Stenocactus sulphureus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Stenocactus sulphureus
Stenocactus sulphureus 1.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Stenocactus
вид: sulphureus
Научно наименование
Stenocactus sulphureus
(A.Dietr.) Bravo
Синоними
  • Echinocactus sulphureus
  • Echinofossulocactus sulphureus
Видове

Произход

Ареалът му е доста ограничен в южно Идалго, Мексико, на около 1300 - 1400 m.

Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от S. phyllacanthus, а цвета и бодлите го разграничават и от S. vaupelianus.

Описание [1]

Стъблото е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.

Централни бодли: 1 на брой, 5 см. дълга и насочена нагоре.

Радиалните бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.

Цветове: Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.

Отглеждане

Размножава се чрез семена.

Синоними

  • Echinocactus sulphureus
  • Echinofossulocactus sulphureus

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port