Weberocereus imitans
| Weberocereus imitans | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Weberocereus imitans (Kimnach & Hutchison) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Коста Рика (Пунтаренас), от 20 до 900 m. надморска височина, в сезонно влажни низинни гори. Застрашен вид с намаляваща численост. Хабитата му се смалява заради човешката дейност.
Описание [1]
Тяло: епифитно, последователно разклоняващо се и вкореняващо.
Стебла: закръглени в основата, дълбоко изрязани и плоски по-нагоре, дълги до 90 cm, до 6 – 15 cm широки. Дяловете са широкоовални и тъпи, 4 - 5 на 1.5 - 2 cm и 2 mm дебели.
Ареоли: между дяловете на ребрата.
Бодли: обикновено 0 (- 3) бр. и дълги 2 - 4 mm.
Цветове: големи 6 - 7 на 3 - 4 cm, листчетата отвън са червеникаво-зелени, отвътре са кремаво бели. Перикарпа покрит с по няколко четинковидни бодли 1 - 4 mm.
Плодове: удълженояйцевидни, до 3.5 на 3 cm, червени, с множество тънки и твърди четинковидни бодли. Месото им е бяло на цвят.
Отглеждане
Расте добре на пълно слънчево изложение или частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация. Развива се добре при умерено високи температури, до 26°С. Почвата да е богата на хумус и биогени, добре дренирана, най-добре леко кисела до слабо алкална /рН 5.5 - 7.8/. Зимува при 14 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до 5°С.
Размножаване: от резници, както и от семена.
Синоними
- Cryptocereus imitans
- Eccremocactus imitans
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
