Cleistocactus sextonianus
Произход
Перу, Арекипа, в крайбрежните райони.
Описание [1]
Тяло: проснато, полегнало, до 1.5 m на дължина.
Стебла: ок. 3 cm диаметър.
Ребра: около 13 бр.
Ареоли: малки, близкостоящи;
Централни бодли: ок. 1- 2 бр., до 3 cm дълги.
Радиални бодли: 20 - 30 бр., до 5 mm, тънки.
Цветове: червени с тънка тръбичка и бели власинки отвън. Прериантума е отворен, кръгъл.
Плодове: зелени.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно, но по-внимателно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при минимални температури 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и леки застудявания до -1°C.
Размножаване: чрез семена и резници.
Синоними
- Erdisia sextoniana
- Borzicactus sextonianus
- Loxanthocereus sextonianus
- Loxanthocereus aticensis
- Loxanthocereus camanaensis
- Loxanthocereus gracilis
- Loxanthocereus nanus
- Loxanthocereus puquiensis
- Loxanthocereus splendens
- Loxanthocereus variabilis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |