Opuntia fragilis

Opuntia fragilis
Класификация
Научно наименование
	Opuntia fragilis; (Nutt.) Haw.
Синоними
	Cactus fragilis; Opuntia brachyarthra; Opuntia fragilis brachyarthra;
Видове
	Opuntia aciculata; Opuntia anacantha; Opuntia arechavaletae; Opuntia assumptionis; Opuntia atrispina; Opuntia aurantiaca; Opuntia aurea; Opuntia aureispina; Opuntia basilaris; Opuntia boldinghii; Opuntia bravoana; Opuntia caracassana; Opuntia chaffeyi; Opuntia chlorotica; Opuntia curassavica; Opuntia decumbens; Opuntia depressa; Opuntia elata; Opuntia elatior; Opuntia engelmannii; Opuntia excelsa; Opuntia ficus-indica; Opuntia fragilis; Opuntia fuliginosa; Opuntia galapageia; Opuntia gosseliniana; Opuntia huajuapensis; Opuntia humifusa; Opuntia hyptiacantha; Opuntia lagunae; Opuntia lasiacantha; Opuntia leucotricha; Opuntia littoralis; Opuntia macrocentra; Opuntia macrorhiza; Opuntia megapotamica; Opuntia megarrhiza; Opuntia microdasys; Opuntia monacantha; Opuntia oricola; Opuntia parviclada; Opuntia phaeacantha; Opuntia pilifera; Opuntia pinkavae; Opuntia pittieri; Opuntia polyacantha; Opuntia pottsii; Opuntia puberula; Opuntia pubescens; Opuntia pusilla; Opuntia pycnantha; Opuntia quimilo; Opuntia quitensis; Opuntia repens; Opuntia robusta; Opuntia rufida; Opuntia salmiana; Opuntia sanguinea; Opuntia scheeri; Opuntia schickendantzii; Opuntia schumannii; Opuntia soederstromiana; Opuntia stenarthra; Opuntia stenopetala; Opuntia streptacantha; Opuntia stricta; Opuntia strigil; Opuntia sulphurea; Opuntia taylorii; Opuntia tehuacana; Opuntia tehuantepecana; Opuntia tomentosa; Opuntia triacantha; Opuntia velutina; Opuntia wilcoxii;

Синоними

Cactus fragilis
Opuntia brachyarthra
Opuntia fragilis brachyarthra

Произход

Широко срещана в юго-западна Канада (BC, AB), а също и в централните и западните Съединени Щати. Счита се за най-северно естествено растящия кактус, откриван даже отвъд 56-я паралел.

Описание ^[1]

Тялото е дребен храст, образуващ туфи, високи 2 - 10 см. Стеблата са 3 - 5.5 см. дълги най-често суб-сферични или почти цилиндрични, понякога са плоски, зелени, гладки и се отделят лесно. Полягат на земята и се вкореняват с времето.
Бодли: 3 - 8 бр. от 8 до 24 мм., обилно снабдени с контра-кукички.
Цветовете: на върха на миналогодишните стебла, жълти, понякога с червеникаво гърло и тичинки.
Плодовете бодливи, 8 - 15 на 1 - 3 см. дълги. Узрелите са сухи, съдържат плоски семена, 5 - 6 мм. шир., опасани с изпъкнал пояс.

Отглеждане

Расте добре на открито, не е претенциозен към почвата. Има нужда от слънчево изложение, при което образува големи групи от полягащи и пълзящи растения. Вегетационният му период е къс, около 4 - 5 месеца, вече през септември растенията преминават към период на покой. Издържа на ниски температури, до поне -35 (-40) С при северните популации.

Размножаване: Размножава се чрез семена и вкореняване на стъбла. Последните се отделят лесно от майчиното растение.