Cleistocactus luribayensis
Произход
Боливия - Ла Пас в басейна на река Ла Пас, на около 2500 до 3600 m надм. височина. Расте в вътрешни долини на Андите. Видът е сравнително слабо изучен. [1]
Описание [2] [3]
Тяло: храстовидно, 2 - 3 m на височина.
Стебла: множество, изправени, 4 - 6 cm диаметър, изтъняващи към върха.
Ребра: ~ 19 бр., ок. 4 mm високи, с напречни бразди.
Ареоли: едри, около 5 mm, разположени през 1 cm;
Бодли: 16 - 22 бр. на ареола, дълги 5 до 15 mm, бели до светлокафяви.
Цветове: странични, тръбовидни, 5 mm широки, достигат 3 cm на дължина. Отвън са розови с червени линии и по-тъмночервени люспи, отвътре са лилаворозови. Цветните ареолки с бели и кафяви власинки.
Плодове: сферични, 2 cm в диаметър, розови с по-тъмни люспи.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури 5 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и застудявания до -6°C.
Размножаване: Чрез семена и резници.
Синоними
- Cleistocactus glaucus
- Cleistocactus granjaensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Lowry, M. 2017. Cleistocactus luribayensis (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T151999A121453592. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T151999A121453592.en. Downloaded on 30 April 2018.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.