Thelocactus rinconensis var. lophothele

Thelocactus rinconensis var. lophothele
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Thelocactus вид: rinconensis вариация: lophothele
Научно наименование
Thelocactus rinconensis var. lophothele (Salm-Dyck) Britton & Rose
Синоними
Echinocactus lophothele Thelocactus lophothele
Видове
Thelocactus bicolor Thelocactus bicolor ssp. bicolor Thelocactus bicolor ssp. bolaensis Thelocactus bicolor ssp. flavidispinus Thelocactus bicolor ssp. heterochromus Thelocactus bicolor ssp. schwarzii Thelocactus buekii Thelocactus buekii var. buekii Thelocactus buekii var. matudae Thelocactus conothelos Thelocactus conothelos ssp. argenteus Thelocactus conothelos ssp. aurantiacus Thelocactus conothelos ssp. conothelos Thelocactus conothelos ssp. garciae Thelocactus hastifer Thelocactus hexaedrophorus Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus Thelocactus hexaedrophorus ssp. lloydii Thelocactus lausseri Thelocactus leucacanthus Thelocactus macdowellii Thelocactus multicephalus Thelocactus rinconensis Thelocactus rinconensis var. freudenbergeri Thelocactus rinconensis var. hintonii Thelocactus rinconensis var. lophothele Thelocactus rinconensis var. nidulans Thelocactus rinconensis var. palomaensis Thelocactus rinconensis var. rinconensis Thelocactus setispinus Thelocactus tulensis

Транскрипция на български

Телокактус ринконенсис вариация лофотеле

Произход

Мексико, щатите Нуево Леон (Ринконада, Ел Делгадо) и Коахила (Естансия Иго, Ел Месон, Ел Цифлон).

Описание

Стебло: единични, плоско-сферични, с диаметър 13 (-25) см. и височина 13 (-25) см, сиво-зелени.

Ребра: 21, разделени на ромбовидни мамили, разположени спираловидно.

Радиални бодли: 3-4, с дължина до 12 см, долният бодил е най-дълъг, при млади растения бодлите са 8 и повече, при възрастни растения долните се разплитат, жълти до тъмно-кафяви.

Централни бодли: липсват.

Цветове: 6-7 см. широки и 5 см. дълги, бели до светло-жълти.

Отглеждане

Не особено трудни за отглеждане растения, стига човек да има търпение. Цъфтят към десетата си година при подходящо отглеждане. Нуждаят се от богат на хумус субстрат. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.

Размножаване: От семена.

Болести: Рядко страдат от фузариум и други гъбични болести. Възрастните растения често хвърлят корените си.

Полеви номера

LAU 1006, LH 77

---