайте често през лятото, важното е съдът на растението да може да се отцежда и не трябва да е в подложка с вода. През горещо време може да се наложи да поливате растението по-често, стига то да продължи активно да се развива. От края на септември поливането да се намали, за да може растението да премине в полу-латентност/зимен сън. До октомври трябва да се съобразявате отново със зимния режим на поливане. Нуждае се от пряка слънчева светлина, като се избягва най-силните летни лъчи. Ако се държи на много тъмно кактусът може да залинее, склонен към гниене. Възрастните индивиди издържат до -4°C за кратък период, но най-добре да се поддържа над 0° C, за да се избегне появата на неприятни петна по епидермиса на растението.
Размножаване: Чрез семена или изрезки от стеблото на възрастни растения (но е трудно) Pachycereus pecten-aboriginum е лесен за размножаване от семена. Посейте ги в песъчлива почва. Не ги покривайте, а внимателно ги притиснете в почвата. Нека да са непрекъснато влажни при температури от 20° C.
